следва
Shine On Me
Dan Auerbach
10
Pop-out player
Woman in love
Liz McClarnoan

Sofia Rocks, ден 2 - продължението

от Росина Костадиноваснимки: Ясен Немски за Balkan Entertainment   Ден след като бяхме изпепелени от траш емоции, се наложи да възкръснем като феникси, за да изпитаме нов букет от музикални страсти.

Публикувано на 24 Юни 2010
Sofia Rocks, ден 2 - продължението
от Росина Костадинова

снимки: Ясен Немски за Balkan Entertainment

   Ден след като бяхме изпепелени от траш емоции, се наложи да възкръснем като феникси, за да изпитаме нов букет от музикални страсти. Втората част от фестивала Sofia Rocks 2010 - powered by Sonisphere, поднесе различен вид изживявания, доста по-еклектични, но също толкова зрелищни и зареждащи, акомпанирани този път от прохладно време без дъжд.

   Видът на посетителите бе също толкова разнообразен, колкото участниците във фестивала. Срещаха се всякакви имена върху тениските - като започнем от Venom и Tankard до задължителните Alice In Chains и Stone Sour, както и тези на двата хедлайнера...

   Прераждането бе започнато от българите Skre4, които се появиха на сцената, придобила предишната вечер култов статут, малко след предварително обявения си час. Закъснението с петнайсетина минути даде възможност на повече зрители да наблюдават изпълнението на българската банда. Те вече имат натрупан опит на големи фестивали и са свирили пред многобройна аудитория - на миналогодишния фестивал Rock The Balkans, когато подгряваха за Queensrÿche и любимците си от Limp Bizkit. Акцентът при Skre4 падаше върху актуалния им втори студиен албум Made In China, който излезе преди броени месеци. Момчетата показаха, че неслучайно са били избрани и за Sofia Rocks и забиха с парчета като ,,Шопска салата made in China" и "Естествен подбор" с обичайните за тях енергия и твърдо звучене.

   Към 16:40 ч. дойде ред да чуем алтернативните Stone Sour. След малки проблеми с микрофона при излизането си, Кори Тейлър, допълнително обигран и покрай изявите с основния си проект Slipknot, бързичко успя да влезе в музиката и да подхване "Mission Statement". Изобщо нямаше нужда да му обясняваме who he is, както пее в текста й - той прекрасно се разгръщаше пред хилядите присъстващи. Продължихме с ,,Reborn" и "Made of Scars", която може би се превърна в личния химн на всички, които доволно ближем рани след двата разцепващи фестивални дни. Харизматичният вокалист обяви предстоящото излизане на трети студиен албум през септември, след което онагледи атмосферата му с ,,The Bitter End", a малко по-късно чухме още една композиция от него. За най-популярната ,,Through Glass" Кори грабна китарата и почти успя да разтопи женската част от публиката. Преминахме заедно през отварящата дебютния им албум от 2002 г. ,,Get Inside", за да завършим очаквано с приток от първична енергия, доставен с ,,30/30 - 150" и обещания, че Stone Sour безусловно ще се завърнат отново при нас.
 
   Точно в 18 ч. ,,Them Bones" - първа от студийния Dirt (1992) - даде начален тон на сета на Alice In Chains. Уникално чистите вокали на новия член на бандата Уилям ДюВал, силното му сценично присъствие и позитивната енергия, които той излъчваше, потвърдиха правилния му избор за продължител на покойния оригинален вокалист на състава Лейн Стейли. Добра спойка с ДюВал показа основателят и отговорник за специфичния мрачно-тежко-мелодичен звук на Alice In Chains Джери Кантрел. От последния им студиен албум "Black Gives Way To Blue" успяхме да се насладим наживо на "А Looking In View" и ,,Check My Brain", без обаче да пропускаме класическите за грънджа "Man In The Box" "Would?" и "Rooster". Уилям повлече крак на говоренето на родния ни език, като се раздели с нас с едно чисто българско ,,Обичаме ви много!". Съдейки по излъчването му за тези 50 минути, които публика и група си посветиха взаимно в пределите на националния стадион ,,Васил Левски", трябва да е бил напълно искрен.

