Въведете търсената дума и натиснете Enter
следва
Shine On Me
Dan Auerbach
10
Pop-out player
Woman in love
Liz McClarnoan

Wacken Open Air 2010: Трети път - за щастие

от Росина КостадиноваНачалото...Ако посещението ми на Wacken Open Air 2008 допреди няколко години ми се струваше недостижима мечта, а през 2009 повторих, за да се убедя, че не е било сън, то при Wacken 2010 вече всичко си беше планирано.

Публикувано на 17 Август 2010
Wacken Open Air 2010: Трети път - за щастие
от Росина Костадинова

Началото...

Ако посещението ми на Wacken Open Air 2008 допреди няколко години ми се струваше недостижима мечта, а през 2009 повторих, за да се убедя, че не е било сън, то при Wacken 2010 вече всичко си беше планирано. Чувството е като да си отидеш на село през лятото и там да те чакат всичките ти приятели от махалата, с които предстои да лудувате по цели дни и нощи.

На фестивал като този наистина си като Алиса в Страната на рок/метъл чудесата - пребиваваш няколко дни на палатки с още 80 000 подобни на теб същества. Не е нужно да се къпеш, ако не искаш, но все пак за тези като мен с чистоплътните изкривявания са на разположение и душове.

Тениските с имената на фестивала или на групите са върха на айсберга в цялото богатство от метъл принадлежности.  Имаш още безброй щандове с всевъзможни глезотии - от кубинки и стъклени сервизи с феи или черепи, магнити с обложките на албуми на Iron Maiden, AC/DC или Motörhead, до ризници, мечове и шлемове; средновековна зона с места, в които доброволно се изтезават посетителите на феста  или за катерене по диагонално опъната въжена стълба; павилиони за всякаква храна, ледени напитки, сладолед или коктейли... Бирата мисля, че дори не е нужно да я споменавам.

Редовната програмата на W:O:A традиционно е от четвъртък до събота (в случая 5 - 7 август), а в сряда има подгряващи представления и изпълнения на по-малките сцени.  Започвам обаче от ден минус първи - по простата причина, че пристигнахме още във вторник, 3 август. Кацаме в Хамбург, от където до крайната точка на пътешествието ни делят 70 км. Оганизацията на Wacken е перфектна, така че в уебсайта на фестивала фигурира информация за автобуси, които те карат от летището на Хамбург директно до самия фестивал.

Защо тогава пристигаме толкова рано? Защото сме тру фенове, разбира се. За справка - по-търсените размери от официалните вакенски тениски, щампирани със съответната година и логото на фестивала, се изчерпват още в сряда по обяд. Така че двата дни бонус преди по-сериозния старт на фестивалната програма могат да се употребят в приятни разходки из селото и околните населени места (например до китното градче Itzehoe, което се намира на 20-ина мин. път с автобус от Вакен), както и за аклиматизиране към обстановката. А характерната атмосфера започва да те поглъща още с приземяването на самолета, когато засичаш няколко отличаващи се тъмни субекта и отгатваш, че са потеглили в твоята посока. Пътуваш към селото Вакен и по прозорците дори на най-външните му къщи, построени в характерен германски стил, има транспаранти с емблемата на фестивала - стилизиран бичи череп. Наближавайки към главния вход на фестивала, минаваш към култовото заведение ,,Metal Place", а ведната след него е кулата на Вакен - черна с огромно бяло W:O:A лого.

Ден 1 - Награди на Metal Hammer, Alice Cooper, Mötley Crüe & Iron Maiden

Същинската концертна част за нас започна на едната от двете главни сцени - Black Stage -  и с раздаването на годишните награди на списание Metal Hammer. Фолк метълите Eluveitie, които сме наблюдавали и в София като подгряващи за Kreator в началото на миналата година, отнесоха първата награда - ,,Up and Coming" - за изгряваща банда. Голямата ни изненада беше вторият приз - за най-добър дебютен албум. Титлата отиде при розовите сладури от Steel Panther с "Feel The Steel" - лични фаворити и огромни веселяци в цялото си пародийно излъчване. Нека илюстрирам тематиката, около която се въртят, само с няколко заглавия на техни песни: "Eatin' Ain't Cheatin'", "I Want Your Tits", "Asian Hooker"... Предполагам, че схванахте идеята. ;-)

