Елена Розберг направи интервю с музикалния директор, продуцент, лийд китарист и вокалист на Brit Floyd Деймиън Дарлингтън. То беше излъчено в рамките на „Голият обяд“ по Z-Rock, а можете да прочетете текста по-долу.

Brit Floyd е най-голямото Pink Floyd шоу в света! То гостува у нас на 6 ноември в зала „Арена Армеец“. Шоуто е официално одобрено от легендарната банда Pink Floyd и гостуването в София е част от новата световна обиколка Space & Time World Tour.

В спектакъла са включени изпълнения от всички най-продавани албуми на култовата група, между които „The Dark Side of the Moon“, „Wish You Were Here“, „Animals“, „The Wall“ и „The Division Bell“. 12-те музиканти, участващи в проекта, ще направят още много изненади, специално подготвени за новото турне.

Миналогодишната серия от концерти бе озаглавена Discovery World Tour и премина с огромен успех по цял свят. Сега продукцията е още по-мащабна. Към вечните хитове на “Пинк Флойд” са добавени светлинни ефекти и 3D анимация.

Деймиън Дарлингтън: Здравейте!

Елена Розберг: Може ли да говоря с Деймън Дарлингтън, моля?

Да, аз съм.

Как сте, сър?

Много добре. Благодаря.

Нека първо да ви попитам така: Защо точно Пинк Флойд? Защо посветихте своето време, талант и енергия да свирите тяхната музика?

Винаги съм бил почитател на Pink Floyd. Още от 13 годишен, когато ги открих с албума “The Wall”. В ранните години на моята професионална кариера като музикант, когато бях двайсетина годишен, се отвори възможност да свиря тяхната музика в една група. Изключително ми приляга. Познавам творчеството им много добре, защото още като тийнейджър съм го разучавал подробно. Да свиря Флойд отговори и на собствените ми способности като иструменталист. И ето, 20 години по-късно, аз продължавам да свиря Pink Floyd в най-популярните зали в света пред многобройна публика. Pink Floyd e прекрасна група, която има великолепна музика и това, което правя ми доставя огромно удоволствие.

Ще ни кажеш ли какво да очакваме от шоуто Brit Floyd в Арена Армеец на 6-ти ноември в София?

Очаквайте два часа и половина с музиката на Pink Floyd, като програмата ще обхваща всички 50 години от тяхната история - от самото начало, та чак до последния им албум „The Endless River”. В сетлиста са включени много иконични композиции от дискографията на групата. Ще изпълним музика от „Dark Side Of The Moon”, „Wish You Were Here”, „The Wall” и така нататък. Всичко това ще бъде подкрепено от впечатляващо и много мащабно лайв шоу. Ще прожектираме кадри на огромен кръгъл екран. Ще ви покажем клипове, които сме записали специално за този спектакъл. Подготвили сме лазерни ефекти и най-голямото надуваемо прасе, което сте виждали. Всичко, което бихте искали и очаквате от концерт, посветен на Pink Floyd, ще ви бъде предложено.

Като спомена надуваемото прасе, неотдавна попаднах на новина, че то ще бъде предложено на търг. Знаеш ли каква е истинската история на прасето, извън градските легенди, които се тиражират?

Ами аз знам историята, която циркулира неофициално години наред и която знаят абсоютно всички. Много неща се изписаха около този случай. Историята се развива по време на снимките за албума Animals през 1977-ма. Част от артистичната концепция за оформлението на обложката е и това огромно надуваемо прасе, което се издига над електростанцията Battersea по време на фотосесията. Въжето, с което е вързано прасето, се къса и то се понася свободно в небето и предизвиква суматоха във въздушното пространство над Лондон. Пилоти, който управляват самолети в района, започват да подават сигнали, че са забелязали прасето. Накрая викат снайперист да го свали. Такава е историята, която сме чували, това разказва легендата.

Наскоро то бе предложено на търг, нали така?

Да, така е, но по-късно търгът беше отменен, защото бе решено първо да бъдат питани музикантите от Pink Floyd, каква да е съдбата му.

Има ли история, която със сюжета си да обединява цялото шоу Brit Floyd? Би ли ни разказал нещо повече за либретото, за главните герои?

Не бих казал, че има цяла история, на която се гради спектакъла. Това е по-скоро пътешествие през музиката на Pink Floyd. Както споменах, ние свирим композиции от цялата история на групата, която има толкова различни творчески периоди. Това е музикално пътешествие с различни песни, подредени по правилния начин.

Доколкото знам, ти имаш главна роля в това шоу. Би ли ни разказал нещо повече за твоето участие?

Аз съм лийд китарист, певец - изпълнявам водещите вокали в някои песни. В общи линии правя нещата на Гилмор. Също така съм музикален директор на спектакъла Brit Floyd. Ангажиментът ми е да подбера какви композиции да свирим и как те да звучат по най-добрия начин. Отговорен съм и към всички останали аспекти от програмата. Участвам и в изработването на една част от светлинното шоу. Взимам решения и за мултимедията.

