Моби ще бъде един от хедлайнерите на Spirit of Burgas 2011, с концерт на Главната сцена на 13 август, а новият му албум "Destroyed" излиза на 16-ти май. Ето и целия текст на интервюто, което изпълнителят даде за Z-Rock:

Н.Т.: Здравей, Моби!

Моби: Здрасти, как си?

 Добре, благодаря, а ти как си?

Моби: Добре съм.

 Къде те откривам?

Моби: В Лос Анджелис, където живея.

 Разбрах, че си се преместил наскоро. За постоянно ли е?

Моби: Да, дойдох тук през декември.

 Предишният ти дом беше Ню Йорк. Липсва ли ти твоят град?

Моби: Роден съм в Ню Йорк и израснах в града. От една страна предполагам, че съм искал промяна. От друга, Ню Йорк стана толкова скъпо място за живеене, че повечето художници, писатели и музиканти просто вече не могат да живеят там. Получава се така, че всички интересни хора се преместиха от Ню Йорк заради цените. Дойдоха в Ел Ей, където все още има много интересни художници и писатели... а и е много хубаво, че не е студено през януари.

 Преди да говорим за музиката в новия ти албум "Destroyed", искам да те попитам за снимките, които са включени в обложката и книжката към албума. 55 снимки, които си направил сам - имаше ли намерение от самото начало да ги използваш за албума, или бяха част от личната ти колекция?

Моби: По време на последното ми турне си поставих две цели. Едната беше да пиша музика, докато съм на турне, а другата - да взема фотоапарата си и да документирам усещането, когато съм на турне. Занимавам се с фотография от десетгодишен. Една от причините да искам да документирам турнето си е, че турнетата са едно наистина особено преживяване, в което виждаш една страна на живота и съществуването, която много хора може и да не виждат. Затова издадох книга и албум, в които, поне от моята гледна точка, музиката и снимките се съчетават добре.

 А кое е важно за теб, когато снимаш? Какво усещане те привлича в местата и ситуациите?

Моби: Трудно е да се каже. Мисля, че една снимка е добра, когато по някакъв начин казва повече от просто нещата, които изобразява. Има такава академична дисциплина - семиотика - която изучава въздействието на знаците и изображенията върху хората. Добрата снимка трябва да има по-голямо въздействие, отколкото да показва какво е изобразено.  

 Разкажи как се получи снимката, която използва за обложката на албума "Destroyed".

Моби: Ходех по един дълъг коридор на летище ЛаГуардия в Ню Йорк и видях светлинно табло, на което пишеше "Багажът, оставен без надзор, ще бъде унищожен". Но таблото беше много малко и надписът се показваше дума по дума. Думата "унищожен" изглеждаше толкова перфектно на фона на дългия, анонимен, извънземен коридор, че ми се стори, че обобщава начина, по който се чувствам, когато съм на турне...

 ... Чувстваш се унищожен?

Моби: Не непременно в буквалния, в лошия смисъл. Отделен от всичко познато и всичко уютно, което е у дома. Когато живееш в анонимни пространства като хотели и летища, си отделен от всичко, което те успокоява, от всичко познато у дома. И понякога това може да те подлуди, но друг път е много интересно.

 Това вдъхновява ли те? Помогна ли ти за творчеството това, че си създал албума по време на турне, в хотелски стаи, през нощта?

Моби: Да, много ми помогна всъщност. Това, че мога да създавам музиката си, когато имам инсомния ми помага да осмисля заобикалящата ме среда. Работата е там, че когато съм на турне, голяма част от процеса на турнето няма много смисъл за мен. Обичам да свиря музика, но има нещо много странно в живота в тази особена среда. Затова слушането на музика и възможността да пиша музика ми помагат да създам за себе си усещане за спокойствие, почти уют, докато съм на път.

 Цялото това пътуване не ти ли писва понякога? Не ти ли доскучава?

Моби: Никога не ми писва или доскучава да свиря - това е любимото ми занимание. Скуката идва, когато чакам в някое летище за полет, който закъснява с три часа. Щом ми писне правя обичайните неща - слушам музика, чета книга, разхождам се и снимам - прости, здравословни неща. Преди, когато ми писнеше, излизах и пиех алкохол, но за съжаление, това не е особено здравословно. А и с възрастта махмурлука стана много по-тежък.

 Имах възможността да чуя албума и ми направи впечатление, че звучи много персонално, много близко. Сам ли написа и записа всичко?

Моби: Аз съм единствено дете в семейството и израснах сам, а сега работя и живея сам. Може би затова, когато правя албумите си, съм сам в моето студио в Ню Йорк. Имам доста малко студио. Отивам там, пиша песните, изсвирвам инструментите и това е. Обичам да работя с други хора, но откривам нещо особено удовлетворяващо в това да работя сам.

