Вече можете да чуете интервюто на Елена Розберг с легендарния музикант Саймън Филипс на сайта на Z-Rock. Ето и текста на самото интервю:

Саймън Филипс

Добро утро.

Елена Розберг

Може ли да говоря със Саймън Филипс?

С него говорите.

Много се радвам за възможността да си поговорим. Обаждам се от София. Казвам се Елена.

Фантастично, Елена. Много се радвам да се запознаем.

На специално събитие днес Intelligent Music Project подариха песента „Happiness“ на информационна кампания за борба с хепатит С. Песента се харесва много на хората. Бих искала да благодаря и на теб. Ти си важна част от екипа, който реализира албума  My Kind O’Loving .

Прекрасно е да науча това. Много съм доволен, че песен, в която свиря, ще бъде в подкрепа на благотворителна кауза.

Би ли ни казал какво е за теб щастието?

О, Боже. ....Щастието  е нещо, което може да се постигне по различни начини. Всеки възприема по различен начин щастието. Истинско щастие може да бъде постигнато, ако човек живее достатъчно дълго време, за да опознае малко повече живота. Много неща се случват на този свят. Може да говорим за лично щастие, за щастието на семейството, щастие, което е свързано със събитията по света. Но за мен има едно нещо, което е постоянен извор на щастие и това е музиката. Ако ние, като музиканти, успеем да предизвикаме усмивките на хората, тогава и ние сме много щастливи.

Чувстваше ли се щастлив да работиш по българския проект на д-р Милен Врабевски и Intelligent Music?

Това беше едно много интересно преживяване! Аз имам увлечениe и любов към българската фолклорна музика от много години. В София съм идвал на концерт с Тото. Не познавах много страната. Внезапно се откри възможност да участвам в проект, който е от България - беше много, много ингригуващо. Идеята беше много интересна. Наред с музиката, върху която работихме с д-р Милен Врабевски,  с Милен слушахме народни песни и си говорихме за тях. Разбира се, той ги познаваше много добре. Прекрасно е да имам възможността да работя с музиканти от целия свят, защото музиката е универсален език. Голямо удоволствие беше да работя по проекта на Intelligent Music. Беше страхотно като опит и преживяване.

Ще ми разкажеш ли малко повече за твоята колекция от българска музика?

О, Господи, не съм сигурен, че мога да цитирам заглавията на дисковете. Някои от имената не съм сигурен, че дори мога правилно да произнеса. Но мога да ти разкажа как започна всичко.  Като много млад бях голям фен на един велик биг бенд лидер Дон Елис. С него свиреше пианист, който беше от България. Той се казва Милчо Левиев.

Познаваш ли тази личност?

Да, разбира се. Той е световноизвестен музикант.

Точно така. Когато той се присъедини към бенда на Дон Елис, аз бях наистина много впечатлен от начина му на свирене. Първата пиеса, коят чух беше „Bulgarian Bulge”. Това е народна песен. Не знам как е оригиналното заглавие. Винаги съм бил увлечен по неравноделния ритъм. Станах голям фен. Така започна всичко.

Чувствал ли си се вдъхновен от българския фолклор? Използвал ли си такива влияния по някакъв начин в твоята музика?

О, да. Определено. От години  се опитвам да напиша пиеса като  тази, за която ти разказах - „Bulgarian Bulge”, но все още не съм успял. Винаги е вдъхновяващо като слушам нещата от моята колекция. Аз обича да слушам най-разнообразна музика. Голям почитател съм на индийската музика. Тя също ми е оказала огромно влияние. Когато пиша моите песни част от идеите идват тъкмо оттам.

Споменахме Тото. Как ще запомниш Майк Поркаро, когото изгубихме неотдавна?

Да...Всъщност, погребението е утре.Аз ще присъствам също.....О, Боже........... Тъй като той боледуваше от много дълго време - нещата са малко по-различни. Неговата смърт е в много аспекти облекчение. За него самия, за неговото семейство, за всички. Това не е нещо, което е нормално да се каже, когато някой е починал неочаквано. Но той беше болен от много-много години. Измъчи се много. С неговата кончина дойде и облекчението. Трябва да сме благодарни, че той вече не страда. Това е много, много важно. Винаги ще го помня какъв беше, когато бяхме заедно по турнета. Това е много труден момент.

Какво прави Тото една от най-велики групи в света?

