Един от „най-добрите хармоникари“ в света гостува на първи април в София. Sugar Blue пристига по покана на Sofia Live Club и Васко Кръпката за „Harmonica Blues Night“.

„Harmonica Blues Night“ е вечер, която ще ни запознае отблизо с вълшебството на хармоники и блус мелодии, които не просто завладяват, а покоряват душата. „Jimi Hendrix на хармониката“ или „Хармониката на Rolling Stones“ на една сцена с Подуене Блус Бенд ще бъде истинско предизвикателство за сетивата в априлската вечер.

Краси Москов взе интервю от Sugar Blue преди пристигането му в България. Ето и какво сподели музикантът пред слушателите на Z-Rock:

Краси Москов - Sugar Blue ли е на телефона?

Sugar Blue - Да, как си, човече?

Добре съм, благодаря. А ти?

И аз съм много добре.

Интересно ми е как се сдоби с този псевдоним - Sugar Blue.

О, това е дълга история... Ще се опитам да я разкажа с няколко думи. Sonny Boy Williamson и Sidney Bechet са двама от любимите ми музиканти. Една вечер свирех заедно с други хора на един уличен ъгъл в West Village. Бяхме точно под дома на една италианска дама, която почти не говореше английски. Тя отвори прозореца си и започна да ни кълне, пожелавайки ни да горим в ада. Все пак беше един след полунощ. В един момент хвърли по нас кутия с фонографски плочи. Кутията се разби в земята и всички плочи се счупиха. Само тази, която беше най-горе, остана здрава. Записът на въпросната плоча беше "Sugar Blues" на Sidney Bechet. От този ден нататък аз станах Sugar Blue.

Това е страхотна история! Чудесен начин да започнем разговора си. Всъщност помниш ли кога и как започна да свириш на хармоника?

Чакай да помисля... Трябва да съм бил на дванайсет или на тринайсет години, когато леля ми ми подари хармоника за рождения ден. Започнах да свиря и постепенно се влюбих в нея. Малко по-късно майка ми ме заведе да гледам Stevie Wonder и това окончателно реши бъдещето ми. Мисля, че именно след този концерт, който беше в Аполо, станах много по-сериозен. Stevie е човек на моята възраст. По това време той все още беше известен като Little Stevie Wonder.

Интересно е, че ти си американец, който става известен след като идва в Европа. Точно като Jimi Hendrix.

Е, не съвсем като Jimi, но... ха-ха-ха-ха-ха-ха...

Дали причината за това е, че Европа по това време е по-отворена към блуса, отколкото Америка?

Обикновено хората приемат това, което имат, за нещо нормално, за даденост. Често не му отдават необходимото значение. Не знам защо е така. Хората сякаш са свикнали с това, което е около тях през цялото време и го игнорират. Когато блусът стигна до Европа, той носеше вкуса на нещо ново, нещо неопитано. Всеки искаше да го вкуси. Беше нещо като "О, нова и много важна музика. И при това е хубава!".

И групи като The Rolling Stones го преоткриха?

Не бих се съгласил с подобно твърдение. Няма как да преоткриеш нещо, което вече е било открито. Това е все едно да се опиташ да преоткриеш колелото. Няма нужда, то вече е открито. Те взеха стандартния блус за основа, промениха го леко и сложиха собствените си текстове. Иначе блусът си е блус. Не можеш да го промениш.

Какви са спомените ти от времето, когато записваше заедно с Rolling Stones?

Чудесно прекарано време. Лягахме си късно, пиехме много... Ха-ха-ха-ха... Парти през цялото време. Много момичета. Знаеш ли, бих го направил отново!

Как се намерихте?

Аз бях в Париж по времето, в което и те бяха там. Те записваха... В момента дори не мога да си спомня в кое студио. Някъде в покрайнините на Париж. Тогава ги срещнах. Дори не помня къде. Дали беше на парти, дали беше в бар или в метрото... Наистина не помня. Само знам, че се срещнахме. Не помня къде и как.

Поддържаш ли някакви отношения с тях в момента, след цялото това време?

Не, сега съм семеен човек, ха-ха-ха-ха...

И след това ти реши да се върнеш в Съединените Щати. Защо?

