1.09.2011 г., Пловдив, Античен театър, ФСБ са на сцена с ,,Пловдивската филхармония". Откриване на "Есенен салон на изкуствата 2011". Малцина знаят, че идеята е на Йохан Девлетян - шеф на културния отдел в Община Пловдив. Кметът Славчо Атанасов открива ,,салона" с думите ,,Няколко поколения са възпитани с музиката на ФСБ". Аплодисменти за кмета и за групата.

   В сърцето на всеки, който очаква този концерт, трепти очакване за нещо необичайно. Случва се.



   Античен Театър е пълен до най-високите си места - добра гледка за наше рок-оркестрово събитие. Самата сцена изглежда внушително изпълнена с оркестрантите на ,,Пловдивска филхармония" - вероятно повече от 70 души. Всички до един облечени в официално черно с нюанси на секси закачки в частта голи рамене на ударна секция и красиво разголени бедра в частта цигулки, виоли и чело. Духовата секция е облечена в костюми и търпи жегата на парещото ги осветление и все още горещият въздух в Пловдив.
Ето ги тримата  от ФСБ, черно-бяло облечени - Иван Лечев, Константин Цеков и Румен Бояджиев. Аплодисменти от целия театър. Концертът започва романтично. ФСБ редуват балади, вероятно за да загреят оркестъра или да му премерят кръвното.



   Публиката получава много от известните хитове на групата. ,,Не е така" е лесно разпознато. ,,Зимна къща" - също, но и липсва дълбоко замисления фолклор в звук с подкрепата на оркестъра. Претупано.

   Излизат красиви девойки в красни премени - ,,Тракийски фолклорен ансамбъл". Ясно - ,,Няма как" в чийто оригинал са сестри Бисерови. Тракийките пеят топло преди злобно соло на Иван. Оркестърът е в миманс. ,,Високо, високо..." Публиката пее.



   Трима гайдари, Косьо Цеков с акордеон, ясно - ,,Пъпеш". Демек, прякора на Пепи Славов, светла му памет! Това парче е грандиозно подкрепено от оркестъра със закачка за финал от ,,Рапсодия в синьо" на Гершуин.

   Всяка композиция на ФСБ, без значение дали се свири с оркестър, припев от народни певици и свирня от гайди, придава внушение за световна значимост, каквато тя има всъщност.

   А? Отиваме към  бис:"Цветя от кмета на град Пловдив  Славчо Атанасов". Поднесени, неосвиркани. Бис: инструменталното ,,На път". Свършва. Ефесбетата изчезват. Оркестърът не помръдва. Ще има още...

   Е има: отново песента ,,Високо, високо" след ревове ,,Дайте след десет години". Не дават, може би за пръв път.

   Те се прибират от сцената за пореден път, оркестърът за последен път. 4 000 пловдивчани осъзнават, че до този момент не са имали толкова грандиозно произведение за певици, гайди, оркестър, дирижиран от Григор Паликаров и група. Това е идеята ФСБ, която държи повече от 30-годишен потенциал за рок, фолклор и неописуеми други живи идеи... Защото могат!



Текст и снимки: Валентин Найденов