Има групи, които няма как да изпуснеш. Групи, които са направили толкова много за музиката и са толкова уникални, че привличат феновете като магнит. PARADISE LOST - британските дуум/готик легенди - са такава група. Беше повече от ясно, че хиляди сърца са трепнали в очакване при обявяването на новината за гостуването на бандата на 4 декември миналата година. Впоследствие концертът бе отложен за 12 февруари поради лични проблеми на Грег Макинтош. През целият този период, билети се продаваха единствено в офиса само един (!!!) на организаторите от Нова музикална агенция (NMA), което породи огромно неудобство и недоверие у феновете.
Няколко дни преди шоуто изпълзя неприятната новина, че съпорт-бандата за концерта SAMAEL отменя участието си в София. Защо? Едва ли има значение. Това, което остана като впечатление е горчивината у многото хора, които въпреки (дез)организацията си купиха билети само заради любимците си SAMAEL. В крайна сметка дочакахме този 12-ти февруари и с леко чувство на съмнение за това, което ни очаква, се озовахме в зала "Христо Ботев". Още с влизането бяхме изненадани крайно неприятно от ЛИПСАТА НА КАКЪВТО И ДА БИЛО мърчандайз..... още една червена точка. В залата се оказахме в компанията на още около 600 души, които по чудо (пълна липса на разлепени плакати и тотално медийно затъмнение) бяха разбрали, че концертът на PARADISE LOST е именно на 12-ти.
Все пак неприятните емоции свършиха дотук, защото точно в 20.50, след само 20-минутно закъснение, на сцената се появиха толкова обичаните Ник Холмс, Грег Макинтош (за първи път у нас, защото беше болен при първото посещение на групата в София), Арън Еди, Стивън Едмъндсън и Адриан Ерландсон. Депресията и отчаянието заструиха още от първите акорди на "The Rise Of Denial" от актуалния страхотен албум "Faith Divides Us, Death Unites Us". Актуалната творба на британците бе силно застъпена в сета с "I Remain", "First Light", "Frailty" и уникалното едноименно парче. В първите минути се усещаше лекото стъписване на Ник Холмс от запълнената едва на 1/3 зала, но след около 15 минути, група и публика се сляха в едно цяло. Заредиха се страхотни класики като "Pity The Sadness", "Erased", "As I Die", "The Enemy".... В един момент се наложи да наместват бас-барабана на Адриан, а в друг да оправят кабела на китарата на Грег, но всичко със звука беше на доста прилично ниво. Заедно с останалите тотално отдадени на хубавата музика фенове, се пренесохме в този доста мрачен, но и по готически красив свят, който PARADISE LOST градят с музиката си вече 22 години. Сега разбрах какво всъщност значи за групата личността Грег Макинтош и колко различна банда е това с него в състава. Този човек живее с музиката, която създава и изпълнява на сцената - притежава уникална харизма и забележителна техника на свирене (всеки, който свири с обратен хват като Тони Айоми, заслужава възхищението ми).
След едноименното парче от предишния албум "In Requiem", момчетата се оттеглиха за кратко зад сцената за да се завърнат за 3-песенен бис. След абсолютният и изпят от всички гърла химн "Say Just Words" (който обикновено се явява последно парче), решихме, че е време да си ходим. Не така мислеха останалите 600 души обаче, които с пълно гърло показаха на любимците си, че са истинските хардкор, предани до гроб фенове, заслужаващи уважението на която и да е група. Чест прави на англичаните, че за първи път в турнето си до момента, излязоха за ВТОРИ БИС - магическата класика "Embers Fire". Респект!
Заизнизвахме се към изходите доволни от факта, че успяхме да видим още веднъж една страхотна група и убедени, че при по-професионална организация, залата щеше да се окаже тясна за феновете. Повод за размисъл за всеки роден промоутър.
Стоян Цонев
Сетлист:
01. The Rise of Denial
02. Pity the Sadness
03. Erased
04. I Remain
05. As I Die
06. The Enemy
07. Eternal
08. First Light
09. Enchantment
10. Frailty
11. One Second
12. No Celebration
13. Requiem
Бис 1:
14. Faith Divides Us - Death Unites Us
15. The Last Time
16. Say Just Words
Бис 2:
17. Embers Fire
Снимките са предоставени от
нашите приятели от Metal Katehizis