Виж, Щатите са родното място на блуса и освен това са родното място на някои от най-добрите музиканти на тази планета. Затова в момента, в който почувствах, че съм готов да записвам отново своята музика, нямаше съмнение накъде ще поема. Прибрах се у дома. Тук мога да разчитам на хора като изключителния китарист Rico McFarland. Никой не може да се мери с такива музиканти. Имам предвид, че аз съм обиколил почти целия свят, но никъде не съм чувал някой да свири толкова добре. Това е съвсем нормално. Тук е домът на блуса, това са хората, създали тази музика. Никъде не е по-добре от тук.

Кога точно започна да композираш своя собствена музика?

О, Господи... Предполагам, че съм започнал да композирал още първия път, когато съм писал любовно писмо на момиче.

О, да, всичко е свързано с момичета.

Да, това е било началото на композирането.

Всъщност как композираш своите песни? Базирани на хармоника или на друг инструмент - пиано или китара?

Понякога просто чувам мелодия в главата си. Друг път започвам от стих, който съм измислил и който в последствие ще се превърне в завършен текст на песен. Всеки път е различно. Нямам утвърден модел. Нещата просто се появяват в главата ми по естествен начин.

По време на концертите си само своя музика ли свириш или добавяш песни на други артисти, като "Miss You", примерно. Песни, в които и ти си участвал.

Изпълнявам песни на великия James Cotton, също така на Willy Dixon. Естествено, добавям и някои от песните, които съм записвал с Rolling Stones. Понякога включвам и някоя песен на Miles Davis. Зависи. Аз съм широко скроен що се отнася до музикалния си вкус, така че комбинирам много различна музика по време на концертите си.

Идваш отново в България. Това няма да е първата ти визита тук. Помниш ли нещо от първото ти гостуване преди няколко години?

Спомням си, че видях най-красивите жени, които съм срещал в живота си. О, Господи, казах си, България пази добре тайните си, ха-ха-ха...

Как българската публика възприема блуса?

О, човече, публиката беше великолепна. За мен беше страхотно да свиря пред тези хора и нямам търпение пак да го направя.

Предстоят ти две участия тук - едно на джаз и блус фестивала в Благоевград и едно тук, в София, нали така?

Да

Ще свириш заедно с Васко Кръпката е неговата група. Ти познаваш Васко лично, нали?

Да, познавам го.

Васко ми е приятел, така че искам да знам - може ли той да свири добре на хармоника или не. Честно!

Ха-ха-ха... Знаеш ли, това е въпрос на гледна точка. Не мен може много да ми харесва, а на теб - изобщо. Това е като често срещания казус - някой казва "Jimi Hendrix е най-добрият китарист на света", а друг, "О, не, Eric Clapton е най-добрият китарист на света". Истината е, че всичко е много субективно. Аз лично мисля, че той свири добре.

Легендарният James Cotton си отиде миналата седмица. Предполагам, че той е бил много влиятелна личност за теб.

Той беше много близък до мен човек и много добър приятел. Това, което се случи, ме  шокира. Не бях готов.

Беше много лоша седмица за музиката като цяло.

Да, човече, Chuck Berry също си отиде. Лоша година за музиката. Не само за музиката, но и за политиката, за Бог знае какво още... Трудна година, а да не забравяме, че тя току-що започна.

Ти лично попадал ли си на млади изпълнители, които се справят толкова добре с хармониката, че да станат толкова вдъхновяващи, колкото Sugar Blue, James Cotton или Sonny Boy Williamson?

Да, има страхотни млади музиканти. Виж, ако ме накарш да се сетя за конкретно име, не бих могъл. Но, да, има отлични млади музиканти по света.

Всъщност колко важна е хармониката в съвременната музика?

В интерес на истината, в съвременната музика няма много хармоника. Освен ако не говорим за кънтри или блус. Извън тях почти няма хармоника. Може би тук-там в рокендрола. Определено не успя да стане толкова важна, колкото китарата, ха-ха-ха... Според мен причините за това са свързани с хората, свирещи на инструмента и това, как те го представят в контекста на музикалното произведение.

Може да ни разкажеш повече за групата си. Групата, която скоро ще гледаме тук.

Имаме страхотен млад барабанист, който се казва CJ. На китарата е изключителният мистър Rico McFarland. Той е забележителен китарист, вокалист и композитор. Фантастичен музикант! Наистина много комплексен. Работя с него повече от 25 години. На баскитарата е Ilaria. Тя е отлична като басист и като композитор.

И предполагам, че тя е шефът.

Тя е моята съпруга, така че, да, може да се каже, че тя е шефът. Приемам го, ха-ха-ха...