За всички, които са пропуснали да чуят в ефир интервюто на Елена Розберг с Ричард Уилямс от Kansas, публикуваме пълния текст:
Е: Със забележителния концерт на Kansas в София преди 3 години, вие доста разглезихте българската публика и сега всички имат супер очаквания от предстоящото на 20-ти юни шоу. Как ще се справите с това?
РУ: Правим, каквото можем! През цялото време се занимаваме с това. Така казано звучи много драматично, приятно е да го чуеш, но трябва да кажа, че за нас това ще бъде просто още един концерт. Ние сме в добра форма и сме готови да ви зарадваме отново. С годините сме натрупали опит и вече не изпитваме някакво по-особено напрежение. След като предишния път сме били на високо ниво, ще се справим и сега.
Е: Какво ще свирите?
РУ: Ще представим голяма част от песните, които влязоха в най-новото ни ДВД. То включва записи от последното ни турне, което направихме заедно с младежки симфонични концерти в Щатите. Разбира се, тук ще изсвирим песните в оригинален вариант.
Е: Как ви хрумна да правите симфонично турне?
РУ: Преди 13 години ние записахме албум с Лондонския симфоничен оркестър. От тогава постоянно правим симфонични концерти. Този път решихме да документираме част от тези изпълнения. Това съвпадна с отбелязването на 35-годишнината на групата. Свирихме в родния си град- Топико, Канзас. Заслужаваше си да го направим точно там. Свирихме с оркестъра на Уошингтън юнивърсити, който трима от нас са завършили.
Е: Много хора се питат, каква е тайната на Kansas магията? Каква е оригиналната рецепта?
РУ: Едно от нещата е начинът, по който свирим, когато сме заедно. Има и друго- общото ни желание да свирим само оригинален материал. Не искахме да приличаме на другите. Дори още в началото, когато свирихме по баровете и ни се налагаше да правим песни на други банди, ние променяхме парчетата, за да звучат различно. Просто не сме добра кавър банда. През цялото време сме звучали като себе си.
Е: Почти постоянно сте на път. Кое ви е най-тежко по време на турне?
РУ: Няма нищо, от което да се оплакваме. Въпреки че правим по 80 концерта на година, аз имам и личен живот. Обикновено отсъствам от къщи от петък сутрин до неделя следобед. Сега сме по-дълго далеч от дома, на триседмично турне, но пък приятелката ми е с мен. Така че, нещата всъщност са страхотни! Аз съм китарист, моята работа е да свиря и това правя. Тъжен съм единствено, когато не мога да свиря. Да пътувам и да правя концерти е моята страст. Декември, януари и февруари, когато не работим, това са тъжните месеци за мен.
Е: Имаш ли любимо място, където обичаш да свириш?
РУ: Малко преди да дойдем в Европа свирихме в амфитеатъра Ред Рокс, Колорадо, заедно с Джетро Тъл. По мое мнение, това е най-якото място за концерти.
Е: Защо?
РУ: Градът има интересна история, природата е изключително красива. Още преди да бъда в групата, бях чувал други музиканти, които са свирили там, да говорят за Ред Рокс като за най-великото място за концерти. Навремето хората пропътуваха цялата страна ,,на стоп", за да слушат любимата си банда точно на това място. Като дете, с нашите ходихме на ваканция там. Това място означава много за мен.
Е: А, как се чувствате на европейска сцена. Мислиш ли, че има някаква разлика между американската и европейската публика?
РУ: Европейците ми се струват по-музикални и не робуват толкова на модата. Американците са други- ако си пуснеш някое американско радио или разгърнеш списание, навсякъде става дума само за нещата, които се харесват в момента и за които никой няма да се сеща след две години. Нагласата на американците постоянно се променя. При европейците е друго- ако веднъж са те харесали, харесват те завинаги. Освен това не са вкопчени в определен музикален стил. Харесва им всичко, което е хубаво.
Е: Откривате ли нови фенове сред по-младото поколение?
РУ: Непрекъснато! Младите хора ни откриват с компютърните игри, като Guitar Hero и Rock Band. Включването на наши песни там привлече много нови фенове.
Е: Прекрасно е да има групи, които съществуват много преди появата на Интернет, да ползват новите технологии активно.
РУ: О, разбира се! Аз съм израснал с тях. Имам компютър от момента, от който е създаден. Технологиите са неизменна част от това, което правим.
Е: Разкажи ми за твоите колеги. Забавно ли е да свириш с такъв невероятен барабанист като Фил Ехарт, например?
РУ: С Фил свирим заедно откакто се помня. Много преди да се съберем в Канзас. Бяхме в една банда още 16-годишни. От тогава сме неразделни. Свикнали сме си заедно.
Е: Забавно ли ви е все още?
РУ: Разбира се!
Е: Ще ми кажеш ли, кой е най-удовлетворяващият момент до момента в твоята музикална кариера?
РУ: Определено, това е фактът, че все още сме способни да правим музика. 37-38 години след началото, виж ме- днес съм в Амстердам, утре свирим в Берлин! Имам предвид, че водя живот, за който дори не може да се мечтае. Това надхвърля мечтите ми! Имам приятели в родния щат Канзас, които все още работят, това с което се захваха още след училище и при мен е така, но разликата е , че аз се забавлявам. Не бих променил абсолютно нищо в живота си!
Е: кажи ми, работите ли по някакъв нов проект?
РУ: В момента - не.
Е: Какво предстои за Канзас. Предполагам още турнета?
РУ: Имаме планирани много симфонични концерти. Това е, по което работим в момента. Имаме запазени дати с колежански оркестри за тази и за следващата година.
Е: Бих искала да те помоля да кажеш нещо на вашите български почитатели.
РУ: Здравей, България! С нетърпение очакваме нашето завръщане. Последният концерт, който направихме заедно беше прекрасен, нямаме търпение да бъдем отново при вас и да свирим. Много се вълнуваме!
