Стадионът. 

Това място  помни много спортни драми, героизми, еуфория, сълзи на радост и тъга. Но! Такова грандиозно рок шоу като стойност и продължителност София и цяла България не са виждали никога досега. Няма да се видят сълзите на радост и тъга.

Около стадиона е спокойно и сравнително прохладно за 29 градуса. Вътре - жега е! Нагорещен плътен въздух със сабя да го режеш като за 49 градуса. Цял ден слънцето е пекло бетонната чаша по часовниковата стрелка. Около 18:00 ч. то прогаря перпендикулярно сектор ,,В" с екваториален топлинен рекорд. В сектора стотици бели чайки пърхат с крила - всякакви ветрила са в действие за спасение от изгаряне. Това е стоическа всеотдайност към рока.

Издигната е  огромна сцена с вероятни размери  40 м ширина, 20 м дълбочина и около 10-етажен блок височина. Липса на допълнителни екрани за разочарование на отдалечените от сцената. На гърба на техническата палатка има щандове. Цени народни - 50 лъва фланелката, ако искаш.

Три пункта с  по 5-6 кранчета за бира. Опашките са обезкуражаващи в дължина, ширина и безредие, особено тези за сандвичи около 21 ч. Взимаш заветните бири. След първите 2-3 глътки това, което виждаш в чашата не е пяна, а леко къкрене на мехури. Жега е! 

Феновете. 

Възрастово -  от 15 г. и 2 дни до 67 г. без 3 дни.

Социално -  от парнаджия през фирмаджия до зам. ректор.

Модно - преобладаващо черни фланелки с надписи на тях и дълги гащи под тях - превод: дънки - официалното вечерно облекло за случая.

Прически -  от голи глави ала Халфорд до буйни  гриви ала Ковърдейл. Дамите са всякакви, само без челно или тилно оплешивяване.

Присъствие -  някои не отделят поглед от сцената, аплодират и куфеят - други се оглеждат внимателно без да виждат къде е сцената. Около 22 ч. на полето ,,присъствието" е омаламасано в лежане между чаши, върху вестници и друга покъщнина.

Численост -  полека лека го докарват до 15-17 хиляди около 24 ч., после пак оредяват. За концерт с начало 15:00 и финал 1:40 е нормално някой да окапе морно, особено ако е гледал и нашенците Sheky And The Bloodrain с две бири в ръка без опашка. 

Групите. 

Slade 17:00 - 17:50 

Не е за вярване, но те излизат точно навреме, както  и всички останали групи. Заедно с двамата основатели Дейв Хил (Dave Hill, китара) и Дон Пауъл (Don Powell, барабани) са новите Мал Макнъти (Mal McNulty, китара, вокал) и Джон Бери (John Berry, бас, цигулка и вокал). Никой не може да врещи дрезгаво като Ноди Холдър (Noddy Holder), но в случая общата звукова картина е типична за успеха им през 70-те като най-продаваната британска група.

Груб гаражен  звук, допълнително развален от озвучаването. Все едно има буря и звукът се носи от Телевизионната кула до Орлов мост, минавайки за малко над стадиона. Това няма никакво значение. Техните песни се познават от първата нота и всяка една завършва като радостен химн. Дребничкият Хил се прави на палячо, компенсирайки нисък ръст с качване на платформа за да бъде забелязан дори и от тези, които са за бира.

Пердашат първия им сингъл No.1 "Coz I Luv You" 1971 - собствен ,,Слейд" правопис - цигулката влиза в действие. Навремето ,,Щурците" го изпяха като ,,Виолета". Чудесен рок от ерата на глем/глитър, изсвирен с много душа и всеотдайност. Предната младежка агитка ги аплодира без да познава репертоара им. Може би заради това бисът е леко непредизвикан - "My Oh My" - целият стадион пее без значение на пол, възраст и занятье. Голямото липсващо е "Gudbuy T'Jane". Тръгват си на фона на "Mission Impossible". 

