Краси Москов
Зала Универсиада

    Най-после! Двайсет години чакане, което си заслужаваше. BIOHAZARD бяха тук... След поредица скандали, проблеми, смени на китаристи, разделяне, повторно събиране в класическата формация. Те бяха в София и бяха в отлична форма. С носталгия си припомняме, че в началото на деветдесетте в Америка не всичко беше "гръндж".

   Въпреки милионните продажби, въпреки тълпите от фенове, които бяха неизменна част от всеки концерт на групата през последните десет години на миналия век(как стряскащо звучи това, ебаси) и въпреки, че видеото на "Punishment" беше един от символите на MTV през споменатия период, BIOHAZARD си останаха с щампа "Underground" и с гордост си я носят и в днешни дни. Всъщност с особено голяма гордост днес, в епохата на тоталната комерсиализация на музикалната индустрия. Заради отношението, заради поведението и заради това, че отказаха да станат машина за хитове.

    В неделя около 19:45 пред Универсиада вече се бяха събрали доста хора, но един бърз поглед подсказваше, че в пиковия момент в залата едва ли ще има повече от 2000 човека. Оказа се, че бяха доста по-малко. Тъжно, но явно реалистично и показателно за това как България се бори с кризата...
Имаше ужасно много хора с фланелки BIOHAZARD и това беше ужасно хубаво. Повечето от тях оранжеви. Това е Цветът. Някои от феновете спокойно можеха да се съревновават с Evan по количество татуси по тялото.

    При тази посещаемост поне бирата се пазаруваше по-лесно - нямаше големи опашки, макар че май всеки в залата изпи поне по 3-4. По-бавно се извършваше обратната дейност - тоалетните на втория етаж не бяха достъпни и долу, на партера винаги имаше по три синджира роби пред мъжкото ВеЦе. Имаше много симпатичен щанд за мърчандайз и гардероб, който функционираше(баси гъзарското, а!).

   Събитието започна с около 45 мин. Закъснение, което до излизането на хедлайнерите вече достигна един час.

   Първи на сцената, в 20:45, излезе нашият добър приятел Шута заедно с неговите Brothers In Blood. "Братята" звучат твърде добре, а Шута е луд! Още в началото лицето на "Плевен Хардкор" изкрещя "Здравей Софияяяяяяяяяяя" и веднага след това сам откри пукнатините в собственото си приветствено слово, защото разпозна сред стотината пред сцената хора от Стара Загора и от къде ли не още. Разбира се, не пропусна да уведоми присъстващите за откритието си. Не пропусна и да почете познатите му, които вече не са на този свят. Шута! Brothers In Blood не са популярни колкото Вендета, но предизвикаха одобрение на хората в залата, както и нелошо пого. За последното парче от сета на сцената се качи и Янко от Артерия заедно с неизменното бузуки. Тук вече реакцията на публиката беше повече от бурна.

    Втората група за вечерта излезе на сцената в 21:30. Last Hope са истинско явление за българската сцена и ми се струва, че отдавна са преминали на друго ниво. Смело можем да кажем, че са явление за целия Балкански полуостров. Отново с Добро на сцената и вече пред доста повече хора, Last Hope изкъртиха. Чиката се появи с крясък "Софияяяяяяяяяя, готови ли сте? Всички две крачки напред, време е за танци!". В около трийсетминутния си сет софийската хардкор машина свири само познати на публиката неща. Повечето хора пред сцената пееха. Логично. Както обикновено, Чиката накара хората да направят т. нар. "Wall Of Death", като призова ако някой падне, веднага да бъде вдигнат. Last Hope също не минаха без гост музикант - за едно от парчетата с тях на сцената излезе и... Шута, естествено. Финал с "In Your Face", аплодисменти и... очакване на събитието на вечерта.

    Всъщност в минутите на споменатото очакване няколко много любопитни факта правят впечатление - Bobby Hamble сам излезе да настройва китарата си, никакви роудита или разни такива глезотии; част от феновете го разпознаха и последва взаимно обяснение в любов. Другото беше свързано със самите фенове - ясно е, че повечето от тях бяха дошли да си спретнат едно чудовищно пого, но беше изумително как всеки, който блъснеше, настъпеше или олееше някого с бира, внимателно се извиняваше и задължително се интересуваше дали всичко е наред.

    Под оглушителен шум BIOHAZARD излязоха на сцената в 22:30. Ужасно сантиментален момент за малко над 1000 човека в Универсиада. По всичко личи, че и за групата е така. Evan изглежда забележително на сцената, но за това ще оставя да "говорят" снимките; гласът му е мощен и безкомпромисен, басът му мачка.
   
    Грандиозно интро, последвано от първият удар - "Urban Discipline".
За първите две песни имаше ужасяващ проблем с микрофона, на който трябваше да пее Billy. Той практически не се чуваше. Това, заедно с малко стържещият звук на китарите, създаде лек дискомфорт за тези, които все пак искаха и да слушат. По-лошото е, че това вече се превръща в печална традиция за концертите, на които звука се "прави" от български екип. На третото парче нещата сякаш се подобриха.
   
   Гордостта на Бруклин заложи основно на песни от първите три албума и това беше най-нормалното и логично нещо - това са албумите, записвани с Bobby, а освен това са и най-популярни. Публиката знае и пее всяка песен - "Shades Of Grey", "What Makes Us Tick", "Wrong Side Of The Tracks" и т.н. Публиката откача! Във въздуха лети какво ли не - видях една обувка, няколко фланелки, чаши бира, дори и връзка ключове, които Evan намери на сцената. Естествено фронменът се опитва да накара хората да направят "circle pit", но още по-естествено, в българската му разновидност това е всичко друго, но не и "circle". Evan призовава феновете да не се опитват да правят "stage-diving", защото е вискоко и някой може да се пребие, дори защитава стюардите, които се опитват да спрат някои ентусиасти да се катерят по загражденията.
  
   Важното е, че всички са доволни. BIOHAZARD използват гласовете на публиката в припева на култа "How It Is", там където пее Sen Dog от Cypress Hill. "Аз не говоря вашия език, но езикът на музиката е един. Той обединява всички" казва Evan и не пропуска да изрази отношението си към индустрията - "Fuck the labels, what's important is the music"... "Business". Бум!
Следва задължителното отдаване на почит към особено важните за тях банди - Agnostic Front, Cro-Mags и Bad Religion. Следва песен, посветена на бащата на Bobby - "Five Blocks To The Subway" и след това е големият чук:

"Come on, God, answer me. For years I'm asking you Why?
Why are the innocent dead and the guilty alive?
Where is justice? Where is punishment?
Or have you already answered? Have you already said to the world:
"Here is justice! Here is punishment! Here, in Me"

    Преди петнайсетина години дори не си представях, че ще слушам Punishment на живо! Сега само си помислих, че едва ли мога да получа нещо повече тази вечер. Някъде по това време предположих, че може и да няма бисове. Наистина нямаше, но имаше какво още да ни изненада. За последните две песни Evan качи на сцената двайсетина мацки от публиката. Ебаси якото - женско пого на сцената!
След финалното "Hold My Own" момчетата заявиха, че следващата година новият им албум ще е готов и те пак ще ни посетят. Звучи реалистично... Особено ако дотогава някой с магическа пръчка ни извади от кризата.

    Десет минути след полунощ приключи един от най-истинските концерти, на които съм бил. Публиката искаше още, но Bobby Hamble излезе и обяви, че това е било всичко за тази вечер.

   Такси, прибиране, сън и страхотни спомени. Биохазартни спомени. Това остана.

 
Снимки: Елена Топлийска