„Дет метъл феновете са приятни хора“, твърди професор Бил Томпсън, обяснявайки резултатите от проучване, което показва, че екстремните субжанрове на метъл музиката не правят слушателите на тази музика агресивни, а по-скоро радостни.

Професор Томпсън от десетилетия изследва емоционалното влияние на музиката.

„Много хора се наслаждават на тъжната музика и това е леко парадоксално – защо бихме искали да се натъжим? Същото може да се каже и за музиката, посветена на насилие. За нас, като учени, това е психологически парадокс, заинтригувани сме от него. В същото време сме наясно, че насилието в медиите е социално значим въпрос“, допълва той.

Експериментът е използвал класическа схема за изследване на подсъзнателните реакции. 32 фенове на дет метъла и 48 души, които не харесват този тип музика, са слушали две различни парчета, докато са им показвали сцени на насилие. Целта е била да се установи доколко двете групи участници се впечатляват от изображенията на агресия и дали чувствителността им към тях е засегната от музиката, която слушат в момента.

Използваните песни са били „Happy“ на Фарел Уилямс и „Eaten“ на дет метъл супергрупата Bloodbath, в която се пее за желанието на главния герой да се принесе в жертва на канибал.

Резултатите показват, че дет метъл феновете, са също толкова чувствителни към тях, колкото и другите.

Самата група Bloodbath няма никакви възражения срещу употребата на музиката им в експеримента, коментира пред Би Би Си вокалистът Ник Холмс.

„Текстът е за забавление“, заяви той. „Повечето дет метъл фенове са интелигентни, внимателни хора, които просто са запалени на тема музика. Също като хората, вманиачени на тема филми на ужасите или пресъздаване на военни сблъсъци".