Краси Москов направи интервю със съоснователя на The National Скот Девъндорф. Ето и целия им разговор:

Краси Москов: Здравейте, може ли да говоря със Скот?

Скот Девъндорф - Скот е на телефона.

Обажда се Краси от България. Здравей, как си?

Добре. Ти как си?

И аз не съм зле. Ти би трябвало да си някъде в Азия в момента, така ли е?

Аз лично не съм в Азия в момента. Сега съм в кратка почивка, защото наскоро ми се роди дете. Така че аз съм си вкъщи, а един мой приятел свири с групата.

О, наистина ли? Честито! Но групата е там като част от турнето в подкрепа на "Trouble Will Find Me", нали така?

Да, точно така.

Поне за мен това е най-хубавият ви албум до момента.

Благодаря ти!

И със сигурност най-успешният.

Да, беше приет много добре. Изглежда, че хората го харесват.

Предполагам, че се гордеете с този албум.

Да, много сме доволни от това, което се получи.

Струва ми се, че освен всичко друго, това е и най-малко меланхоличният ви албум до момента. Съгласен ли си?

Да, мисля, че може да се каже нещо такова. Албумът си има своите мрачни моменти, но в текстовете на песните има много надежда. Музиката също е малко по-жива. Бих казал, че има много по-малко напрежение в този албум.

Не е ли забавно, че в същото време заглавието му е доста мрачно - "Бедата ще ме намери"?

Да, така е. Действително, от гледна точка на текстовете, в албума има някои мрачни теми. Една от тях е използвана за заглавие. Но като цяло този път има повече надежда, отколкото мрак.

Намираш ли връзка между двете неща - най-жизнерадостен албум до момента и в същото време най-успешен?

Може би. Не знам... В процеса на създаването на един албум ние сме много отдадени на работата и не си даваме напълно сметка какво точно ще се получи като на края. Като цяло този успех се дължи на комбинация от фактори. Ние вече сме група с четиринайсетгодишна история и шест албума зад гърба ни. С течение на времето все повече хора научават за нас. Да, може би тази обща позитивност на албума е изиграла своята роля, но и фактът, че ставаме по-популярни с годините, също е оказал влияние. Трудно е да се предположи кое е решаващо. Аз бих казал, че е комбинацията от двете.

Какво промени за вас номинацията за Грами?

За нас, вътре в бандата, не промени нищо особено, с изключение, че наистина бяхме щастливи от това, че получихме признание за работата си. Самите ние - аз, останалите от групата и хората, с които работихме по този албум, не сме се вълнували особено. За сметка на това за нашите роднини и приятели, както и за хората от музикалната индустрия това беше много значимо събитие. Покрай номинацията много нови хора чуха за групата и със сигурност това увеличи публиката ни. За нас лично не виждам да се е променило нещо, но тази номинация дойде малко неочаквано и бяхме щастливи , когато разбрахме за нея. Ще бъде добра реклама за нас.

Победителите тази година, особено в рок категориите, предизвикаха много противоречиви реакции. Ти лично какво мислиш?

Не знам, според мен всяка година има противоречиви реакции след обявяването на победителите. Може би причината за това е, че хората никога не разбират как точно са били избрани тези победители, какви са били критериите. Не винаги този избор зависи от популярността. Това много често изненадва публиката - изненадващи номинации, неочаквани победители. За мен лично всичко е ОК. Разбира се, надявах се ние да спечелим, но съм щастлив и от това, че бяхме номинирани. За нас беше голямо удоволствие да бъдем част от всичко това - да бъдем там и и да видим тази част от света и от шоубизнеса, която никога до сега не бяхме виждали.

Следващия път!

Да, следващия път.

Като казахме "следващия път", да погоговорим и за това - имате ли вече някаква представа за това, как ще звучи следващия ви албум или в момента сте изцяло фокусирани върху турнето? Е, ти конкретно си фокусиран върху семейството си, разбира се.

Да, определено сме фокусирани върху турнето ни. Този път то е особено дълго и в момента сме едва в средата му. Но, да, понякога си говорим и за това, какво ще правим за следващия ни албум. Коментираме дали да не е малко по-освободен, дали да не е малко по-суров, дали пък да не включим оркестрални аранжименти в него. Такива неща. Разбира се, всеки път когато започваме работа по нов албум, ние опитваме да правим нещо по-различно от преди. Сега може би ще потърсим малко по-живо звучене, може би ще сме малко по-шумни. Но имай предвид, че винаги става така - първоначално си говорим едни неща, но след това, като влезем в студиото, всичко се преобръща наопаки. Основното за нас в момента е турнето. След като го завършим, ще си вземем почивка и ще започнем работа по новия албум.

Ти кога очакваш да се присъединиш отново към групата? Може би за северноамериканската част от турнето?

Всъщност още за концерта ни Манчестър, който е на първи март. Пропуснах азиатската и австралийската част от турнето, но още на първи март отново ще бъда на линия.

КМ - Вие започвате същинското си европейско турне в края на май, нали така?

Да, точно така.

Има едни слухове, че тази година ще свирите и в Румъния, което е много близо до нас, много близо до България. Знаеш ли нещо за това?

Не, не знам със сигурност. В момента текат преговори за много нови дати от европейското турне, но официално този концерт не е обявяван. Но би било чудесно. Никога не сме свирили в Румъния или в България, а винаги е страхотно да свириш на нови места.

Но пък имате обявен концерт в Киев в началото на август. Наясно ли сте със ситуацията там, в Киев и в Украйна като цяло?