Списък на песните (първото не го броя, защото не се чуваше нищо, беше като репетиция за мониторен кръг):

1.Take Me Back 'ome  
2. Far Far Away  
3. Everyday  
4. Look Wot You Dun 
5. Coz I Luv You  
6. Run Runaway  
7. Mama Weer All Crazee Now 
8. Get Down and Get With It (Little Richard cover)  
Уж бис: 
9. My Oh My 
10. Cum on Feel the Noize 
 

Mike + The Mechanics 19:45 - 20:45 

,,Дами и господа, сега ще имате удоволствието да видите изпълнителите на няколко световни хита (изброява ги) и те са ,,Майк енд дъ Меканикс", йеааа!". Този глас приковава вниманието към сцената на която излизат механици в черно и един с бяла риза - Майкъл Ръдърфорд (Michael Rutherford). Вълнуващ момент е да видиш пред себе си изправен с достолепната му осанка един от основателите на ,,Дженесис" (Genesis). Очаквам да има някое тяхно парче или поне китка. В предварителни интервюта Майк казва, че сега са много мощни с двама нови певци - Андрю Рокфорд (Andrew Roachford) и Тим Хауор (Tim Howar). Вихрено начало с "Beggar On The Beach Of Gold". Страхотен звук - клавирно базиран с много добра ниска честота, барабани като на слушалки, чиста китара и отчетливо пеене. Феерия! Само познати хитове докато не долита въпрос от сцената: ,,Знаете ли коя е другата група на Майк?!!!". Ето! Започва най-безгръбначното парче от албума "...And Then There Were Three" 1978 "Follow You, Follow Me". Навремето го издадоха на сингъл и влязоха в класацията с него. Това много ме учуди тогава.

Днес обаче, тази песен звучи толкова съвременно и лесно запеваема, че ме кара да се срамувам от себе си. Следва "Living Years". На полето е издигнат бял плакат на който пише "MIKE". Виждам го отзад. Майк чете "GENESIS" отпред. И настава танцувална чудесия с "I Can't Dance". Познатият плътен китарен риф заедно с тежкото темпо прави редица от танцуващи на полето като ония тримата - лява ръка и ляв крак напред. Весело преживяване - и ,,Ние не можем да танцуваме", но го правим с голямо удоволствие, когато си тук, Майк.

Отбелязвам две  песни от новия албум "The Road" 2011 - "Try To Save Me" и "Cuddly Toy". Рядко ми се случва песни от нови албуми да ми харесат на живо от раз. Първата ме трогва, а втората ме изправя на крака с много фино поднесено фънк темпо. След последната "Word Of Mouth" те се покланят за благодарност и в наша чест. 

Списък на песните, в превод - сетлист:

01. Beggar On A Beach Of Gold 
02. Get Up 
03. Another Cup Of Coffee 
04. Try To Save Me 
05. Follow You, Follow Me 
06. The Living Years 
07. I Can`t Dance 
08. Over My Shoulder 
09. All I Need Is A Miracle 
10. Cuddly Toy 
11. Word Of Mouth

 
Whitesnake 21:15 - 22:30 

Неглижирано пердаши  рок от 60-те. Внезапно гръмва "My Generation" на The Who. Знак - всички по местата! Предстои изпитание за очите и сърцата на дамите без значение на възраст и занятье. Предстои преживяване на младост в спомени и чувства, в записи на касетки от тави или к'вото падне. Предстои днешна прожекция на нашето сериозно схващане за рок и вярност към него.

Ето го! Дейвид Ковърдейл  (David Coverdale) в блясъка му на рок звезда, блестяща пред нас. Тоя човек само като се появи и цял стадион губи човешки образ и подобие. Има нещо особено в тоя човек за да се превърне от продавачка в магазин за дрехи до рок идол. Знам какво е, но после ще тъпея на тази тема.

На сцената  виси черна завеса с лого на новия албум "Forevermore". Няма значение какво и как свирят Whitesnake - винаги е хубаво.

В началото имаме  врекащи гласове и тежки инструментали в "Best Years", дело на двамата китаристи Дъг Олдрич (Doug Aldrich) и Реб Бийч (Reb Beach), басиста Майкъл Девин (Michael Devin), Брайън Тичи (Brian Tichy) на барабаните и клавириста Брайън Рюди (Brian Ruedy).

