Ден 1 от Каварна Рок Фест, през розовите очила на Росина Костадинова: Отново е лято и отново ни е концертно-плажно. За поредна година родното Черноморие успя да обедини стремежите ни за слънце и море, рок и бира, и да привлече към себе си хиляди желаещи да посетят юбилейното пето издание на фестивала Каварна Рок Фест. Този път той ни предложи набор от 14 групи, така че във всеки един от трите фестивални дни ни очакваха по над шест часа разнообразни метъл изживявания - от симфоничен и фолк метъл до най-тежките измерения на траша.
Далеч преди да е настъпил часът за стартиране на живите изпълнения за първия ден от фестивала, градът показваше сериозни признаци за предстоящото тридневно опустошение - в най-добрия смисъл на думата. Районът около стадион ,,Калиакра" отново се бе преобразил и окичил с безброй места за покриване на най-належащите нужди на своите гости - маси за сладки раздумки с приятели, озвучавани от силни колони с метъл класики, неограничени количества бира и павилиони за храна. Завидно добрата организация ни помогна още с пристигането си към 16 ч. в петък, 23 юли, да разменим тридневните си билети за гривните, които поне три дни щяхме да поливаме с алкохол и морска вода, но и които щяха да осигурят достъпа ни до вътрешността на стадиона.
Полуголи фенове щъкаха по бански и кубинки от плажа към фестивалната зона, бързайки за нежния старт на музикалната част с Leaves' Eyes. Групата обединява членове от Германия и Норвегия, а стилът им е доста по-пъстър от националните принадлежности - симфоничен готик метъл с фолк елементи. Формацията се предвожда от съпрузите Лив Кристийн и Александър Крул, като дамата е позната и като бившата вокалистка на Theater of Tragedy. Алекс също не пада по-долу - само няколко часа по-късно щяхме да видим отново него, заедно с още двама от Leaves' Eyes - китариста Торстен Бауер и басистката Ала Фединич, но този път като част от състава на Atrocity.
Leaves' Eyes изпълниха познатите "My Destiny" и "Elegy", а след като приключи 45-минутния им сет, щафетата бе поета от следващата чаровна дама. Симоне Симънс, като част от холандците Epica, доразтопи вече разгорещената от жега мъжка част от публиката със силно излъчване, красота и силни вокали. Стиловият преход бе плавен - още час симфоничен метъл ни очакваше, преди на сцената да се възкачи Тя - голямата Доро Пеш. Облечена не с готическа рокля, а в тесни черни панталони, германската рок дама ни върна към корените на метъла с якото си осемдесетарско излъчване, прибави щипка елегантнa женска агресия във вечерта на матриархата и ни накара да скачаме и да дерем гърла в ритъма на "I Rule The Ruins", "Burning The Witches", "Bad Blood". Рони Джеймс Дио бе почетен с кавър на великата "Egypt (The Chains Are On)" - с малки разминавания в текста, но все пак извънредно въздействаща, както подобава на подобна космическа композиция. Вторият кавър в сета й бе традиционният "Brеaking The Law" на Judas Priest, който Доро често пее на живо, а към края на концерта логично се насладихме и на баладата "Für Immer". Изглеждаше толкова искрена, докато пееше, че ще останем дълбоко в сърцето й - нямаше как да не й повярваме!
Таря Турунен се възкачи на сцената като истинска метъл кралица малко след 22 ч., акомпанирана от бляскавите барабани на Майк Терана (свирил с Axel Rudy Pell, Steve Lukather, Yngwie Malmsteen и Rage) и челото на бившия член на Apocalyptica - Макс Лиля. Точно 8 месеца след изявата си в София, Таря отново поднесе същата завладяващата комбинация от чисти оперни вокали, финландска магия и мелодични ритми. Освен соловите си композиции и тези от периода и с Nightwish, Таря поднесе на публиката и три кавъра: познатите "Poison" на Алис Купър и "Over the Hills and Far Away" на Гари Мур, както и ,,Still of the Night" на Whitesnake, който обаче не й се получи особено успешно, въпреки голямата популярност на оригинала. Задължителните "Sleeping Sun", "I Walk Alone" и "Falling Awake" също не бяха пропуснати, както и барабанното соло на тарана Майк, докато стигнем до тройния бис с ,,In For A Kill", "Wishmaster" и заключителната "Die Alive".
Музикалният сън в лятната нощ продължаваше с Аtrocity, които излязоха, за да влеят капка брутализъм след четирите дами и да доразтърсят останалите на стадиона около 500 ,,тру" фенове. Германците започнаха с парчета от по-стария си дет метъл период, а след тях заредиха кавър след кавър в готик/индъстриъл вариант - "The Sun Always Shines on TV" на a-ha, "Fade To Grey" на Visage и "Shout" на ,,Tears For Fears" маркираха края на първия ден, като по време на първата от тях Лив Кристине се присъедини към половинката си и двамата си колеги от Leaves' Eyes, за да изпълни своята част от вокалните партии на Atrocity. Срамота е, че се наложи да празнуват внушителния си 25-годишен юбилей пред толкова малобройна публика, но въпреки това свириха така енергично, както предполагам, че ще се представят след 10-ина дни на най-големия фестивал за тежка музика - Wacken Open Air в Германия. Малко след полунощ напуснахме стадион ,,Калиакра" и дадохме тон за любимата си традиция - компанийно биропиене до стадиона след концертите - така както щяхме да продължим и през близките два дни и нощи.
