Китаристът на Radiohead Ед О'Брайън възнамерява да издаде самостоятелен албум през следващата година. Той сподели пред BBC Radio 6 – „Исках да направя нещо като напълно самостоятелен албум – знаеш, да застанеш на върха на планината с развята коса и един Les Paul и да създадеш един цялостен Ед О'Брайън”.
О'Брайън сподели, че вдъхновението за новия албум може да се проследи до времето, което той прекара в Бразилия.
„Много интересно, но започна в Бразилия...децата се родиха през 2004 и 2006-та. А аз казах на момчетата, че аз и съпругата ми заминаваме да живеем в Бразилия за година. Не исках да ставам пречка или нещо подобно, но това е нещо, което трябва да направя. Не искам и да преча на процеса по създаване на нов албум. Направете такъв и без мен, а ако е окей – мога да се присъединя по-късно...И бях напълно наясно, че имах толкова много приключения с тази група. Исках обаче да имам приключение и със семейството си.
Така че отидохме да живеем в Бразилия, в средата на бразилската провинция, където живяхме в една мъничка ферма. Животът беше много прост. Децата ходеха в местното училище. Никой не говореше английски, така че те трябваше да започнат от нищото – от езика на играта и т.н. И животът беше сведен до неговите най-прости части. За мен това беше музиката и семейството. И всеки ден аз ставах и изкачвах близкия хълм до онази красива колиба до езерото и започвах да пиша...Всичко, което исках да правя, беше да седя там и да свиря на китара. А през февруари същата година, ни заведоха на Карнавала. Един много близък приятел покани мен и жена ми на Sambadrome в Рио. О, Господи! Това е най-великото шоу на Земята. Две нощи, 12 самба училища...цялото нещо – от 10 вечерта до 6 сутринта. Това беше най-великото нещо, което изобщо някога съм изпитвал в музикално отношение. Бийтовете, които те наричат „the bateria”, всички онези полиритмики. Всеки пее. Сигурно има по 4 000 души във всяко едно самба училище, а комбинацията от писането на музика и това усещане да си там и да си кажеш „О, Боже, музиката може да бъде като това”. Беше толкова дълбоко, че захрани цялото ми вдъхновение и творчески процес. Има един елемнт на тази радост в музиката. Но в същото време, както в много от бразилската музика, има меланхолия и мрак – и ние го чувстваме и усещаме, разпознаваме го, но нека празнуваме това, че сме човешки същества, защото това е част от пътешествието ни. Така че, този опит беше като вододел в моя живот”.
Споделеното от Ед О'Брайън звучи много интересно и с нетърпение очакваме да чуем музика от самостоятелния му албум.