   Паузите между бандите успявахме да запълним успешно с няколко развъртания на картите в четворка белот, привличайки учудено-любопитните погледи на наблизо стоящите метъл фенове. Малко преди 19:30 ч. под звуците на интро, епично почти колкото "Epic" на Faith No More, на сцената наизлизаха американските ,,бардове" от Manowar, стартирайки с едноименното си парче, чийто дълго проточен финал по-скоро бе подходящ за закриване на концерта. Нямаше как да ни подминат без задължителните и олицетворяващи ги "Warriors of the World United" и "Kings of Metal". След ,,Hail and Kill" последва петминутна реч на български от страна на Джоуи ДеМайо, в която зададе въпроса кой е тук заради Manowar и след това премина към драматична тирада в памет на Рони Джеймс Дио. Речта му течеше бавно, предвид трудността на езика ни, но все пак на български Джоуи ни разкри, че България е велика държава - "Hail to Bulgaria frоm Manowar!".

   Вдъхновени от прочувственото слово, феновете започнаха на скандират ,,Българи юнаци"... особено на място, предвид факта, че сме на националния стадион, а и може би с малко прискърбие, че макар да е велика държава, България не е част от Световното първенство по футбол. Последва отново кавър на Heaven and Hell на Black Sabbath, точно както бе и предишния ден, само че в изпълнение на Anthrax. След учудващо кратък сет от 50 минути (от които чистото свирене може би идваше към 40 мин.), Ерик Адамс и компания се оттеглиха, за да дадат път на германските крале на метъла.

   С пословична германска пунктуалност Rammstein се появиха ударно на пълната с мрачни декори сцена в 21:15 ч., точно по обявения предварително план-график на излизане. "Rammlied" бе първа от осемте песни от миналогодишния им албум ,,Liebe ist für alle da" (2009), които щяхме да наблюдаваме. След пет идентични резачки дойде ред на "Wiener Blut", по време на която тези от нас, които вече бяха гледали концерт от настоящото турне на Rammstein, знаехме, че трябва да следва една много мрачна и въздействаща гледка - плашещи куклички, изобразяващи бебета, да се спуснат от сцената, като гърмят и се пръскат във въздуха, а за фон - злокобни червени лазери. По някаква причина за българските фенове нямаше експлодиращи кукли, въпреки избухващите в такт бомбички из сцената. Последва сърцераздирателната "Frühling in Paris", а след нея "Ich tu dir weh", на която вече видяхме шоуто така, както и западните ни събратя - кийбордистът Флаке уж се сдърпа с вокалиста Тил Линдеман. Флаке бе напъхан във вана на сцената, а Тил се издигна с платформа на около 2-3 метра нагоре и изля върху него една бака с горяща субстанция, наподобяваща лава. Флаке обаче се оказа безсмъртен и след малко се надигна от сандъка в нова блестяща в сребристо премяна, след което невъзмутимо се върна до клавирите си и продължи с обичайните си занимавки. А те включваха и две бягащи пътечки, разположени точно до инструментите му, от които той не слезе през цялото време на концерта. Психопат!

