Двама българи преодоляха препятствията на Еяфятлайокутл и неговата пепел, и пропътуваха половин Европа, за да отидат на концерта на Black Rebel Motorcycle Club в Амстердам. Ето разказа на Ана Гецова за случилото се:


   13 май е денят, в който станаха точно 6 месеца, откакто купих билети за концерта на Black Rebel Motorcycle Club. Измина повече от година и половина от края на предишното им турне, когато си обещах, че ще направя всичко възможно да гледам групата на живо. И така, напук на финансовата криза и вулканите в Исландия, нашата скромна компания от двама ентусиасти успя да се добере до Амстердам, готови да осъществим една от най-големите си музикални мечти.

   Тримата от Black Rebel Motorcycle Club са земни хора, известни с топлото си отношение към публиката - в нета могат да се видят многобройни аматьорски записи на акустичните им изпълнения след концерта специално за феновете. Едва ли има някой, който да е искал да размени две думи или да се снима с тях и да е останал разочарован. Съдбата в този слънчев 13 май е благосклонна към нас и по някаква безумна и прекрасна случайност двамата българи, прелетели целия континент, за да видят любимата си група, успяват да се убедят, че това не са само легенди. Предполагам всеки фен си е представял хипотетична среща с любимия изпълнител -  дали би го заговорил, какво би му казал, колко силно би се разтуптяло сърцето му... Оказва се, че понякога дори твърде смелите мечти се превръщат в реалност - разхождайки се из улиците на потъналия в боклук Амстердам (,,чистотата" стачкува вече втора седмица) попадаме на Peter Hayes, китариста на бандата. Със спонтанен вик ,,Питър!" привличаме вниманието му и въпреки главоболието и видимата умора (в ръката си стиска 2 опаковки болкоуспокояващо) той откликва, при това с усмивка. Следва кратък разговор, снимки и обещание, че ще се видим вечерта (е, и омекнали колене и сърцебиене разбира се). Неочакваните срещи обаче продължават: след около час почти се сблъскваме с Leah Shapiro, барабанистката, която през 2008 г. замени напусналия за пореден път Nick Jago. Тя сякаш не вярва, че някой я е разпознал на улицата, искрено се озадачава, че идваме чак от България за техния гиг, някак притеснено обещава да не ни разочарова вечерта и дори ни представя на приятеля си.

   Все още се опитваме да осъзнаем всичко, което ни се е случило през деня, когато малко след 19 часа влизаме в клуба, в очакване на подгряващата група. Това са американците ZAZA, които пътуват с BRMC за повечето от европейските им дати и които определят стила си като electronic/ noise/ neugaze. Следва половинчасов сет, който ни предлага мрачно и халюциногенно пътуване, което ме кара да си мисля, че може би си заслужава в бъдеще да обърна внимание на тези герои. (Или поне на перкусиониста им, който събира влажните погледи на тинейджърките върху себе си...)

   Black Rebel Motorcycle Club не са група, която обича да се заиграва и да убеждава публиката, че е най-добрата. Не ,,шоуто" е техен специалитет, но и феновете им не очакват това. Има банди, които трябва да се гледат на стадион с всички подобаващи за подобен концерт специални ефекти, има и други, като Nick Cave например, които си представяш в интимната обстановка на малък задимен клуб. Е, тази вечер Парадизо (може би най-известният клуб в Амстердам, намиращ се в сградата на някогашна църква и с почти легендарен статут) не е задимен - от година и половина пушенето на обществени места в Холандия е забранено. Дори Питър, забележително наистина, не пали нито една цигара по време на концерта. Всичко останало обаче, необходимо тази вечер да се превърне в едно от най-ярките и вълнуващи събития в живота ми, е на лице - чудесна зала, качествен звук, вярна публика (двойката англичани до мен са посетили всичките им дати на Острова) и разбира се: Robert Levon Been, Peter Hayes и Leah Shapiro.

   Трескави от вълнение стискаме ръба на сцената пред нас, усмихнати се опитваме да запечатаме момента, настъпил след толкова чакане, когато изведнъж гигът на BRMC просто се случва. Концертът започва с две парчета от актуалния Beat The Devil's Tattoo, които перфектно илюстрират защо албумът беше обявен за завръщане към класическия им гаражен звук. Усещането се допълва от хипнотичната и любима на феновете Red Eyes And Tears, където Питър е в стихията си. Вечно леко отнесен, той изглежда така сякаш само част от съзнанието му е тук, а китарата и гласът му ни отнасят на психеделичен трип, от който няма измъкване.

