Трите аксиоми. Pink Floyd са интелектуалните ментори на съвременния рок, Уотърс и Гилмор – амбициозни гении, не винаги готови на компромиси помежду си, а The Wall – един от най-добрите албуми в историята на музиката. The Wall се превръща в централен по значимост албум в кариерата на Роджър Уотърс. Това е трудът на живота му, педантично изработен до най-миниатюрните детайли. Рожбата на Уотърс е противоречиво творение – едновременно лична изповед и антивоенен, антикапиталистически манифест. И докато в своите ранни интервюта Уотърс определя The Wall като история за човек, изградил стена между себе си и обществото, то версията на The Wall, която Уотърс подговя за второто десетилетие на 21-ви век, е толкова невъобразимо грандиозна и извънгабаритна, че стъписва.  

The Wall е спектакъл за сетивата с грандиозни мащаби. Артистично прозрение, което оживява с перфектно техническо изпълнение, нечуван у нас съраунд звук, пироефекти, марионетно шоу, кинематография, осветление и гигантска сценична конструкция. Натоварен с антиправителствена, антикорпоративна пропаганда, The Wall е визуална бомбардировка с образи от риалити формати, порно, политически и военни кадри. Спектакъл, който изисква изострено внимание и интелектуално участие. Преди това, обаче, The Wall е музика. Песни като “Another Brick In The Wall”, “Hey You”, “Mother”, “Run Like Hell,” и особено “Comfortably Numb” (която е най-високата емоционална точка в шоуто) имат легендарен статут и възпират поколения музиканти от артистични амбиции да правят нещо в тази посока – толкова сложно и като преживяване, и като музика.  

Впечатляващо би било да си гледал стадионното представление и да не си впечатлен. Не само от музиката, която е обсебваща, но, може би, дори повече от спектакъла и ултимативната лява, антивоенна позиция на артиста, чиято категоричност е станала още по-сурова с годините. The Wall, едновременно, и като концепция (идеята да се построи огромна стена между публиката и групата, се появява, както твърди мълвата, след като Уотърс заплюва от раздразнение един фен в лицето), и като либрето, са отнася към съвремието толкова адекватно, като и през 1979-та.  

И понеже съм израснала с Wish You Were Here, The Dark Side of the Moon и The Wall, предполагах, че знам какво ме очаква. Нищо не може наистина да те подготви за този спектакъл. Той е монументален, смел и на много моменти – объркващ. Нещо като екстремно влакче на ужасите за личните ти емоции. Стоиш някъде между шока и благоговението. Униформени знаменосци, пироефекти, които осветяват сцената, картечни откоси от ляво и дясно, прелитащ над публиката бомбардировач, насочен към Стената. Толкова много неща се случват на сцената, че почти е невъзможно да видиш всичко от първия път. Пред теб са огромния учител-марионетка, група български дечица, които пеят в Another Brick In The Wall (Part II), летящото надуваемо прасе.  

И ето я Стената, която бавно започва да расте, зазиждайки групата музиканти от публиката. Тухла по тухла, за да се изправи огромна, бяла и плътна. И едновременно с това да е широк екран, на който се прожектират образи. Тя е машина на времето за разказвача на историята. По нея маршируват чуковете във Waiting for the Worms, цветя се съвъкупляват докато звучи What Shall We Do Now?. На Стената преминава легендарната сцена на Процеса / The Trial/.  Стената е най-големият познат до момента екран за прожекция, на който триумфира изключителната анимация на Джералд Скарф. На същата тази Стена, Роджър Уотърс ясно артикулира своите политически и антивоенни позиции, за да провокира своите зрители. И дори да ги смущава и обърква. И може би, това е най-очевидно, когато на Run Like Hell, публиката, подканвана и насърчавана от Уотърс, ритмично и бодро пляска с ръце, докато на екрана прелитат образите на Хитлер и Буш, появяват се кадри от бомбардировките над Багдад. Поканена да пляска, публиката се отзовава спонтанно, защото е на шоу, нали така? Блестящ спектакъл, наистина, но в същото време – коварно люта сатира.  

Историята в албума The Wall е доразвита и се е превърнала  – от приказка за изолацията на личността, в огледало, в което се отразява тъмната страна на човечеството. И в това огледало, Уотърс често показва пред своята мултинационална публика образи, символи, думи, които носят актуално регионално звучене и провокират понякога истерични реакции. В Истанбул артистът прожектира на Стената лицата и имената на загинали по време на сблъсъците между полицията и демонстранти на "Таксим". Уотърс се обърна на турски език към феновете с думите: "Здравейте, добре дошли, радвам се да бъда тук", след което екзалтираната публика започна да скандира: "Всяко място на Таксим е съпротива!".  

В София – изписа думата „оставка”.  

Това е Стената – за някои – пиршество на сетивата и интелекта, за други – ужасяващо преживяване. И като цяло – брилятно шоу, което не сме виждали никога на сцена.  

В ролите:      

Roger Waters – бас, лийд вокали, акустична  китара, тромпет в Outside the Wall    
Graham Broad – барабани, перкусии, укулеле  в Outside the Wall    
Jon Carin – кийборд, китари, програминг, акустична  китара в Outside The Wall    
Dave Kilminster – китара, банджо в Outside the Wall, бас в Mother    
Snowy White – китара, бас в Goodbye Blue Sky    
Harry Waters – Хамонд орган, кийборд, акордион  в  Outside the Wall    
G. E. Smith – китара, бас, мандолина в  Outside the Wall    
Robbie Wyckoff – лийд вокали    
Jon Joyce – бекинг вокали    
Kipp Lennon – бекинг вокали    
Mark Lennon – бекинг вокали    
Pat Lennon – бекинг вокали        

Тhe Wall
Част 1:    
--- Intro: Outside the Wall    
01. In thе Flesh?    
02. The Thin Ice    
03. Another Brick in the Wall - Part 1    
04. The Happiest Days of Our Lives    
05. Another Brick in the Wall - Part 2    
06. The Ballad of Jean Charles de Menezes / Another Brick in the Wall - Part 2 (reprise)    
07. Mother    
08. Goodbye Blue Sky    
09. Empty Spaces    
10. What Shall We Do Now?    
11. Young Lust    
12. One of My Turns    
13. Don't Leave Me Now    
14. Another Brick in the Wall - Part 3    
15. The Last Few Bricks    
16. Goodbye Cruel Wоrld

Част 2:    
17. Hеy You    
18. Is There Anybody Out There?    
19. Nobody Home    
20. Vera    
21. Bring the Boys Back Home    
22. Comfortably Numb    
23. The Show Must Go On    
24. In the Flesh    
25. Run Like Hell    
26. Waiting for the Worms    
27. Stop    
28. The Trial    
29. Outside the Wаll

Текст: Елена Розберг

Снимки: Тунаан Билгин