   По време на следващата ,,Du riechst so gut" отново имахме бонус изпълнения. Двамата китаристи на групата излязоха напред на сцената, носейки на ръцете си специални устройства, чрез които от няколко отвора встрани от тях струяха пламъци. Огънят, разбира се, продължаваше да бъде водеща част от сценичното шоу и за ,,Benzin" - абсолютно тематично Тил стоеше до една бутафорна бензинова колонка, а в един момент до него успя да пробие случаен ,,фен", с когото започнаха да се боричкат. Тил дори бе повален на земята, но си го върна подобаващо, като ,,обстреля" противника си с горелката, с която се подвизаваше из сцената, и го възпламени. Горящият пич започна да се мята в агония наляво-надясно, преследван от охраната, и в крайна сметка бе повален, а пожарът - потушен в края на песента. Светлините из сцената също изгаснаха и не позволиха да видим дали е оцелял за следващото шоу на германските тарани. Изслушахме "Links 2-3-4" и "Du Hast", позната дори сред феновете на българския поп-фолк (особено след двете визити на членовете на групата из най-известните софийски чалга клубове, от които бе разпространен и снимков материал). Екзалтираните фенове не спираха да подскачат в ритъм и за скандалната "Pussy". В нея фронтменът на групата първо започна да троши стойката на микрофона си в сцената, като в синхрон с ударите от нея хвърчаха искри и гърмежи. Гвоздеят на програмата беше огромният розов член, изкаран пред ококорените погледи на публиката. Възседнат от Тил, от него започна да струи бяла пяна, симулираща семенна течност, която заля целия фронт стейдж и остави... сапунен дъх.

   С това завърши редовната част от концерта на последната група за фестивала. Бисът се състоя от още три бисера. "Sonne" преля в "Haifisch", а Флаке продължи с щурите си изяви, като възседна една надуваема лодка и започна да ,,плава", носен от ръцете на публиката от предната част на терена. Навигираше посоката на движение с ръцете си, а през това време до него достигаха различни артефакти - през дрехи и български знамена, които той не пропусна да развее, до бутилка бира, чиято течност пък не подмина да дегустира.

   Последна за вечерта чухме "Ich Will", а Тил се поиздаде с репликата ,,ръцете горе" на български, че може би наистина е бил в компанията на нечисти същества предните вечери. Малко преди това чухме от него преведени на български и две от думичките в припева на "Pussy", което ни навежда на мисълта, че явно са попаднали в коварни ръце последните нощи. Не минахме и без превърналото се в задължително за този фестивал ,,Обичаме ви", изречено от почти всички банди. След 90 мин., които се оказаха повече от недостатъчни за оживеното множество метъли, Rammstain напуснаха сцената. Може би бързаха, за да догледат футболния мач на националите си срещу Гана, може би към някое заведение с нетипична за метъли музика... кой знае. Важното е, че закриха първото издание на фестивала Sofia Rocks повече от зрелищно. Доставиха на публиката уникално изживяване с безбройните пироефекти, въпреки липсата на Engel в сетлиста и пропуснатия финален трик, при който Тил надява чифт крила, които излъчват пламъци. Господ обаче знае, че той не иска да бъде ангел. Ние вече също.


Сетлист на Stone Sour:

1.    Mission Statement
2.    Reborn
3.    Made of Scars
4.    The Bitter End
5.    Your God
6.    Through Glass
7.    Digital
8.    Get Inside
9.    Hell & Consequences
10.    30/30 - 150


Сетлист на Alice In Chain:

1. Them Bones
2. Dam That River
3. Rain When I Die
4. Check My Brain
5. Again
6. A Looking in View
7. We Die Young
8. Man in the Box
9. Would?
10. Rooster


Сетлист на Manowar:

1.    Manowar
2.    Call to Arms
3.    Kings of Metal
4.    Warriors of the World United
5.    Thunder in the Sky
6.    Hail and Kill
7.    Heaven and Hell (Black Sabbath cover)


Сетлист на Rammstein:

1.    Rammlied
2.    Bückstabü
3.    Waidmanns Heil
4.    Keine Lust
5.    Feuer Frei
6.    Wiener Blut
7.    Frühling in Paris
8.    Ich tu dir weh
9.    Du riechst so gut
10.    Benzin
11.    Links 2-3-4
12.    Du hast
13.    Pussy

Бис:

14.    Sonne
15.    Haifisch
16.    Ich Will
Ключови думи: