Екипът на Z-Rock, разбира се, беше част от едно от най-очакваните рок събития на годината в България. Summer Chaos Festival се проведе на 16 юни в Бургас. 
Вече с нетърпение очакваме и новото издание на феста. Ето и отзивите на нашите пратеници от изявите на Biohazard, Amorphis и Papa Roach:

Малко преди 17:00 на сцената излезе живата легенда на Бруклин - Biohazard. Легенда, която впрочем се оказа по-жива, отколкото дори най-яростните й фенове са предполагали. След като Even Seinfeld напусна групата, скептиците за бъдещето й бяха чувствително повече от оптимистите. Нищо подобно! Сега, когато Billy Graziadei се чувства абсолютен лидер и единствен фронтмен на Biohazard, русокосият китарист/вокалист е в стихията си. От друга страна, Scott Roberts изглежда повече от достоен заместник на Evan на бас китарата и зад микрофона.

Дали заради мащабите на фестивала или заради спецификата на фестивалния им сетлист, Biohazard изглеждаха още по-силни спрямо предходните им две визити в България.

Въпросният фестивален сетлист беше заложил на парчета от първите три албума на групата - безспорните фен фаворити от началото на 90-те, когато Biohazard беше една от най-уважаваните ъндърграунд бригади.

Осъзнавайки, че болшинството от посетителите на фестивала или не знаят добре парчетата им, или генерално са дошли заради последните две групи, Billy и компания дадоха всичко от себе си да "събудят" всички в жегата. Това безспорно се получи, като към втората половина от сета дори "нефеновете" закуфяха, а на спретнатия на два пъти съркълпит, Sully Erna спокойно може да завижда. Звукът в началото на изпълнението беше доста незадоволителен, но след въведените по време на първите три песни корекции, достигна до задоволителна сила и чистота.

Финалът дойде много, много бързо, но за съжаление такива са правилата на фестивалите.

На изпроводяк чухме убийствен кавър на "We're Only Gonna Die (From Our Own Arrogance)" на любимите Bad Religion и задължителните "Punishment" и "Hold My Own" и раздяла с послания за толерантност, антирасизъм и уважение към ъндърграунда.

............

Със скандинавска прецизност Amorphis се появиха на сцената на "Summer Chaos 2015" точно в 18:15, като по този начин компенсираха близо 15-минутното закъснение, натрупало се по време на изпълнението на първите две банди.

Групата на Esa Holopainen идва за пети път в страната ни и поради тази причина се очакваше да бъдат най-уверени в изпълнението си.

За съжаление, реалността се оказа малко по-различна. От една страна звукът по време на сета им беше глух и разхвърлян и това не се промени след първите няколко песни, от друга страна финландците сякаш не положиха достатъчно усилия и енергията, която познаваме от предходните им концерти на наша земя, този път отсъстваше. Дали пък и жегата не оказа влияние?

Само Tomi Joutsen се опитваше да спечели на своя страна публиката, макар че със загубата на дългите си расти, вокалистът на групата сякаш е загубил и част от харизмата си. Не така стоят нещата с гласа на Tomi. С добре познатата лекота той редуваше лирични чисти вокални партии с оглушителни тежки пасажи.

Сетлистът беше добре балансиран, като, разбира се, включваше преобладаващо парчета от периода след включването в групата на Tomi. Все пак не липсваха и по-стари песни от албуми като "Tales from the Thousand Lakes" и "Elegy"(да, Tomi изпя и едно парче от периода с Pasi Koskinen!).

Пикът на изпълнението на Amorphis беше великолепната "The Smoke", а финалът дойде с една от най-популярните песни на бандата - "House of Sleep", по време на която Tomi Joutsen полууспешно се опита да разпее вече чувствително увеличилата се като численост публика.

...............

Четвърт час преди осем вечерта започна "основната" част от програмата на "Summer Chaos". На сцената се появи първата от двете американски банди, които никога преди това не бяхме гледали в България - Papa Roach.

Сякаш всичко се промени с лекотата на сюжет от холивудски филм. Моментално звукът, светлините, енергията и броят на хората на територията на стадион "Лазур" придобиха коренно различни измерения.

Papa Roach е една от тези групи, чиято музика приемаме за "mainstream rock". Всичко в тях буквално крещи "ние знаем какво правим, знаем защо го правим и знаем как да го правим".

При появата на Jacoby Shaddix на сцената, първите групички фенове започнаха да прескачат оградите на различните сектори на терена за да се доближат до любимците си. Практика, която се запази до края на вечерта.

Papa Roach пристигнаха с нов албум и повече от дузина хитове от последните петнайсетина години. Още в началото калифорнийците ни показаха, че ни предстои да слушаме комбинация от нови песни и хитове. След експозивното откриване с "Face Everything and Rise" последва супер любимото "Between Angels & Insects". Феновете на бандата вече бяха буквално във въздуха, когато Jacoby започна умело да ги ръководи, като не ги остави да си поемат дъх до края на сета, продължил около час и петнайсет минути.

Да, Jacoby Shaddix е един от най-добрите фронтмени, които сме виждали на българска сцена!

Това, че си мислеше, че се намира в София, а не в Бургас, беше по-скоро трогателно, отколкото досадно.

Групата заби изключително изчистено и прецизно, без никакви грешки и колебания. Вокал, китара, бас, барабани и минимална доза подложки.

Ясно е, че фенбазата на Papa Roach се състои предимно от хора в тийн възраст, плюс такива, които са били тийнейджъри в началото на този век. Музиката и сценичното поведение на групата са ориентирани именно към тях, а Jacoby говори на техния език. Но дори по-възрасните гости на фестивала издайнически си тактуваха или припяваха на по-известните парчета. А такива не липсваха - чухме хитове като "Broken Home", "Forever", " Getting Away With Murder", " Scars" и за финал " Last Resort" и "… To Bе Loved". Както вече споменахме, всичко това беше умело комбинирано с парчета от новия албум и някои по-лирични песни.

Jacoby Shaddix обеща, че групата ще се завърне в България, а от това, което видяхме, сме сигурни, че успехът на един нов концерт на Papa Roach е гарантиран.