    Сетлистът е показателен за стиловото разнообразие на Black Rebel Motorcycle Club, където гаражните, шумни парчета от първите им албуми се редуват с почти ведрите рокенрол изповеди Weapon Of Choice и Berlin от BABY 81. И само минута по-късно ни заливат с магнетичния мрак на нови песни като Beat The Devil's Tattoo и Aya, по време на която Робърт върти ключовете така, като че ли е решил да си настрои баса по средата на парчето. И сякаш за да подчертае за пореден път безсилието и безсмислието на етикетите и рамките, които стиловете налагат, Питър запява Ain't No Easy Way (от почти акустичния/ кънтри/ госпъл/ американа албум Howl, който обърка критици и фенове), свирейки едновременно на китара и хармоника.

   На Лия се пада трудната задача да осигури ритмичната основа за джангъра, който се излива от другите двама. Зад барабаните - едва ли не запазена мъжка територия - тя e изключително вглъбена и сериозна. Докато гледам как съсредоточено удря барабаните, започвам да се питам, дали това е същата лъчезарна и усмихната жена, с която почти се сблъскахме по-рано през същия ден.

   Идва моментът, който аз лично много съм се надявала да настъпи: Робърт запява Annabel Lee, бонус трак към Beat The Devil's Tattoo, чийто текст е ,,зает" от едноименната поема на Едгар Алън По. На фона на нежното и мрачно пиано ниско настроената китара на Питър в първия момент звучи почти смущаващо, за да се слеят секунди по-късно в красива и тъжна хармония.

   На Whatever Happened To My Rock 'N Roll, песента, заради която още с дебютния им албум критиците побързаха да им лепнат безумния етикет ,,спасители на рокенрола", около нас започва да се вихри най-положително зареденото пого, на което някога съм присъствала - широко усмихнати младежи скачат и пеят като за последно. Бирата, с която някой ме залива, не ми пречи да съм част от тази щастлива тълпа.

   Няма концерт на BRMC, който да мине без акустично изпълнение. Този път го получаваме от Робърт, който, останал сам на сцената, сяда на самия й ръб. Позицията ни на около метър и половина от него ни дава възможност да се убедим, че колкото и записи на лайф изпълненията на групата да сме гледали, нищо не може да се сравни с това буквално да почувстваш енергията на този човек. Виждаме всяка негова мимика, през голяма част от времето свири/пее със затворени очи, абсолютно вглъбен в разтапящaтa Sympathetic Noose.

   Тази публика няма нужда от хитове, но вечерта не може да мине без Spread Your Love, след която тримата изчезват от сцената. Сега е моментът да видим дали публиката е толкова всеотдайна, колкото ми се иска. Холандците не ме разочароват - препълненият клуб (концертът е разпродаден от месеци) не спира да бушува, докато BRMC не се появат отново на сцената.

   Бисът разбира се е смазващ, а кулминацията е десет минутна разточителна импровизация върху Shadow's Keeper (студийната версия е малко над шест). Предполагам не съм била едиствената, която не може да откъсне очи от Робърт, който сякаш свири с цялото си тяло. Изведнъж солидната сцена на Парадизо става твърде тясна за енергията и емоцията, бликаща от него и аз очаквам всеки момент да разбие баса си в пода...

   След повече от два часа физическа и емоционална забрава осъзнавам, че е дошъл краят на това откровение - магични зеленикави светлинки плъзват по лицата на хората и създават перфектния фон за финалния дует между Робърт и Питър. Случайно ли е, че последната песен е Open Invitation? Решавам да го приема като обещание за бъдещето. Или поне като покана...


1.    War Machine
2.    Mama Taught Me Better
3.    Red Eyes And Tears
4.    Beat The Devil's Tattoo
5.    Love Burns
6.    Bad Blood
7.    Ain't No Easy Way
8.    Aya
9.    Berlin
10.    Weapon Of Choice
11.    Annabel Lee
12.    Shade Of Blue
13.    Whatever Happened To My Rock 'N Roll (Punk Song)
14.    Sympathetic Noose
15.    Shuffle Your Feet
16.    Half-State
17.    Conscience Killer
18.    Six Barrel Shotgun
19.    Spread Your Love

20.    Stop
21.    Rifles
22.    Shadow's Keeper
23.    Open Invitation