Това, което най-много ме радва относно концерта на Rammstein е, че предстои да се случи и в България. Защото да гледаш такова шоу само веднъж просто не е достатъчно. Сигурен съм, че хилядите български фенове, които посетиха концерта в Београдска Арена в събота (20 март) си мислят същото и голяма част от тях ще бъдат и на концерта в София на 23 юни, донякъде готови за преживяването RAMMSTEIN. За подобно нещо човек може да е подготвен само донякъде.

   Няма да ви занимавам с хронологично проследяване на маршрута София -Белград и количеството изпита бира. Имаше ясна българска следа - сръбските митничари вече се оплакваха от "бугарите", задето им създаваме работа (горките!). Но има друго важно нещо, което няма как да не спомена.

    Представете си само - хиляди българи пътуват всяка година за концерти в Сърбия. Те целенасочено обръщат парите си в динари, а динарите след това - в плескавици, пиво Jelen и разнообразни ракии, защото интересните изпълнители избират Сърбия. А интересните изпълнители избират Сърбия не заради плескавиците и другите изброени блага, а по една единствена причина:

"Београдска Арена"



   Докато София не се сдобие с подобна зала, просто забравете за читави концерти на закрито, а оттам и за десетки невероятни изпълнители, които биха могли да дойдат у нас в студените месеци, но избират да не си трошат нервите в соц съборетини с названието "дворец". (Помислете за негативните ефекти върху българската скара и бира от изтичането на всички тези капитали...) Жив късмет е, че Rammstein ще дойдат в София през лятото, защото иначе концертът в Сърбия щеше да е единствената възможност да ги гледаме. (Какъвто, между другото, е случаят с любимците на един колега от групата журналисти - Tokio Hotel, които ще свирят в Белград на 28 март и няма да имат дата в България).  

   Да, "Арена"-та също като българските зали, е строена предимно за спортни прояви, но всеки, който е ходил на концерт там, ще се съгласи колко много ни липсва такова място - способно да побере поне 20 хиляди човека ново, модерно съоръжение. Атмосферата пред залата беше типична, търговията с бира процъфтяваше, а българската агитка беше внушителна. Практически накъдето и да се обърнеш се чуваше българска реч, имаше и няколко знамена. Два часа по-късно, българите в залата щяха да са най-активната част от публиката.

   След кратко чакане и проверка с (хеви) метал детектор от страна на охраната, с колегите от българските медии се насочихме към зоната за допинг тестове на "Белградска Арена", където бяха разположени гримьорните на Rammstein. Аз имах истинското удоволствие да си говоря с ритъм китариста Пол Ландерс, който в интервюто произнесе по доста як начин думите "сирене" и "шопска салата". Много държеше да ми каже какво го впечатлява в България. Пол е усмихнат човек без капка надменност или "звездеене". Сподели ми, че всеки ден се чувства благодарен за това, че има възможност да прави това, което обича. Очаквайте по-важното от около 15-минутния разговор с Пол Ландерс в ефира на Z-Rock съвсем скоро.

   Малко след като българската група от журналисти (и един фен на Tokio Hotel) приключи срещите си с Rammstein, влязохме в залата и се настанихме в очакване.



   Концертът започна навреме - с Combichrist, чийто стил се води Агротех. На сцената нямаше селскостопанска техника, но пък се мъдреха два сета барабани, подредени по особен начин и блъскани с невъобразими движения от барабаниста и перкусиониста на Combichrist. Освен тях двамата, на сцената беше Z Marr, който се оказа абсолютен джедай на синтезаторите и семплера, и вокалът Анди ЛаПлегуа.

   Груба, брутална, сурова формация, която напипва гръдния ти кош и удря здраво с коктейла си от техно, рейв и индъстриъл. И осветление, каквото си мечтая някой ден да видя в шоуто на българска банда. В събота беше последният концерт на Combichrist като спътник в турнето на Rammstein. Анди го обяви преди последното парче, а по време на изпълнението барабанистите започнаха усърдно да рушат, хвърлят и ритат оборудването си. Z Marr хвана стойката със синтовете си и я запокити пред себе си. Чу се силно "пук". Тридесет секунди по-късно на сцената имаше само отломки, а публиката беше подивяла. Идеалният съпорт за Rammstein.




   Не ни се наложи да чакаме дълго, преди шесторката на Тил да излезе на сцената. Дали защото са заедно от 1994 година без промени в състава, или защото са родени в Германия, Rammstein напомнят на един изключително прецизен механизъм. От онези, с които си имат работа сапьорите.

    По отношение на пироефектите и светлинното шоу Rammstein отдавна се състезават само със себе си. Това, което разбива, е че на всяко турне успяват да надминат предишното по креативност, количество и разнообразие на ефектите. Каскадите са по-опасни и невъзможни, огньовете са още по-близо до изпълнителите и публиката, експлозиите са повече.

    Звучи банално, но кой изобщо е в състояние да разкаже концерт? Концерт като този не се разказва. Все едно някой да ви разкаже любимия ви филм, преди да сте го гледали. Дали ще ви хареса? Концертът на Rammstein е способен да изплаши и шокира по-невинните, но и да забавлява, да даде огромен тласък от енергия на по-виновните. Той е много повече от музикални изпълнения - това е психо цирк с гротескни декори, в който клоуни и акробати подскачат върху запалени шашки тротил.

    Сцената, с която Rammstein ще дойдат на стадион Васил Левски е невиждана у нас конструкция! Просто няма как да бъдат запомнени всички неща, които се движат, отварят и затварят по нея. Вентилатори и декори се издигат и спускат, докато буквално от всеки метър на сцената може да се очаква изригване на огън, фойерверки и експлозии. Тил Линдеман беше навсякъде и стреляше по публиката с всевъзможни съоръжения (особено по време на "Pussy"). Флаке беше малтретиран неколкократно, винаги по нов и находчив начин. Странният Флаке комбинира концерта с доста натоварваща тренировка на двете пътечки, монтирани между синтезаторите. За първи път виждам човек да свири, докато ходи няколко километра на едно място и същевременно изглежда мрачно и заплашително.

    Някъде там, между бензиновите горелки, избухващите кукли и насилието над Флаке разбрах какво е имал предвид Пол Ландерс, като ми каза, че най-опасната каскада, на която са способни Rammstein, е да излязат без пиротехника на сцената. Концертът на Rammstein е мислен като спектакъл, в който музиката и каскадите са неотделими. Шоуто удря по толкова много начини, че човек не е в състояние да ги премисли.



    Това е концерт, който не трябва да бъде разказван, а преживян. Колкото по-малко знаете предварително, толкова по-добре.

Rammstein Set List

01. Rammlied
02. B********
03. Waidmanns Heil
04. Keine Lust
05. Weisses Fleisch
06. Feuer frei
07. Wiener Blut
08. Fruhling in Paris
09. Ich tu dir weh
10. Liebe ist fur alle da
11. Benzin
12. Links 2 3 4
13. Du hast
14. Pussy
-----
15. Sonne
16. Haifisch
17. Ich will
-----
18. Engel

Текстът четоха: Ники Тодоров