Оооо, не знам....Всичко е свързано с музиката. Сборно, ние, музикантите от групата сме написали страшно много песни. Голяма част от тях са много известни. Ние сме сред малкото групи на света, които имат повече от един хит. Това прави Тото запомняща се група. Другото нещо е калибъра на професионализма на музикантите във формацията. Той е много голям. Това е група, която е много приятно да слушаш на живо. 21 години прекарах в Тото и те бяха фантастични! Много съм щастлив, че хората обичат Тото.

Ще представиш своята формация Protocol II за пръв път в България на 13 май в София Лайв Клъб. Защо избра такова име на групата?

Protocol? Хахахха........ Знаеш ли, името се появи по времето, когато записах своя първи солов албум през 1988 година. Както става обичайно и аз доста дълго време обмислях какво да бъде името на моята група. Как се появят идеите за нещо, понякога дори не си спомняш. Начинът, по който звучи думата, наистина ми харесва. Харесва ми и как изглежда написана. Единствената гласна буква в Протокол е „о“. Въобще, изглежда много готино. Прегледах и различните значения на „протокол“. Едно от тях особено много ми допадна - наука за експериментално наблюдение.

Как избра тези извънредно талантливи музиканти за формацията Protocol ?

Всичко започна през 1993 година, когато се преместих да живея в Лос Анджелис. Тогава се запознах с Анди Тимънс. Винаги съм търсил да открия правилния китарист, защото моята музика е амалгама от рокендрол и джаз. Наистина е много трудно да намериш кросоувър инструменталист. Те са обикновено рок китаристи, които навлизат съвсем малко в джаз територията или джаз китаристи, които нямат рок звучене. Когато за пръв път чух Анди да свири моите песни, бях възхитен. Той наистина носеше това, което търсех. Той участваше в моята първа соло група през 1997. След това минаха години и всеки от нас се занимаваше с различни неща. Когато отново настъпи момент да събера моя проект Protocol, веднага си помислих, че трябва да поканя Анди, защото той наистина е най-добрият китарист за тази музика. Обадих му се и той, слава Богу, беше свободен и имаше желание отново да се съберем. С кийбордиста Стивън Уайнгарт съм работил и преди. Продуцирал съм два негови албума. Между нас има страхотно взаимодействие. Той също участваше в една от моите солови формации преди - около 2008 година. И накрая - басистът Ърнест Тибс влезе в групата с „уайлд карт“. Оригиналният басист на формацията беше ангажиран и не можеше да участва отново. Стивън предложи Ърнест. Още с първата песен, която изсвирихме заедно, бях сигурен,че той е нашият човек.

От гледна точка на жанрове и стилове, ти си артист, който е доказано иновативен и свободен в изразяването си. Признаваш ли някакви граници в музиката?

Да, има граници. Понякога е необходимо самият ти да ги създаваш, за да създадеш хубава целеустремена музика. Разсъждавам от гледна точка на стила. В своята музика се старая да включвам влияния от различни стилове. И в същото време се опитвам да бъда много фокусиран стилистично. В този смисъл границите са хубаво нещо. Идеите са без ограничения. Идеите нямат граници. За да има свой облик, свой разпознаваем стил една група, аз, като продуцент, налагам известни ограничения. Това е оправдано, когато служи на художествената цел. Като цяло в музиката, обаче, няма лимити. Можеш да правиш всичко, което роди твоята фантазия. Това е безспорно!

Коя е твоята перфектна територия в музиката - рок, джаз, поп, метъл, прогресив?

Така погледнато - за мен няма никакви граници. Чувствам се еднакво комфортно да свиря хеви метъл и бибоп.  Ас съм израстнал, свирейки джаз. След това - като младеж - се посветих много сериозно на рока. Не бях свирил джаз доста дълго време. И после отново се върнах там. Дискографията ми и концертната ми история съдържа огромно разнообразие от музика. Като цяло, обаче, това е западна музика, която не е чак толкова широкоспектърна и затова ползвам влияния от музиката на Далечния Изток и от Източна Европа. Много хора в Щатите не слушат такива неща. Те слушат само това, което се пуска по радиото. А на този свят има толкова много музика! Затова нямам никакъв проблем да правя музика в най-разнообразни стилове.  Това обогатява музикална изразност, тонира нещата, които правя и им добавя аромат.

Барабанист или продуцент - кое е по-голямото предизвикателство?

