Wrong Fest ни зарадва със силна програма, вкусна храна и супер яка атмосфера. Изобщо, фестивал, където се срещат приятели! Владимир Драгиев ни предостави своя поглед към тазгодишното издание, а снимките в галерията са на Анелия Моравска. 

"Четвърто поредно издание на Wrong Fest, а аз отивам за трети пореден път към Войнеговци, за да си правя кефа два дни. Пристигаме рано, около 14 ч. в събота, а аз си мисля каква ли ще е бирата тази година и мечтая за кюфтетата от тиквички от миналия фестивал. Уви, въпросните кюфтета ги няма, но пристигайки на място се почват приятните изненади, а именно:

- Мястото е видимо по-голямо от предния фестивал. 

- Сцените вече са две, като са обърнати с гръб към София. 

- Барът е по-голям и през целия фестивал не усещам опашките от миналата година. 

- Барманите са изтрещели, готини откачалници :) 

- Хубава испанска и чешка наливна бира, пълнят чашите догоре и винаги е студена. Цените са съпоставими с всеки друг български фестивал/концерт, а качеството е с поне няколко нива по-високо.

- Вкусна храна, включваща стандартните скара, доста яки картофи, салати и отделна шатра с вегетарианска кухня, където се предлагат доста неща.

- Струва ми се, че шатрите с маси са повече от миналата година и за щастие, успяваме с компанията да си заемем място под сянката на една от тях, понеже слънцето е унищожително. 

- Химическите тоалетни са достатъчно, пръснати са на различни места и са заредени с всичко необходимо, а мивките са плюс, който децата с водни пистолетчета употребяват целодневно.

Единствен минус: Съдейки по постовете в ивента, отново е имало проблем с маршрутките, които е трябвало да превозват от и до фестивала. Организаторите за трети път не случват на адекватен партньор за целта и им желая догодина това да се нареди.

Следващите редове са изцяло необективно лично мнение :) 

Почваме с бирите, докато Juno Reactor правят саундчек и научаваме, че днес нещата по сцените се движат със закъснение, което изобщо не ми е проблем. Втори бири, а багажът още е струпан на куп до масата. След третата бира вече е крайно време да отида да разпъна, защото потокът от посетители видимо се увеличава и тук правим грешката да вдигнем палатките до генератора и осветлението в лагера, в резултат на което нощта ми е светла и шумна.

Около 17:30 Surbahar откриват Wrong Stage и звучат приятно. Малко след това Toy Letters започват ударно на Right Stage, аз още стоя на сянка под шатрите, където звукът от двете групи се смесва и е малко трудно да чуя нещо. Пием бири. На Right Stage се качват Остава и започват своя сет и хората им се радват. Аз отивам към Грешната сцена, за да гледам Brond, които тъкмо започват да забиват адски енергично. Гледам ги може би трети път и се убеждавам, че има някаква обаятелна първична енергия в тази група. В един момент с тях излезе Andy Cairns от Therapy? да изпее Living In the Shadow of the Terrible Thing, поредната приятна изненада. След тях следват още бири и се насочваме към Right Stage, където Therapy? скоро ще започнат своя сет. Безспорно едно от известните имена в афиша на фестивала, ирландците забиват енергично под жаркото слънце(единият пич е толкова зверски изгорял, че чак ми става жал), народът се кефи, куфее и пее. Някакъв агент встрани от мен пее всяка песен, а към края се заражда веселяшко пого.

През цялото време прави впечатление колко усмихнати са всички, включително и кучетата, защото няма как да си нещастен като си изял 11 (?!?) сандвича и се редят девойка след девойка да те мачкат.

Отново пием бири, аз вече съм решил, че испанската повече ми харесва, а сладките топки от вегетарианския щанд са доста яки. Следват исландците The Vintage Caravan на Right Stage, които знам от няколко години и нямам търпение да слушам на живо за пръв път. Докато обяснявам на Ивo колко са яки и как нямам търпение, те излизат и започват да ни бият звучни сайкъделик рок шамари. С крак. Отбелязвам, че басистът им е най-ухиленото същество, което виждам за деня и го отдавам на представянето на националния им отбор по футбол на Европейското, на който и аз съм фен. Те ни вкарват в трип след трип, а аз се дивя как трима души могат да изкарат толкова плътен и наситен звук. 

