Der Circle затвърждават успешно определението non-classic music agent с всяко следващо и като че ли все по-бутиково събитие, което организират. След концертите на New Model Army и Brendan Perry (и двата състояли се в Парти център 4-ти км) дойде ред и на акустичното гостуване на Wayne Hussey.

   Че лъчезарният  чичко от Бристол, понастоящем населяващ  слънчева Бразилия, може би не е особено  популярен в България, говори слабият  интерес към събитието - както  при предварителното му анонсиране в няколко социални мрежи, така и в самия Модерен театър, където публиката наброяваше не повече от 50 човека. Което е и малко странно. Защото независимо от безспорната харизма на Андрю Елдрич и култовия статус (особено в България) на The Sisters of Mercy, за чийто първи студиен албум Уейн допринася сериозно, собствената група на Хъси след изгонването му от ,,сестрите" - The Mission, отвоюва свое музикално пространство. Предполагаше се, че изключително лоялната публика на тази сцена ще се отзове на събитието на един от своите герои. Уви, не се получи. Може би в кризата родният концертен живот ще трябва да разчита на утвърдени имена като AC/DC, Manowar и Scorpions и да остави различните естетически търсения за по-бели дни.

   Да седиш пред един сам Уейн Хъси, подкрепен от акустична китара и пиано, със сигурност е различно от това да си на концерт на The Mission. И независимо, че интернет видео общностите могат да предложат не едно концертно изпълнение от акустичния му сет, присъствието на място има друга емоция. Един усмихнат и благовъзпитано изглеждащ Уейн се настани на сцената пред малката си публика с еклектичната си риза, неизменните тъмни очила и бутилка червено вино. Българско.

   Уейн пътува с тетрадка със 70-80 песни, сред които  не рядко подбира на момента. И може да реши да те изненада приятно с нещо, което не правил от години. Или поне да те накара да се почустваш специален, като ти го каже.

   Уейн умее да пее много нежно.

   Уейн умее да се шегува много свойски, с такт и  чувство за автоирония.

   Уейн умее да бъде много спокойно и, може би, леко детински спонтанен и непосредствен в общуването си, което не разчита на ,,специални ефекти" и отрепетирани фрази, а на приятелски създадена атмосфера.

   Уейн умее да те покани на сцената да опиташ червеното  му вино, защото е разбрал, че в Модерен театър не може да се внасят напитки. И някой трябваше да се качи.

   Уейн умее да ти разкаже, че е впечатлен приятно  от скромните размери на катедралата  на София (да, малка е. иди и виж  La Sagrada Familia и пак ще говорим) и да те попита какво би поискал да ти изсвири, като само любезно би се усмихнал, ако си пожелаеш The Sisters of Mercy.

   Ние умеем.... да мълчим. Може би защото повечето имаме  проблеми с проявлението на истинска интимност на едно live изпълнение.

   Казах ли, че Уейн умее да пее много нежно. И свои неща, и чужди. Без претенция, а с много  интимност. Уейн е твоят добър приятел, всъщност любовник, който е решил да ти посвири на светлината на свещи. Severina, или пък Deliverance, а защо не и Ashes to Ashes на Бауи или малко Lucky на Radiohead. И знаеш, че би искал да ти посвири пак някой път. И понеже няма как да си го поканиш вкъщи, следващия път ще отидете на бар (не, че имаме много истински и подходящи такива). Ще седнете на чаша червено вино и целина. И той ще ти посвири. Така или иначе няма да сме повече.

Текст: Гурме Девойка
Снимки: Весела Панорова