Оооо, продуцирането!  Отговорността е по-голяма. Хахаха. За мен е удоволствие и почивка, когато свиря, защото всичко , върху което трябва да се съсредоточа е една партия в дадено музикално произведение. Тогава не ми се налага да имам ангажимент към цялостната картина. Това е ангажимент на някой друг. От тази гледна точка - барабаните са глътка свеж въздух за мен. Продуцентството е много по-голяма отговорност и изисква пълна отдаденост, защото си ангажиран с целия завършен продукт. Трябва да имаш визията. Занимаваш се с много различни области. Едната е фокусирана върху музиката. Другата е - работата с хората. Обичам ангажиментите си като продуцент, но понякога ми липсва да съм само барабанист.

Спомена силния си хеви метъл бекграунд. Какво ти дадоха онези ранни дни с Judas Priest, Whitesnake, Шенкер?

Такива бяха времената тогава. Годината беше 1976-та. Хеви метълът още не беше измислен. Тогава все още се свиреше хеви рок. По онова време работех с продуцента и музикант Роджър Глоувър от Deep Purple. Той беше напуснал групата, за да се посвети на продуцентска дейност. Запознаха ме с него. Бях на 19 години. Веднага ме ангажира да свиря в неговия солов албум. Така тръгнаха нещата. Глоувър започна да е използва във всички свои проекти - Whitesnake, Judas Priest, Майкъл Шенкер.  Различни хора в бранша ме чуха в техните записи и получавах покани да се включа в техните албуми - като Ингви Малмстийн и още много музиканти. Всичко стана случайно. Както обичайно се случва - беше въпрос на тайминг, да се появиш на правилното място, в правилното време. Винаги съм смятал, че тежкият рок се нуждае от различен груув. По-дълбок груув, който идва от соул музиката, от ар енд би музиката, от фънка. Аз смесвах различните влияния. Добавях различно звучене, добавях малко суинг. Това беше моята формула при записите на онези албуми. И тя работеше!

Има ли интересни проекти, върху които работиш като продуцент в момента?

Работя по миксирането на албумите на няколко млади музиканти тук, в  Лос Анджелис. След това ще се подготвя за турнето, което ни предстои. Готови сме с новия албум „Protocol III”. Току що завърших и работата си по новия албум на една млада канадска певица, която се казва Били Рейнбърд.   Готов съм да тръгвам на път и да свиря.

Какво да очакваме от новия албум „Protocol III”?

Очаквайте големи неща! Много, много съм доволен от албума. Смятам, че музиката е малко по-различна, по-дълбока, композицията е по-сложна. Мисля, че звучи малко по-твърдо, по-рокаджийски. В сравнение с Protocol II, в новия сякаш има повече рок, като ритъм и чувство. Ще видим как ще го възприемат хората, но аз съм много щастлив. Албумът звучи страхотно. Нямам търпение да го чуете.

Какво ще свирите за нас на концерта на 13 май в София Лайв Клъб?

Ще направим доста нови неща от престоящия албум „Protocol III“. Ще свирим някои пиеси от актуалния албум и вероятно, песни от други албуми. Но основият акцент ще бъде новата ни музика.

Саймън, ще споделиш ли с нас кой е най-славният  момент от твоята кариера досега?

О, има толкова много върховни моменти. Аз съм голям късметлия!  Да свиря с легендарния джаз пианист Бил Евънс на Джаз фестивала в Монтрьо през 1983-та, да свиря в проекта  A.R.M.S. с Ерик Клептън, Джими Пейдж и Джеф Бек през същата година – 1983-та. Да участвам  в турнето на Майк Олдфийлд Discovery Tour през 1984-та. Участията ми с Мик Джагър през 1988-ма, концертите ми с The Who в Щатите през 1989-та, присъединяването ми към Тото през 1993-та. Преживял съм много, много върхови моменти. Наистина съм щастливец. Незабравими са концертите с моята група от първото турне ни през 1997-ма. Имам голям късмет. Надявам се, че ми предстоят още много такива моменти.

Смяташ ли да опишеш всичко това в книга някой ден?

Хахаха. Всъщност, аз наистина пиша книга в момента. Ще ми отнеме много време, разбира се.

Какво е заглавието?

Все още не знам.

Твоите почитатели в България те смятат за музикален гуру и истинска легенда. Ще се обърнеш ли с няколко думи към тях?

Аз и моята група нямаме търпение да дойдем в София, за да ви свирим музика от „Protocol III“. Това е музика, която е много близка до сърцето ми и имам голямо желание да я споделя с вас. Надявам се, че ще бъдете на концерта и ще я харесате.

Ние сме нетърпеливи да чуем и новия албум на Intelligent Music, който се очаква по-късно тази година. Знам, че отново имаш съществен принос в записите. Какви изненади да очакваме?

О, не мога да издам. Питай Милен Врабевски. Хахахах.