от Краси МосковКакто добре знаем, с падането на температурите и намаляването на светлата част от деня, за сметка на тъмната, в България рязко се засилва желанието за повече мрачна и тежка музика. Е, тази година не можем да се оплачем - за последното тримесечие на 2009-а се очертават поне пoловин дузина истински метъл-вакханалии, последвани от още няколко в началото на следващата година. Началото на поредицата бе поставено в последния октомврийски петък в Blue Box.
За разлика от скандинавската литература(и в часност Кнут Хамсун), която от скоро е много популярна сред БеГе-обществото, скандинавският метъл(и в частност Amorphis) винаги е бил на почит у нас. Затова фактът, че вторият концерт на финландските метъл-икони се състоя в зала, която ограничаваше посещаемостта до максимум 800 човека, будеше силно недоумение. Да, доста желаещи да присъстват на концерта ще си останат само с разкази на очевидци и с репортажи като този. От друга страна именно тази зала(въпреки адски грозната си соц-архитектура, липсата на прилична вентилация и комичния си интериор) успява да създаде едно специфично усещане за уют и за близост между музикантите и публиката. Освен това там се чува добре!
В 20:00, за когато беше обявено началото на концерта, пред залата имаше много хора, което първоначално отдадох на закъснение, но в последствие разбрах, че не е така. Концертът започна точно в уречения час и до края се движеше по график, като дори Amorphis започнаха 10 минути преди обявения за тях час.
Първи бяха Amoral - най-младата от трите финландски банди, които очаквахме тази вечер. Бяха с кецове. Вокалистът им е победител във финландският "Music Idol" за 2007-а. Прилича на ученичка от 11-и клас на Първа английска, но пее впечатляващо и с голям диапазон. Знам, че има някакви лигави солови албуми, но това, което прави с групата, никак не е лошо. Другите двама, които ми направиха впечатление, бяха барабанистът и водещият китарист. Първият приличаше на сфинкс, ама от женски произход.
Има ли дума ,,сфинкска", Ботева?
Фактът, че беше гол до кръста, а нямаше характерното за красивия пол уголемяване на мамилните жлези, внесе смут в първоначалната ми теория. Явно беше мъж. Ужасно прецизен и, бих казал, много добър барабанист!
Китаристът на Amoral беше, може би, най-добрият музикант в групата. С фланелка Danzig и вентилатор, поставен долу, до монитора, за да му вее косицата, младежът бичеше наистина яки сола.
Публиката прие много топло първата за вечерта група и я аплодира искрено, което беше наистина похвално, като се има предвид, че всеки беше дошъл за Amorphis.
В паузата между първите две групи, Томи Йоутсен се снимаше с фенове до стълбите за балкона на втория етаж. Ебаси атрактивния тип! На живо е още по-нисък, отколкото в клиповете. Косата му е убийствена, а мустачките са му точно като на капитан Джак Спароу.
Втората група беше доста по-утвърдена и по-уверена. А и доста по-тежка. Before The Dawn е квартет, в който има двама вокалисти - басистът, който е нещо като Шефчето в групата, пее чистите вокали, а ритъм-китаристът пее тежките. Първият беше с бейзболна шапка и беше човекът, който ,,преговаря" с публиката. Вторият беше гологлав, с неизменно ледено изражение на лицето и поза, имитираща Джеймс Хетфийлд на сцената.
Водещият кирист беше най-активно куфеещият човек за цялата вечер. Страхотен! Как не му се откачи главата, не знам... Докато китаристът на предната група си имаше вентилатор, този сам си беше вентилатор. Впечатляващо!
Трябва да споменем и барабаниста на Before The Dawn, защото той направи впечатление на всички в залата. Машина! Огромен дългокос финландец, с бермуди тип ,,камуфлаж" и с несменяща се усмивка на лицето. Истинска стихия на барабаните - той просто ,,дърпа" цялата група напред.