Сценографията на шоуто базирана ли е на определен Pink Floyd дизайн?

Да, до голяма степен напомня за последното турне на Pink Floyd през 1994-та „The Division Bell“ с огромната арка на сцената и светлините. Споменах и за видеоклиповете, които се прожектират по време на шоуто, които са иконични за почитателите на Floyd. Визуално, нашият спектакъл прави препратки към този период от историята на Pink Floyd.

Трудно ли е да влезеш в ролята на Гилмор? Коя част от шоуто е най-трудна за свирене наживо?

Най-голямото предизвикателство пред нас не е това да разучим песните, които от музикантска гледна точка са сложни. Важно е да усетиш и пресъздадеш чувството, внушението на музиката на Pink Floyd. Над всичко това, голямото предизвикателство е да се постигне и правилното звучене, защото това е група, която използва многообразие от китари и кийборди в различните албуми през годините. Това са музиканти, които непрекъснато са се усъвършенствали, развивали, променяли. За нас наистина е предизвикателство да постигнем правилното звучене. Това е най-сложното.

Свирите ли нещо от епохата със Сид Барет?

Да, със сигурност. За нас е важно да свирим нещата със Сид, защото, ако него го нямаше, нямаше да има Pink Floyd. Той е движещата и творческата сила, когато се ражда групата. В спектакъла свирим един от най-ранните сингли на Pink Floyd - "See Emily Play". Излиза дори преди дебютния студиен албум на групата „The Piper at the Gates of Dawn“.

Трудно е да се определи кой е най-хубавия албум на тази грандиозна група, но моят най-любим е „Wish You Were Here“. Кой е твоят?

Аз сякаш клоня към албума „The Wall“, може би, защото това е първият албум, който чух на Pink Floyd. Аз преди всичко съм техен почитател. Когато за пръв път чух този албум, бях обсебен и омагьосан. През годините той си остана моят най-любим албум.

Кога започна да свириш?

Когато бях на 12-13 годишна възраст, тогава за пръв път започнах сериозно да се занимавам с китара. Произхождам от музикално семейство. Аз съм едно от шест братя и сестри, като пет от нас се занимават професионално с музика. До голяма степен бе предопределено и аз да стана музикант като по-големите си братя и сестри.

А защо не основа своя семейна група, като Джексън 5 или нещо подобно?

Всъщност, имахме своя група. Когато бях на 16, свирех в една банда с моите по-големи братя и сестри. Бил съм и в група, в която пееше баща ми. Между другото, сега, в шоуто Брит Флойд, по-малкият ми брат е звукорежисьор.

Кои са музикантите, които най-силно са ти повлияли като изпълнител? Кои са твоите герои?

Освен Pink Floyd, имам най-разнообразни влияния. Аз имам много разностранен вкус. На първо място ще спомена големите прогресив рок банди, като Rush, Yes и King Crimson. Имам много голям интерес и към джаз фюжън музиката на Ал Ди Меола, Пат Матини, Джон Маклафлин. Като тийнейджър съм израснал с музиката на Tears For Fears, Джони Мичъл и Тори Еймъс. Слушал съм много келтска музика, уърлд мюзик.

Ти си бил част от австралийското Pink Floyd шоу почти 17 години. Как се различават двата проекта?

Много по-малко кенгура са въвлечени в британското издание :) Това е една от разликите. Бих казал, че Brit Floyd е стъпка напред в интерпретацията на тази музика, с много по-голямо внимание към детайлите, не само в начина, по който свирим, но и във визуалната част. Спектакълът е наистина много рафиниран и демонстрира развитие.

Имал ли си шанса да свириш с някой от музикантите от Pink Floyd на една сцена?

Имах шанса да свиря с Рик Райт пред 90-те за 50-тия рожден ден на Дейвид Гилмор. Представете си - тогава свирих пред Дейвид Гилмор и Ник Мейсън, заедно с Рик Райт на една сцената. Изпълнихме песента „Comfortably Numb“.

Какво беше усещането? 

Бях много нервен, но много въодушевен и много щастлив!

Успя ли да чуеш новия солов албум на Дейвид Гилмор „Rattle That Lock“? 

Всъщност, да. Успях едва вчера да го изслушам целия. Изключително добър е! Огромно удоволствие е да чуеш нова музика от някой от членовете на Pink Floyd.

Четеш ли много за своята любима група?

Като тийнейджър си купувах музикални списания и четях всички интервюта и новини, свързани с групата. Прочел съм и книгите, които излязоха през годините - биографията на Сид Барет, ретроспективната книга на Ник Мейсън.

Предполагам, че това ще бъде първото ти гостуване в България.

Да, това ще бъде първият път, в който идвам за концерт у вас. Много е вълнуващо! Винаги е прекрасно, когато представяме шоуто на ново място, защото феновете имат още една възможност да видят спектакъла и да чуят на живо музиката, която обичат.  Нямам търпение да дойдем!