Дейвид се е  научил правилно да произнася името  на столицата ни и се провиква: ,,Здравей София! Много се радвам да ви видя отново тук и да ви благодаря за гостоприемството и вниманието, което ни оказвате. Страхотна вечер, хубаво време. Помните ли бурята тук преди 3 години?". Мощно наше ,,йеааааааа!!!".

След 2-3 хита концертът  влачи нови парчета, разделени от досадно китарно чучулижене. Може би гласът на Дейвид иска почивка. Барабанно соло. Обикновено в този момент, както и в китарния отивам по себе си, както каза дядо ми преди 100 години на този ден. Пустият му мързел ме задържа да видя много оригинална ударна еквилибристика. Брайън Тичи мята високо за нас двете палки и започва с голи ръце върху комплекта. На места има конкретни цитати на Джон Бонам (John "Bonzo" Bonham) от "Mobby Dick" (Led Zeppelin II 1969). Стадионът усеща това и го насърчава за нови майсторлъци. Удря палка в соло барабана, която лети въртеливо високо над него и целта е падайки да я хване. От 7-8 опита успява 3 пъти аплодиран. За неуспешните получава съчувствие още по-мощно аплодиран. Вихрено удря много палки, летящи над него като хвърлени бумеранги в очакване да се върнат. Картината е на завихрени бумеранги, които се връщат около него и наказва болезнен стремеж на всеки фен, опрян на оградата да хване едно дръвце.

Дейвид се връща  и подхваща "Slide It In" като увертюра на "Fool For Your Lovin'". На нежното интро на "Here I Go Again" той получава родния трибагреник, който няма да изпусне от лявата си ръка до края на концерта. Трогващо!

Страшилището  "Still Of The Night", финал, поклон от петимата с националния ни флаг и край! В тъмнината плува познат силует, който запява акапелно "Soldier Of Fortune" - най-добрият подарък за всеки на стадиона. Тази балада прожектира чувствено живота ни и никога не вярваме, че точно този жив глас пред нас, остави трайни следи в сърцата ни. Видяна и чута мечта ни прави по-добри, самотни в спомените си и някак си силни в невидимата магия любов с разтопени сърца.

Момиче, което  гледа Whitesnake за пръв път, ме пита: ,,Кой от всичките им концерти тук е най-готин?". Внезапно отправям картечен откос: ,,От 5-те им тук, 4 в София и 1 в Каварна, те имат един единствен! На 4 юли 2008 г. на ст. ,,Академик"! Нема значение къде, кога и какво са правили. Тогава ги шибаше дъждовна буря в лицата и те вместо да се скрият, излязоха напред заради нас. Дейвид ги извади отпред с риск от токов удар. Ужас! Те се държаха геройски и за наше успокоение торпилираха водата на сцената. Безподобен подвиг на всеотдайност към нас".

Сега ми става много близко: ,,Помните ли бурята тук преди 3 години?". Да, несъмнено я помним. Знам защо и ти я помниш, ,,неуморно сърце, плачещо в дъжда". 

Списък:

1. Best Years  
2. Give Me All Your Love  
3. Love Ain't No Stranger  
4. Is This Love  
5. Steal Your Heart Away  
6. Forevermore  
7. Guitar Solos  
8. Love Will Set You Free  
9. Drum Solo  
10. Slide It In/ Fool For Your Lovin'  
11. Here I Go Again  
12. Still Of The Night  
13. Soldier Of Fortune 

Judas Priest 23:25 -  1:40 

Фоново имаме  парчета на AC/DC. Имаме 30 минути до 23:00. На сцената не се случва нищо, освен черна спусната завеса с надпис Epitaph, пред която има скромен комплект озвучителни тела. Зад завесата проблясват жълти светлини и си мисля, че се правят проби. Ще се забавят. После разбирам, че всичко си е наред, а те самите пристигат със закъснение.

