Басистът на Red Hot Chili Peppers Флий има дълга история с наркотиците и пристрастеността, но за щастие съумява да се откаже. Той разказа за опасностите от предписаните медикаменти и борбата си с дрогата за списание „Time“.

„Бил съм около субстанциите от деня в който съм роден. Всички възрастни хора в моя живот редовно притъпяваха сетивата си, за да се справят със своите проблеми, и алкохолът и дрогата бяха навсякъде, винаги. Започнах да пуша на единайсет, а след това продължих да шмъркам, пуша, друсам, стрелям през тийнейджърството и в двайсетте си години“, споделя Флий.

„Щом веднъж отвориш вратата на злоупотребата с наркотици, тя винаги е там – изкушава те да влезеш и да оправиш нещата в главата си. Аз мога да медитирам, да тренирам, да се моля, да отида на психоаналитик, да мина със страст и примирение през най-трудните проблеми във взаимоотношенията си, или пък мога да отида при дилъра, да си купя торбичка с дрога за петдесет долара и да оправя всичко за една минута. Това, което научих е, винаги да бъда благодарен за своята болка. Това състояние на ума ми помогна да стоя далеч от изкушението на дрогата“, допълни музикантът.

Въпреки че отдавна успя да се справи със своята пристрастеност, басистът разкри, че е минал през труден период преди няколко години, когато счупи ръката си при каране на сноуборд.

„Лекарят ми се справи чудесно, благодарение на него все още мога да свиря на бас от сърце. Но освен това ми даде Оксиконтин за два месеца. На шишенцето пишеше да се взимат по четири на ден. Бях надрусан до козирката, когато взимах от тези неща. Лекарството не просто притъпяваше физическата болка, но и емоциите ми. Взимах само по едно на ден, но не бях там за децата си, а творческият ми дух потъна и аз се депресирах. Спрях да ги взимам след месец, но лесно можех да си осигуря нова доза“, каза още Флий.

Басистът заяви, че може да не е много лесно да разбереш какво става, когато твоят „дилър“ не е някой от улицата, а лекар със сериозна титла и препоръки, на които би трябвало да се доверяваш. „Напълно адекватни хора стават зависими от тези лекарства и загиват заради тях. Адвокати, философи, известни личности, водопроводчици – пристрастеността не се интересува какъв си. Очевидно е, че има моменти, когато обезболяващи трябва да бъдат предписани, но медицинската професия трябва да е по-внимателна в преценките. Също толкова очевидно е, че част от всяко предписване на опиоиди, трябва да включва и последващ мониторинг и ясно решение, че ако се стигне до развиване на зависимост, човекът трябва да бъде насочен към рехабилитация. Големите фармакологични компании могат да платят за това с един процент от своите огромни печалби“.

„Зависимостта е една жестока болест, а медицинската общност, заедно с правителството, трябва да предложи помощ на тези, които имат нужда от нея“, завършва Флий.