 А кое от парчетата е особено специално за теб? Нямам предвид любима песен или нещо такова, а може би песента с най-лична история?

Моби: Хм... май едно от нещата, свързани с това, че пиша цялата си музика сам е, че се опитвам да няма толкова много истории... Ако направиш интервю с The Rolling Stones и ги питаш за "Exile on Main Street", сигурно ще ти разкажат множество страхотни истории за секс, наркотици, дилъри и шантави неща. Докато при мен, всичко се свежда до това - аз , сам, в моето студио в Ню Йорк. Или аз, сам, в хотелска стая. Иска ми се да имах добри истории за упадъчни занимания, но нямам.

 Е, добрите истории невинаги са за секс, наркотици и рокендрол. Окей. Кажи ми за парчето "Lacrimae", което, ако не се лъжа, означава "сълзи" на латински. Каква е неговата история?

Моби: Половината от музиката в албума е инструментална. А когато говорим за инструментали, понякога ми трябват и заглавия за тях. "Лакриме" е цитат. Много от инструменталите в албума ми са цитати и препратки към някои от любимите ми книги и автори. Например имам парче, което се казва "Lie down in darkness", това е заглавието на една книга на Уилям Стайрън. Песента "Виктория Лукас" е кръстена на поетесата и писателка Силвия Плат. Песента "Lacrimae" идва от цитата  "Lacrimae Rerum", което на латински означава нещо като "сълзи по нещата". Нямам чак такива познания в класическите науки, но мисля, че става въпрос за голяма битка, проведена преди три или четири хиляди години. След битката, един генерал обхождал бойното поле, гледайки загиналите и ранените, и бил трогнат от тъгата и безполезността на човешкия живот. Ето оттам идва заглавието.

 Ето, виждаш ли, че не всяка добра история включва секс и наркотици. Издаваш албума през собствения си лейбъл. Интересуваш ли се от неща като успех в класациите, или в колко бройки ще се продаде "Destroyed"?

Моби: Използвам моя лейбъл, защото ми дава пълна творческа свобода. Ето например, в последния ми албум "Wait for me", първият сингъл беше инструментал, наречен "Shot in the back of the head", а клипът беше режисиран от Дейвид Линч. Понеже е инструментал, никой нямаше да го завърти по радиото, а клипът беше толкова странен, че никога нямаше да види телевизионен ефир. И аз бях много щастлив от този факт, защото в творческо отношение смятах, че е много интересно. Много повече се интересувам да правя музика такава, каквато я харесвам, да издавам албуми, които намирам за интересни, отколкото да се опитвам да правя поп музика, която ще звучи по радиото по 30 пъти на ден. Защото ако аз се опитвах да правя музика, която да конкурира Джъстин Бийбър или Лейди Гага, първо - нямаше да съм особено добър, и второ - щеше да се наложи да направя толкова много компромиси като творец, че нямаше да си заслужава.

 В този ред на мисли това, че вече си постигнал голям успех също ти дава свобода да експериментираш...

Моби: Да, и като се замисля, повечето музика, която слушам, е ъндърграунд, експериментална... Харесвам музика, която е по-персонална, атмосферна и експериментална.

 Да поговорим за концерта ти в България. Идваш тук за първи път на един страхотен фестивал - Спирит ъф Бургас. Кажи ни нещо за групата, с която ще свириш.

Моби: Ще сме осем човека на сцената - струнна секция, барабанист, вокал, кийбордист, и колкото и да е странно, басистката ни е от България...

 Да, знам - Светлана Василева. Значи и тя ще бъде на концерта тук.

Моби: Да, и тя ще свири. Шоуто ни ще включва и песни от новия албум, но предимно парчета от албуми като "Play" и "18". Моята идея за концерт е да се опитам да изсвиря нещата, които аз самият бих искал да чуя, ако бях в публиката. Когато отивам на концерт на някоя група, искам да чуя песните, които знам и обичам. Така че на концерта ни ще има и от новите песни, но повечето ще бъдат стари парчета, които хората знаят и обичат.

 За съжаление времето ни изтича, но преди края искам да ми кажеш повече за благотворителната ти дейност. Какво ти дава благотворителността чисто лично? И, ако можеше да промениш само една черта на хората, какво би променил?

Моби: Добър въпрос... Ами, донякъде ми дава усещането, че по някакъв свой, малък начин, се опитвам да направя света по-добро място. Знам, че съм само един от седем милиарда души на планетата, и не съм способен да променя света изоснови, но си мисля, че ако направя дори нещо малко, за да направя света по-добро място, пак е повече от нищо. А ако можех да променя само едно нещо в света, бих въвел само едно правило, което да бъде спазвано от всички хора. Правилото е, че на никого не е позволено, при никакви обстоятелства, да упражнява насилие спрямо друг човек.