Отново следват бири. По някое време дочувам, че Контрол започват на Грешната сцена и отивам да хвърля едно око. Гледал съм ги няколко пъти през последните месеци и знам какво да очаквам и като гледам не съм единствения, защото публиката пред сцената се раздава доста. Всичко изглежда супер, народът е ухилен, единични индивиди вече са видимо нетрезви по доста забавен начин и тръгвам към Right Stage, за да видя какво ще покажат Juno Reactor. Излизат с доста ефектни костюми и представят нещо като мексиканска (?) революция по време на целия сет и в комбинация с ефектнатаа белиденсърка, която излиза да танцува на някои от песните, вкарват много специфична атмосфера. Китаристът им по някое време хваща електрически уд, чиито меден глас се влива изключително приятно в електронната им музика. Както се казва, музиката е трансова и публиката определено влиза в транс под влиянието на гласовете на двете вокалистки. Не усещам кога свършват, нито колко време е минало, но и няма голямо значение, защото преживяването определено си струва. Край на ден едно за мен и за част от хората, останалите пият.

На втория ден се прибирам за баня до вкъщи и докато се туткам приятелите ми почват да пускат снимки как си лешперят в хамаците на фестивала, пият менти и активно упражнавят уменията си по мързел. Еми, зле им е. Пристигам малко преди да започнат Comasummer на Wrong Stage, a техният Psych Rock звучи много добре. Иска ми се да гледам, но слънцето направо ме убива и сядам при компанията на масите на сянка с първата бира в ръка. Днес нещата се движат по график и Jin Monic започват на Right Stage. За съжаление, музиката от двете сцени се смесва при масите и не е лесно да се отделят двете групи. А и двете са добри. Macrophone се качват на грешната сцена и двете групи се поздравяват взаимно - забавен момент от готини банди. Изобщо, абсолютно всички български групи на феста са много добри и ще е супер феновете на съответните стилове да им ходят на концертите в клубовете. 

Румънците RoadkillSoda забиват втежнен стоунър на Right Stage, който на мен зверски много ми звучи като Down, но се запътвам към Wrong Stage, за да гледам ТДК, които знам от около година и половина, не съм гледал никога на живо, а нямам търпение да видя. Те са едно от изключително яките (за мен) неща, които са се случвали на родната сцена в последните години. Вокалът излиза с пола (рокля?!?), на която пише "Ронг фест" ииии... ни отвяват! Определено едно от най-силните неща на целия фестивал като емоция и усещане. Пуснете си НАРКОМПРОС и ще разберете. Тази група ми влиза в графата задължителни концерти и силно се надявам да изкарат албум скоро. Пичове, искаме повече концерти в София! Оценявам и ръчно нарисуваните им тениски на щанда с мърча, които са адски яки, ама защо са толкова малки, бе?!? :) 

Връщам се към масите, на Right stage излизат лондончаните Yuck, които определено не са моето нещо, но са нещото на хората пред сцената, които видимо се радват и танцуват. Отбелязват факта, че за първи път имат куче в публиката. Отбелязвам го и аз. В този момент усещам колко съм гладен и взимам примера на много други хора като си вземам от много вкусната картофена яхния от вегетарианския щанд. 

Nightstalker са най-старата гръцка група в стоунър стиловете и ми е интересно да ги чуя, особено след като Ивайло Александров ги описа като рокендрол прочит на товрчеството на Monster Magnet, но без психеделията. Описанието е доста точно, те са мега яки, а аз съм супер доволен. 

Малко по-късно Карандила се качват на Wrong stage-a и се почват едни чудесии... абе яко е. Различно е, но е яко и музикантите определно са много добри, а музиката изобилства от майсторски сола на различните инструменти. В този момент забелязваме, че присветква в далечината и решавам скоростно да си прибера палатката в колата. Карандила през това време търсят някой Спас, който да се ожени за тяхна колежка и май не го намират. 

Докато си нося багажа към колата чувам първите ноти на Graveyard и се проклинам, че изтървам началото на лайва на шведите. С бърза крачка се връщам към голямата сцена, за да потъна в техния седемдесетарски звучащ рок, който редува по-енергични и по-бавни песни, като и двата типа носят особено специфично усещане. Във въздуха се носят специфични аромати, а всички в публиката се наслаждаваме на това, с което ни заливат Graveyard. Страхотни! И абсолютно перфектен завършек на втория ден. 

Като цяло, Wrong Fest става все по-добър с всяка година! Изборът на банди беше страхотен и разнообразен, като абсолютно всички си заслужаваха да се гледат. Звукът беше на ниво и не съм забелязал да е имало някакви колебания с него.

Адски е яко, че я няма типичната фестивална блъсканица и всичко е толкова широко!

Догодина пак съм тук без значение кой ще е в афиша, защото преживяването е страхотно." 

Текст: Владимир Драгиев

Снимки: Анелия Моравска