Да, напълно сме наясно. Цялото това насилие, стрелбата по хора... Ужасно е!

Бихте ли подкрепили протестиращите хора там по някакъв начин? Наскоро Kasabian го направиха.

Да, разбира се. Ние определено не одобряваме много от действията на правителството в Украйна. Нека да изчакаме и да видим какво ще се случи в следващите месеци. В момента определено изглежда, че нещата се поуспокояват. Ще решим какво да правим когато датата наближи. Много искаме да направим този концерт в Киев и да подкрепим феновете ни там  и хората, обичащи музиката.

Вие имахте политически ангажирани прояви в миналото, в частност, подкрепата ви за кампанията на Барак Обама.

Да, така е.

Интересно ми е дали получавате писма от ваши фенове, които са привърженици на Републиканската партия и какво мислят те по въпроса?

Ха-ха-ха... Да, когато решихме да направим това, бяхме наясно, че не всеки ще бъде доволен от постъпката ни. Особено републиканците. Да, получихме доста имейли и публикации в профила ни във Фейсбук. Но, както и да е, това беше нещо, което наистина искахме да направим. Бяхме наясно, че няма да се хареса на всички, но тогава, в онзи момент, почувствахме, че трябва да постъпим така и никога не сме съжалявали. Смятам, че трябва да постъпваш така, както считаш за правилно. Хората около теб си имат свои тълкования за постъпките ти. Трябва да уважаваш мнението им, но само толкова.

Текстовете, които Мат пише, звучат така, сякаш са доста лични. Мислили ли сте някога да пишете малко по-политически песни?

Не бих казал. Аз лично бих определил нашите текстове като лично политически. Текстове, които се занимават с теми като вътрешната борба у хората, отношенията между отделните личности. Политическите песни са подходящи за групи, които достигат до по-голяма аудитория. Не сме от този тип групи, които пишат гневни протестни песни. Аз лично много харесвам протестните песни и политическата музика. Всъщност не само аз, а всички в групата. Просто групата ни не е създадена с такава идея и не чувстваме, че имаме такава мисия. Може би най-политическата ни песен е "Afraid Of Everyone", но и тя в никакъв случай не може да бъде определена като наистина политическа. Тя по-скоро е за страха от това, което се случва в света около нас.

Както ти се изрази преди малко - лично политическа.

Да. Всеки човек има лично мнение за това, което се случва, всеки има мнение за това, което трябва да се промени. Особено когато се случи нещо наистина гадно, като това в Украйна в момента, всеки иска да каже нещо или да направи нещо. Както всеки друг, ние също мислим как да направим така, че да подкрепим тези хора. Но ние просто не сме политически ориентирана банда и не можем да го направим, пишейки политически песни.

Не е много обичайно да има двама братя в ритъм секцията на една и съща група. Какво е усещането?

Страхотно е. Ние сме един до друг през целия си живот, а отскоро и в групата. Това прави нещата много по-лесни. Особено по време на дългите пътувания. Така е и за двамата. За двама братя, които винаги са споделяли всичко, е чудесно да могат да правят заедно, като семейство и любимото си нещо - да свирят пред хора, да пътуват. Отношенията в групата са много специални. Знаеш, че има и още една двойка братя, а Мат е много близък приятел на всички. Това е един аспект от отношенията в групата, което прави The National не просто нещо, с което се занимаваме, а много повече.

Имахте ли общи музикални влияния като деца и кои бяха те?

Да. С брат ми дори свирихме заедно в една гимназиална група. Изобщо, извървяхме целия път заедно. Като бяхме малки много харесвахме U2, след това и The Stone Roses, както и много групи, които се появиха в края на 80-те. Разбира се, класическият рок винаги е бил важен за нас. Grateful Dead, Led Zeppelin, The Doors - това са групи, които много слушахме. Също така The Allman Brothers, Neil Young, Bob Dylan - всички тези класически американски музиканти. Мисля, че все още много ги обичаме.

Спомена The Stone Roses. Винаги съм си мислел, че американците не харесват особено The Stone Roses. Една от любимите ми групи, впрочем.

Обичам ги! Не знам кои американци не ги харесват, но определено всички, които аз познавам, харесват The Stone Roses. Предполагам, че те просто не са достатъчно добре познати в Щатите.

Да, може би.

Когато те се повиха, бяха като експлозия. Беха наистина нещо огромно през 89-а. Обичам ги.

Преди няколко дни Алекс Търнър от Arctic Monkeys заяви, че рокендролът никога няма да умре. Ти какво мислиш по този въпрос? Какво е бъдещето на рокендрола от твоята гледна точка?

По-скоро съм съгласен. Нещата са по-сложни. Музиката постоянно се променя и самите хора променят собствените си представи за това, какво е рокендрол - дали става дума просто за китарен рок или за нещо друго. В момента музиката, която е най-популярна, е електронната. Музика с много синтове. Такъв е периодът. Не мога да кажа нищо лошо, това все пак си е музика. Аз бих го казал така - за мен стремежът на хората да откриват нови начини за създаването и свиренето на музика никога няма да умре. А именно това е рокендрол.

Кога да очакваме следващото нещо тип "Nirvana"?

Следващите Nirvana? Хм... хубав въпрос. Вероятно ще е скоро. Имам чувството, че ситуацията в момента е точно такава, като времето, в което се появи гръндж движението. Така че може би това нещо е точно зад ъгъла. Нещо, което в момента е встрани от популярната музика, може би някъде в тежкия китарен рок. Вярвам, че съвсем скоро ще ни се покаже.