Групата свири около 50 минути, в които стана ясно, че са включени песни от петте им албума, два от които се продаваха във фоайето на Blue Box. Изключително стегнат и техничен мелодичен дет-метъл с много сполучливи вокални и китарни хармонии. Имаше и една балада, за която барабанистът и соло-китаристът напуснаха сцената.
Това, което помрачи сета на BTD, беше поредицата от технически проблеми, които, за съжаление, щяха да ни тормозят и след това, по време на шоуто на Amorphis. Първо китарите ,,потъваха", а след това имаше моменти, в които и двамата вокалисти не се чуваха. Както и да е, това никак не притесни музикантите, които се раздадоха и получиха наистина мощни аплодисменти.
Приготовленията на сцената не продължиха дълго и Amorphis се появиха под бурни скандирания в 22:10. На фона на интрото на "Silver Bride", първи излезе барабанистът Ян Рекбергер, а последен - Томи Йоутсен, гол до кръста.
Още на първия куплет стана ясно, че има нещо объркано в микрофона на Томи. Но пък докато той се усети и го смени с друг, се оказа, че цялата зала отлично знае текста на песента и пееше вместо него. Финалът на песента, макар и на резервния микрофон, беше смазващ. Продължиха с откриващата песен от новия албум. Като цяло по време на концерта преобладаваха песните от Skyforger, което е съвсем нормално - нов албум, който публиката харесва, а самата група обожава. Чухме синглите от него, както и всички представителни за него песни - от смразяващия фаворит на музикантите "Majestic Beast", до откровено лигавата "From The Heaven Of My Heart". Естествено, Томи Йоутсен се чувства в ,,свои води" пеейки песните от този албум. Докато все още търси оптималното си сценично поведение, с гласа си Томи успя да убеди и малцината неверници, че е един от ,,най-богатите" метъл-вокалисти в момента. С изумителна лекота той успява да смени стила си на пеене както в различните песни, така и в рамките на една песен. Истинско богатство! Очевидно изпитва по-голямо удоволствие докато пее по-тежките парчета, но се справя блестящо и с партиите на бившия глас на групата - Паси Коскинен.
Да, макар, че песните, типични за периода с Паси, не бяха никак много, такива все пак имаше. Групата предложи на софийската публика сравнително представителна и близка до най-доброто компилация от парчета. Имаше песни от всеки албум, с изключение на загадъчния Tuonela(за мое огромно съжаление). Да, ерата ,,Паси" приключи, да живее Томи!
Култови песни като "The Castaway", "Against Widows", "Alone", "Black Winter Day", и "Sign From The North Side"(по време на биса) ни върнаха към по-старото и класическо творчество на Amorphis, а песни като брилянтната "The Smoke", "Silent Waters" и "House Of Sleep"(също на бис) ни припомниха първите два албума с актуалния певец.
Да, имаше много досадни проблеми с озвучаването, но на публиката никак не й пукаше, защото като цяло изпълнението на групата беше брилянтно. А освен това в ,,паузите" успяхме да чуем как Томи пее акапелно и как Еса свири интрото на "Shine On You Crazy Diamond"!
Въпреки всичко споменато за групата и, в частност, за магнетичния им вокалист, е важно да се каже, че именно Еса Холопайнен е голямата звезда в Amorphis. Той е човекът, който с многопластовите си китарни партии определя облика на групата и прави така, че винаги като чуеш песен на Amorphis, без значение от кой период, безпогрешно ги разпознаваш, знаеш, че са ТЕ(не онези без Любо, не си го и помисляй!). С вид на божество от Калевала и с дяволско спокойствие, Еса те кара да му се възхищаваш, докато го гледаш как свири на трите си(в конкретния случай) китари. Респект!
Финалът на концерта логично дойде с големия шедьовър на групата - ,,тежката" версия на "My Kantele". Публиката буквално откачи по време на едно от най-великите парчета в целия скандинавски метъл. И пееше, пееше... След това се прегръщаше и ръкопляскаше.
FINISH!