Метъл химн за изминалата година според Metal Hammer е "Ov Fire And The Void" на поляците Behemoth. За бог на рифовете без особени изненади бе провъзгласен Кери Кинг от Slayer, а награди отнесоха още Blind Guardian за най-добра германска банда, Rammstein за албум - "Liebe ist Für alle da", Anvil за ,,масимум метъл", Doro бе определена за кралица на метъла и Motörhead - за най-добра чуждестранна група. Най-якото живо изпълнение принадлежеше на тези, които щяхме да чуем като хедлайнери след броени часове - Iron Maiden. Утвърден беше легендарният статус на Рони Джеймс Дио, a съпругата му Уенди изказа благодарности за подкрепата чрез видеосъобщение, прекъсвана единствено от ентусиазираните скандирания на името на Дио от страна на насъбралата се публика. Всички благодарствени излияния на спечелителите можете да проследите тук:  http://www.metal-hammer.de/Metal_Hammer_Awards_Wacken_Video_Botschaften_Gewinner.html

Половин час по късно вече бяхме въвлечени в шок-шоуто на Alice Cooper и неговия антураж от атрибути и мацки, сред които и дъщеря му. Mr. Cooper започна с фрагмент от "School's Out", продължи с ,,No More Mr. Nice Guy" и "I'm Eighteen" и оттам нататък една известна част от концерта ми се губи, защото тук някъде започнаха crowdsurfing-ите и се налагаше постоянно да внимаваш за прелитащи на теб тела, носени върху ръцете на публиката. Така щеше да е през целия фестивал по време на предстоящите няколко по-мащабни концерта. Изтегляме се малко назад, за да не се налага да поемаме повече тела върху себе си, и се поукротяваме, докато слушаме "Poison", "Only Women Bleed" и "Vengeance Is Mine". По-нататък в бисовото продължение имаме "Elected" и вече пълната "School's Out".  Станахме свидетели и на гилотинирането на Алис, така че програмата ни бе пълноценна.

Местим се към съседната сцена, където след малко Mötley Crüe излизат под звуците на фрагмент от ,,Лунната соната". Шоуто им на миналогодишния Калиакра Рок Фест нямаше нищо общо с тазвечершното им представяне - момчетата бяха далеч по-стегнати и съсредоточени, нямаше десетминутни лирични отклонения и опити за изнасяне на комедийно шоу от страна на Томи Лий, a само музика - ненатоварваща, веселяшка и зареждаща. С ритник в сърцето от началната "Kickstart My Heart" ни засилиха към "Wild Side", попяха ни за момичето с убийствена външност в "Looks That Kill", а след възхвалата и на перфектния джентълмен от "Dr. Feelgood" почетоха всички останали момичета с "Girls, Girls, Girls'. Непосредствено след редовния им сет зоната пред сцените бе огласена от "My Way" на Синатра.

По нашия си начин излязохме за малко, за да заредим с по чаша/халба мътна бира, продавана единствено пред входовете на фестивалната зона, и се върнахме, за да пробием тълпата и да намерим удобно място за гледане на Iron Maiden!

Хедлайнерите за първата вечер, a за някои може би и за целия фестивал - Iron Maiden, с току-що пуснати два сингъла от предстоящия да излезе албум "The Final Frontier", с около 80 хиляди гърла, строени и готови да раздерат атмосферата на иначе мирното селце, щяха да щурмуват True Metal Stage към 21:30 ч. От "Dr. Feelgood" имахме плавен преход към "Doctor, Doctor" на англичаните UFO - парчето, което Maiden използват за свое интро. По традиция изниква мисълта за "Aces High", която обикновено свиреха веднага след интрото на предишното си турне, само че този път оставаме без нея за целия концерт.

