Текст: Диана СтойковаСнимки: Елена Топлийска Докато ние и сивкавите пролетни облаци бързахме към източната част на София, където е разположен парти центърът на 4ти КМ, си мислех, че няма по-добър ден за концерта на Брендън Пери в София от Цветница, която през този уикенд съвпадаше с часа на Земята - страхотна съсредоточеност на мисъл за природата, за всичко крехко, красиво и тленно, което идваме на света, за да почитаме... а не да помитаме - всичко онова около нас, в нас, което винаги е било основен обект в творчеството на култа Dead Can Dance.
Всъщност всеки истински фен остава безразличен, когато за двамата магьосници от Австралия се говори с думи като ,,култ" или ,,окулт", родители на ,,готик" музиката - просто тяхната музика е твърде лично изживяване, твърде вътрешно, за да бъде окачествявана с етикети за масова употреба... И все пак да - след повече от 20 години, по нечии висш промисъл, култовият Брендън Пери най-после сподели с няколкостотин пристрастени част от своята невероятна мистична поезия.
Очакването на началото отново породи асоциации за трансовия синхрон между музиката и природата - в сърцето на очарователната соц-шик постройка, превърната в ,,парти" център, хората приличаха на героите от ,,Аватар", събрани на концерт - облени в гъста синя светлина, леко поклащащи се, сякаш очакващи онзи hair plug-in, който носи директна връзка с дървото-майка...
Концертът започна точно навреме (е, ако не бяхме сменили времето), но така или иначе, когато започна, времето само си спря.
Започна с ,,The Arcane" от най-ранния период на Dead Can Dance - магично начало, което се плисва като пролетен водопад след дълга замръзнала зима.
,,Here in the garden
of the arcane delights
dark shadows overwhelm us
and we become blind.."
Затварям очи - сънят започва да се сбъдва!
Пери неведнъж е заявявал в интервюта, че се чувства най-добре, когато е сам в процеса по създаване на музика. Това определено личи и на сцената. Съпровождат го четирима музиканти - страхотни професионалисти и очевидно предани негови фенове, които спокойно остават на заден план като оркестър зад своя гениален диригент - в това се състои разликата да изпълняваш музика, която не си създал и на която си просто фен. Особени адмирации към барабаниста и перкусионист Dan Gresson и мъничката басистка Rachel Haden, която участваше и с бекинг вокали.
Брендън е остарял, но само на вид. Най-голямото опасение, което Youtube неизменно захранва с ужасното качество на концертите, не се оправдава - не, гласът му не е мръднал! Той пътешества с него, рисува картини, миражни видения, към които не води своята публика за ръка, а я оставя да се полута, за да ги открие сама - води я със затворени очи и изражение, което само по себе си заслужава сериозни белетристични умения и поне четири отделни параграфа.
,,Love on the Vine" е една от трите съвсем нови песни, които Брендън изпълнява по време на това турне - прекрасна!
Време е да се загубим в лабиринта - следва ранната класика на Dead Can Dance - ,,The Carnival is Over" - заслужили сме си с толкова чакане една от най-известните песни от дуото не-хора.
Баритонът се носи със сладка болка - дълбинен, но лек, и достига всяко кътче на задимената зала. Липсват обичайните за рок концерт клишета - единственият блед опит за прегракнало ,,йеаа" беше набързо потушен от възмутени забележки - само аплодисменти маркират края на всяка песен, както е подходящо за театрален спектакъл.
Очаквано Брендън изпълни двата кавъра, с които се е запасил за турнето: ,,Dream Letter" от трибютния албум "Sing a Song for You ", посветен на Tim Buckley и безкрайно нежното обяснение в нелюбов към непознат град "You Never Loved This City" на Piano Magic.
И все пак нямаше как най-емоционалните моменти да не са петте песни на Dead Can Dance, разбира се адекватно съобразени с отсъствието на Лиса Джерард.
Няма как и да не споменем Лиса - да, на всички ни се искаше съзидателната сила в Dead Can Dance да беше там.
Това, което превръща Dead Can Dance в необяснима магия е перфектният синхрон между енергията на двамата, които се допълват като ин и ян, двете привидно противоположни сили, взаимно преливащи една в друга. Много е трудно да слушаш мрачните изповеди на Пери, без да очакваш спасителния жизнеутвърждаващ алт на Лиса.
Но да се върнем към концерта...
От трите нови песни от очаквания през 2011 все още безименен албум, може би най-запомняща се е ,,Eros" - за съжаление неоткриваема в интернет.
Последна от основната част беше "Utopia" от предстоящия да излезе през юни втори албум на Пери "Ark", която някой наблизо определи като ,,хитова". Странно определение за която и да е песен, изпълнена от човек, за когото музиката е начин на живот, а не игра по нечии правила, особено пък тези за създаване на хитове.
Последните щрихи за щастие отново бяха нанесени от песен на Dead Can Dance - "Severance" "The Serpent's Egg" - албумът сложил край на връзката между Пери и Джерард.
На нас остава да се надяваме, че за връзката му с България, това беше началото.
Сетлист ,,Brendan Perry Live in Sofia" 28.03.2010 г.:
The Arcane
Love on the Vine
The Carnival is Over
The Golden Rule
A Passage in Time
Dream Letter
This Boy
You Never Loved This City
Winter Sun
Medusa
Eros
Utopia
....
Voyage of Bran
Spirit
Severance