Вълнувам се. Те са ми на второ място в метъл групите след Блек Сабат (Black Sabbath). Така мисли MTV и това я изпъчва гордо без да са ме питали.

Звуково бумтене, на стадиона e тъмнo, рев от публиката, черната завеса пада до пода на сцената и - ето ги! На огромен екран зад тях се прожектира апокалиптична картина в червени пламъци, която разсейва вниманието от самите тях. Внушителен звук на първото "Rapid Fire". Кои са на сцената: Роб Халфорд  (Rob Halford, ясно кой е той),  Глен Типтон (Glenn Tipton, китара Hamer), Ян Хил (Ian Hill, бас, единствен постоянен в групата), Скот Травис (Scott Travis, барабани) и новият китарист Ричи Фолкнер (Richie Faulkner).

Халфорд е в оригинална  кожа с много капси и шипове в стил садо-мазо. Черни очила пред голото му теме. Уникалният му стил на пеене с широк обхват, приведен напред, буди въпрос - как диша? Пред нас е най-великолепният певец от метъл ерата за всички времена. Казвайки метъл, считам Джудас Прийст за такива само звуково. Очаквам тяхна определена песен, която се издига до висини на прогресив рок. И о, Исусе Христе! Впрочем това означава името на групата като възклицание. Та, Исусе - "Victim Of Changes"!. Еманация на прогресив рок в неговата сложност, виртуозност и грандиозно послание. Извън тази песен всеки техен звук съдържа огромен потенциал, съдържа недоловима мистика за нещо предстоящо и то се случва в свирене и пеене. В този смисъл те имат смазващо превъзходство на метъл сцената в световен мащаб и сега ние виждаме и чуваме точно това.

Между песните  той говори съдържателно и спокойно. ,,Ние сме горди с това, че направихме кавър на една чудесна композиция на Джоун Баéз (Joan Baez)" - "Diamonds And Rust" с леко акустична част в началото.

Много добре  замислено сценично шоу. Светлинно  сцената е мрачно осветена в смяна на червено, зелено и синьо. Телевизионна технология RGB (red, green, blue). Висят вериги. Зад тях на екран има статични изображения, тематично свързани с конкретна песен. Капачката "Rocka Rolla", болезнено стиснати пръсти в остриета на бръснарско ножче "British Steel", разноцветни хапчета за "Painkiller", адреналиново око за "Electric Eye", старинен стенен часовник за "Living After Midnight" и много абстракции за останалите песни.

Халфорд: ,,Едно  от предимствата на метъл сцената  е, че има много балади. Ние сме горди да бъдем създатели на ранния метъл в обкръжението на Whitesnake и Scorpions". Започва "Beyond the Realms of Death".

Лазерно шоу, което  в началото е фокусирано в точки. С повишаване на еуфорията от тяхната мега класа, лазерните лъчи стрелят безразборно в небесата като трасиращи снаряди. Великолепието на гледката е наблюдавано с отворени уста, докато не се появява Халфорд с нашият трибагреник. Изкарва мотора си за "Hell Bent For Leather", завива моторчето с нашето знаме и положението е Левски и Ботев!

На тях не им се тръгва. Не броя има ли бис или  не. Те свирят заради нас много след полунощ. Не искам да повярвам, че ги виждам за последно, но нека е така! Неповторими Джудас Прийст в София. 

Списък:

01. Rapid Fire 
02. Metal Gods 
03. Heading Out To The Highway 
04. Judas Rising 
05. Starbreaker 
06. Victim Of Changes 
07. Never Satisfied 
08. Diamonds & Rust 
09. Dawn Of Creation / Prophecy 
10. Night Crawler 
11. Turbo Lover 
12. Beyond The Realms Of Death 
13. The Sentinel 
14. Blood Red Skies 
15. The Green Manalishi (With the Two-Pronged Crown) 
16. Breaking The Law (Instrumental) 
17. Painkiller 
18. The Hellion / Electric Eye 
19. Hell Bent For Leather 
20. You've Got Another Thing Comin' 
21. Living After Midnight

Текст: Валентин Найденов

Снимки: Ясен Немски