Акцентът падаше върху албумите, издадени след 2000 г., като първа чухме ,,The Wicker Man" от страхотния "Brave New World" (2000). Tози път, за разлика от W:O:A 2008, когато Iron Maiden отново бяха хедлайнерите на първата вечер, позицията ни пред True Stage е далеч по-стратегическа, така че да не попаднем в центрофугата от хора и да пропуснем началото на концерта, увлечени в борба за оцеляване. Както е последователността и в албума, ни очаква ,,Ghost of the Navigator" и имаме възможност да й се насладим пълноценно, позиционирани по диагонал пред огромната видеостена отляво на сцената. "Brave New"-поредицата е нарушена от бисера "Wrathchild" oт "Killers" (1981), след което продължаваме с единствената от новия албум за вечерта  - "El Dorado". Признавам, че като я чух за първи път, не бях особено обнадеждена за новото им творчество. Свикнали сме им обаче Maiden да пускат като сингли най-безинтересните парчета в албума, а освен това, на живо "El Dorado" звучи поне три пъти по-добре, отколкото студийния запис. А и предполагам, че доста от вас вече са успели да чуят целия нов ,,The Final Frontier" и са си набелязали далеч по-добри фаворити от него.

По-нататък Maiden ни поднесоха едно изключително емоционално изпълнение на "Blood Brothers", която Брус Дикинсън посвети на Дио. Последните няколко песни от програмата на Iron Maiden влизат в категорията ,,стари класики" - "Fear of the Dark" и "Iron Maiden" завършват редовната част от сета, а бисът се състои от тройката "The Number of the Beast" - "Hallowed Be Thy Name" - "Running Free".

Интересно е да наблюдаваш реакциите към една група както на фестивал, така и на самостоятелно шоу. Разликата на W:O:A е, че може не всички знаят текстовете на песните им, но с огромен ентусиазъм се присъединяват към общия дух на скачане, викане и пляскане в такт, за да оформят една спираща дъха гледка на хиляди хора в синхрон.  Непосредствено след концерта по традиция зазвучава "Always Look on the Bright Side of Life" от филмовата поредица "Monty Python" - популярен химн за публични събития като концерти на Iron Maiden, мачове и дори погребения.

Докато си подсвиркваме лежерно, спонтанно оформяме нещо като хорце с още 50-ина познати и непознати blood brothers, в което се опитваме да повдигаме крака, танцувайки в ритъм. Със същите тези хора през следващите дни ще се носим на ръце или ще си правим пого.

Сетлист на Alice Cooper:
1.    School's Out (фрагмент)
2.    No More Mr. Nice Guy
3.    I'm Eighteen
4.    Wicked Young Man
5.    Ballad Of Dwight Fry
6.    Go To Hell
7.    Guilty
8.    Cold Ethyl
9.    Poison
10.    From The Inside
11.    Nurse Rozetta
12.    Be My Lover
13.    Only Women Bleed
14.    I Never Cry
15.    Black Widow Jam
16.    Vengeance Is Mine
17.    Dirty Diamonds
18.    Billion Dollar Babies
19.    Killer
20.    I Love The Dead
21.    Feed My Frankenstein
22.    Under My Wheels
Бис:
23.    Elected
24.    School's Out

Сетлист на Mötley Crüe:
1.    Kickstart My Heart
2.    Wild Side
3.    Shout At The Devil
4.    Saints Of Los Angeles
5.    Looks That Kill
6.    Live Wire
7.    Don't Go Away Mad (Just Go Away)
8.    Same Ol' Situation (S.O.S.)
9.    Mutherfucker of the Year
10.    Ten Seconds to Love
11.    Primal Scream
12.    Dr. Feelgood
13.    Girls, Girls, Girls

Сетлист на Iron Maiden:
1.    The Wicker Man
2.    Ghost of the Navigator
3.    Wrathchild
4.    El Dorado
5.    Dance of Death
6.    The Reincarnation of Benjamin Breeg
7.    These Colours Don't Run
8.    Blood Brothers
9.    Wildest Dreams
10.    No More Lies
11.    Brave New World
12.    Fear of the Dark
13.    Iron Maiden
Бис:
14.    The Number of the Beast
15.    Hallowed Be Thy Name
16.    Running Free

Снимки:
Маруш Денчев (Metal Katehizis)
Ключови думи: