Laibach ще представят последния си албум „Spectre” в столичния Sofia Live Club тази вечер.

По този повод Краси Москов разговаря с Иван Новак от бандата, а интервюто можете да прочетете тук:

Краси Москов: Да правя интервю с член на Laibach винаги ми е изглеждало като голямо предизвикателство. Интервюирал съм много групи до момента, но Laibach винаги е изглеждала по-особена и по-загадъчна.

Иван Новак: Истината е, че никога не сме се крили. Винаги сме давали интервюта. Може би това, което ни отличава от много други групи, е, че ние не повтаряме постоянно едни и същи глупости.

Преди всичко, как е по-правилно да наричаме Laibach - музикална група или по-скоро колектив от хора, събрани от общото желание да правят, да го наречем така, алтернативно изкуство?

Това никога не е имало особено значение за нас. Може да се каже, че е погрешно да се гледа на Laibach като на рокендрол група. Ние просто не сме това. Да, по време на турне ние функционираме като група. Свирим, създаваме музика, така че в това отношение в този момент сме група. Смисълът на понятието "група" трябва да бъде търсен много назад във времето, в годините на войните. Тогава музиката е била изпълнявана от брас оркестрите. Това са били групите. След това се появяват и джаз групите. Група всъщност е означавало музикален оркестър, група от хора, свирещи и акомпаниращи на това, което се случва на бойните полета. От там произхождат групите. След това се появяват групите, следващи религиозни процесии. Погребения и други подобни церемонии. Това е генезисът на музикалните групи. Те не са нещо, което възниква през 50-те или 60-те, в годините на рокендрола.Рок групите са нещо като проекция на групите от военните години. От годините на, да кажем, Наполеон и други познати ни от бойното поле фигури.

Възможно ли е феномен като Laibach да възникне в свободна, нетоталитарна държава?

Ти сещаш ли се за някоя свободна, демократична, нетоталитарна държава? Можеш ли да назовеш една?

Хубав въпрос.

Кажи ми една такава държава и може би ще успея да ти отговоря. Може би единствената страна, която познаваме и която е такава, е NSK State. Всъщност и тя е доста тоталитарна, защото ние я създадохме, хаха...

Каква музика слушахте по време на 70-те и 80-те в държава от източна Европа?

Слушахме всякаква музика. Наистина всякаква. Всичко, за което научавахме и което ни интересуваше. Югославия беше полулиберална държава. Разбира се, при нас не се продаваха абсолютно всички албуми, които излизаха на запад, но голяма част от записите се издаваха и в Югославия. Спомням си, че много от музиката на 60-те години можеше да се купи съвсем легално. Всичко, което не можеше да се намери тук, можеше да се поръча от друга държава. Отнемаше малко повече време, но накрая получавахме албума, който искахме. Помня, че когато бях на девет години, поръчах първия си албум на Джими Хендрикс. Беше „Electric Ladyland". Отне два месеца, но получих оригиналния двоен винил с всички онези голи момичета на челната обложка. Така че, да, може да се каже, че слушахме много и различна музика.

Фактът, че групата произхожда от миньорски и индустриален град, отрази ли се на звука ви?

Да, отрази се. Ние бяхме наясно какво правят Kraftwerkпо това време. Разбира се, Kraftwerkбяха на светлинни години от нас. Те идваха от Дюселдорф, много добре развит район, и като цяло от Германия. Те имаха много добро оборудване, а тук, в нашето малко индустриално градче - Трбовле - ние нямахме нищо. Трябваше сами да си създадем инструменти, а не знаехме как точно да го направим. Всичко беше импровизирано. Помагаха ни хора, които бяха технически по-грамотни от нас и знаеха къде каква жичка да вържат. Крайният резултат беше нещо, което звучеше адски разстроено. Беше индъстриъл. Беше един много конкретен звук. Решихме, че трябва да го развием, да го използваме за основа. Тази основа беше индустриалният звук навсякъде около нас. Трябваше просто да следваме и доразвиваме този конкретен звук. Нещо като това, което Kraftwerk правеха. Но те го правеха в много по-развита среда. Така нареченият индъстриъл звук възникна от самосебе си. Това беше началото, това беше източникът. Много експериментална музика, която постепенно започна да се развива, защото ние добавяхме нови инструменти, нови звуци и така я променяхме и развивахме.

Къде е границата между хумора и сериозното послание в музиката на Laibach?

Ние изпитваме огромно уважение към великите хумористи. Хора като Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Жак Тати и други като тях. Велики хора! Наравно с тях бих споменал и някои политици, но може би е по-добре да не го правя, защото хората понякога не схващат правилно това, което искам да кажа. Но примерно... Мусолини, да кажем, беше голям хуморист. И може би някои негови приятели и съвременници, чиито имена е по-добре да не споменавам. Някои хора стават наистина чувствителни когато споменавам тези имена. Така че, да, ние имаме отношение към хумора. Ние вярваме, че едно комплексно произведение на изкуството трябва да съдържа всичко. Трябва да бъде епично. В него трябва да има хумор, но трябва да има и драматичен елемент. Разбира се, да създадеш такъв продукт никак не е лесно. Например ако си спомняш филмите на Фелини – „Осем и половина", „Рим", „Сладък Живот" - те са много добър пример. Филмите на Фелини имаха в себе си всичко - в тях имаше хумор, в тях имаше драма, та дори и трагедия. Бих казал същото и за Жак Тати или за някои велики филми на Роселини. Мога да добавя и имената на други режисьори към този списък. В този смисъл, да, хуморът е важен за нас. Но определено не сме хумористична група.

Преди време пеехте за обединена Европа в песните си. След това се появи Европейският съюз. В новия си албум казвате, че Европа се разпада. Разпада ли се наистина?

Това е по-скоро предупреждение. Да, може да се каже, че се разпада непрекъснато. Европа се разпада непрекъснато. Това се опитваме да кажем. Може би това разпадане е заложено в начина, по който Европа е конституирана. Ако се вгледаш в историята на Европа, там ще намериш само едно - войни. Постоянни войни. Много войни. Това е континентът, който обича войните. Това е континентът, който създаде тези големи кралски семейства и тези династии, които постоянно воюват помежду си, без никога да си помагат едни на други. Винаги с някаква задна мисъл, когато някой идва да помогне на другия - примерно, да получи добро заплащане в края. Този континент винаги е бил негативен и много егоистичен. Европейският съюз като генезис възниква именно от този прагматичен егоизъм. Корените на този съюз трябва да се търсят в това, което се случва след Втората световна война. Тогава, в един момент, Германия започва да става все по-могъща и бившите големи империи като Англия и Франция, които губят колониите си и голяма част от своето величие след Първата световна война, търсят начин да ограничат влиянието й. Това е една от основните причини за създаването на този съюз - ограничаването на мощта на Германия. Разбира се, има и много хубави моменти в това, да се създаде обединена Европа. Това е обединение на държавите от континента, дава възможност за свободно придвижване, за свободен пазар. Но има и чисто егоистични икономически подбуди - как да се експлоатира максимално територията на континента от гледна точка на икономика, политика, култура. Затова има две гледни точки - има добра, но има и лоша. Ние се надяваме и, разбира се, вярваме, че Европа ще оцелее. Ако зависи от нас, ние бихме искали да виждаме Европа от Атлантическия до Тихия океан. Европа няма алтернатива. Поне не и в днешни дни. Трябва да работим заедно, да си сътрудничим, да създадем нещо като суперобщество, което наистина да функционира като такова. Всички ние трябва да загърбим националните си домогвания и да работим заедно в икономическо, политическо и културно отношение. Просто трябва да намерим правилния начин, по който да го направим. Ние казваме, че Европа се разпада, защото в момента не ни се предлага истинската свобода на избор. В момента има прекалено много бюрокрация в Брюксел. Това е всичко, което знаем за Европа. Ние не знаем нищо за хората, които живеят на този континент. И когато някъде има проблем или конфликт, както в момента в Украйна, Европа е напълно скована, не знае как да реагира. Такива са фактите.

Спомена Украйна. Напоследък много артисти отмениха участията си там заради сложната ситуация. Вие бихте ли свири там в момента?

Да.

Вие използвахте понятието "окупирай" в песните си преди години. Напоследък все повече хора употребяват тази дума. За какво бихте използвали "окупирай" в момента?

Европа е окупирана от себе си в момента. Напълно окупирана изцяло от самата себе си. Европа днес е напълно неспособна да създава релевантни външни политики. Няма адекватни послания. Да, може би първо трябва да се извърви дълъг път и тогава всичко ще си дойде по местата. Но в момента ситуацията, така както ние я виждаме, е такава  - Европа е окупирана от себе си.

Да кажем нещо и за новия ви албум. Поне за мен „Spectre" е един от най-хубавите ви албуми. Ще чуем ли голяма част от него тук, в София?

Да, разбира се, ще представим "Spectre".

Последната песен в него изглежда най-позитивна, поне що се отнася до текст. Защо я кръстихте „Koran"?

Значението на думата "коран" е "да знаеш", "да четеш". Не просто какво да е. Трябва да бъде нещо важно. Трябва да бъде Божието слово. Разбира се, Бог е концепция, създадена от хората. В общи линии това е най-утопичната концепция, измислена от хора. Концепция, създадена заради самата идея да има Божие царство на земята. Винаги е съществувала утопичната идея, че хората трябва да живеят в мир, справедливост, хармония и т.н. Затова се появява и идеята за Божие царство на земята. Или ако не на земята, то в Рая. Говорим за утопична идея, за която си струва да живееш, за която си струва да се биеш. Това е смисълът на „Koran". „Koran" означава да възприемеш Божието слово. Нещо много важно, нещо много утопично, нещо, в което всички ние трябва да вярваме или поне да се опитаме да вярваме, защото то е нещо, за което си заслужава да живееш.

Защо преминахте на текстове, които са изцяло на английски?

Тук се връщаме отново на въпроса дали сме група, рокендрол група, или не. Би било глупаво да кажем, че ние развиваме нещо като национална култура и така нататък. Понятието „нация" е отживелица така или иначе. Ясно е, че английският език е нещо, което всеки знае. Повечето хора говорят английски. Това е резултат от вековната им доминация над повече от половината от света. Те притежаваха света и популярната култура. Ние не правим услуга на английския език, използвайки го. Но той, до голяма степен, е езикът на популярната култура. Не единственият, разбира се. Можеш да откриеш хубава музика и на френски, италиански, немски, но е истинска рядкост да попаднеш на нещо, което е много популярно и идва, примерно, от Холандия и е на техния език. Да, всички ние знаем известните български фолклорни певци, но това е епична музика, не е за всяко състояние и не е за всеки. Ако искаш да създаваш продукт, който да е до някаква степен универсален, който да бъде разбран от, да кажем, американците, тогава нямаш друг избор, освен английския език. През годините сме използвали и други езици. Всъщност Laibachе използвала толкова много езици, колкото никоя друга група не е. Имали сме песни на мандарин, на френски, на италиански, на руски, на немски, на японски, изобщо, на какви ли не езици.

Кажи ни нещо повече за шоуто в София - мултимедия, специални ефекти или нещо друго, което трябва да знаем.

Честно казано, и аз все още не знам подробности. Обикновено е по-хубаво хората да нямат големи очаквания и след това да получат повече, отколкото са очаквали. Понякога публиката ни иска да види някакво грандиозно супершоу, а се оказва, че клубът, в който свирим, не предоставя условия за осъществяването на такова - много е малък или нещо такова. Не знам как точно изглежда клубът, в който ще свирим в София. Между другото, понякога шоуто в малък клуб е много по-добро от това, на голяма сцена. Винаги зависи. Днес свирим пред 400 човека в Любляна, после идва София, където ситуацията е напълно различна.

 Ставате ли по-добри на живо с годините? Как мислиш?

Искаш да кажеш, че досега не сме били много добри?

Хахаха, не.

Хахаха... Зависи. И сега правим грешки. Понякога грешим на сцената. Много зависи от това, какво разбираш под добро представяне. За някои хора това е перфектното изпълнение, напълно изчистено от грешки и неточности. За други малките грешки, които се получават в резултат на импровизации по време на концерта, са нещо като подправките за гозбата. Това, което мога да кажа за нас, е, че ако всичко е наред и нямаме технически проблеми, можем да предложим наистина добро шоу. Разбира се, когато нещо със сцената не е наред, това се отразява и на представянето ни, но е факт, че във всеки момент се опитваме да предложим най-доброто, което е възможно в конкретната ситуация. Не само за да задоволим публиката, но и защото сме длъжни да си вършим работата винаги по най-добрия начин. Това е наша отговорност.