Съли Ърна даде първото си интервю пред българска медия за Z-Rock. Ето и текста на разговора между Елена Розберг и Съли.

Елена Розберг: Добро утро, Съли. Добре ли спа?

Съли Ърна: О, да, благодаря ти. Последните две седмици бяха много натоварени и се нуждаех от почивка. Уволних целия си мениджмънт и след това малко по малко трябваше да намеря хора, за да ги заменя. Най-сетне приключих с това. Сега съм си вкъщи, почивам си, гледам дъщеря си и се опитвам да наваксам със съня.

Елена: Мога ли да ти честитя рождения ден с няколко дни закъснение?

Съли: О, благодаря ти!

Елена: Как беше празненството? Получи ли хубави подаръци?

Съли: Не, трябваше да работя.

Елена: Съжалявам да го чуя.

Съли: Всичко е наред. Аз съм свикнал да работя през цялото време.

Елена: Кажи ми, музиката ти промени ли се, заради по-големия натрупан житейски опит?

Съли: Имаш предвид при соловите ми работи ли?

Елена: Да.
 
Съли: Да, разбира се. Когато бях млад музикант, в началните години със Godsmack, основно се стремях да се уча. С течение на времето се опитвах да израсна като по-добър продуцент и автор на музика. Мисля, че зрелостта ражда по-хубави песни.  Соловият ми албум отразява личния ми живот, нещата, които съм преживял.

Елена: Преди десет години, в едно интервю казваш. ,,Аз само изглеждам страшно. Черупката ми е твърда, но отвътре съм мек като пудинг.  Сега променен ли си?

Съли: Не, категорично не. Знаеш ли, когато хората не ме познават лично, си мислят, че съм някакъв суров и гаден човек, но когато се опознаем, те разбират, че съм много грижовен, нежен, смирен и скромен. Мисля, че съм щедър, много обичам приятелите и семейството си. Детството ми беше много тежко. Израснах в много опасен и беден квартал, в който властваше насилието. Имах късмета да си спася живота с музика. Тя винаги ми е помагала много. Успях да се измъкна от лоши ситуации и да не затъна в блатото на наркотиците и насилието, защото като дете постоянно се усамотявах вкъщи, за да се упражнявам и да свиря. Това, че израснах на улицата в много сурова градска среда, изгради характера ми. Научих се наистина да уважавам човешкия живот. В тялото ми няма нито една частица, която е заредена с омраза. Никога не съм искал да нараня някого. Просто се наслаждавам на живота, обичам да прекарвам време с дъщеря си, да пиша музика.

Елена: Нека да ти кажа, че съм ти голям почитател. Поздравления за соловия ти албум. Той наистина е фантастичен.  Кажи ми, какво те накара или пък те изкуши, паралелно с  Годсмак, да развиваш и солова кариера?

Съли: тази необходимост също е част от порастването на един човек, идва със зрелостта. С Godsmack сме от доста дълго време заедно и ми се искаше да си отделя малко лично постранство. Нямам никакви планове да напускам Godsmack. Не си мислете, че искам да убия бандата или нещо подобно. Аз обичам останалите от групата, обичам това, което правим заедно. Знаеш ли, това е като да ядеш цял живот само шоколадов сладолед и в един момент да ти се прииска ванилов. Така е при мен.  Аз настина обичам да пиша музика. Голямо удоволствие за мен е да бъда на сцената и да свиря.  Не става дума само за тежка рок музика. За мен беше много важно да покажа това, което е в мен със соловите си песни. То също е част от мен и досега стоя неразкрито. Godsmack е една част от мен, а Съли Ърна е друга част. Аз се нуждая и от двете за баланс. Това за мен е много важно.

Елена: Ако си собственик на музикален магазин, на кой рафт би сложил соловия си албум Avalon?

Съли: Това е наистина много добър въпрос!   Всички ме питат, как бих категоризирал този албум. Единственият отговор, който ми хрумва  е такъв- ако трябва да избера само една песен, тогава ми е много лесно да я поставя в някаква стилова категория. Но, ако разглеждаме албума като цяло, не съм сигурен къде по рафтовете в музикалните магазини му е точното място.  Бих го поставил при алтернативния рок или пък в раздела- уърлд мюзик...

Елена: Има ли тема, която обединява целия албум Avalon?

Съли: Не, не мисля...всяка песен от него си е самостоятелна, написана при различни обстоятелства и провокирана от различни случки, които съм преживял. Ако трябва да кажа по-общо - обединяващата тема е моя живот.

Елена: Какво е значението на заглавието на албума - Avalon?

Съли: В келтската религия и в окултните вярвания, Авалон е мястото, където вярващите смятат, че отиват след смъртта си. Те не вярват в Рая и Ада, смятат, че душите им принадлежат на това място. В келтските легенди Авалон е остров с ябълкови дървета, който се намира далеч на Запад - някъде из Британските острови. Вярва се, че това е наистина много красиво място, където хората отиват след смъртта си.  Едноименната песен в "Avalon" се отнася по-скоро за медитацията. В нея става дума за образите и чувствата, които преживяваш, когато си в състояние на медитация.  За усещанията на тялото.  Иначе, името Авалон означава земя на ябълките.

Елена: Знам, че кръщелното ти име е Салваторе Ърна, нали така?

Съли: Да!

Елена:  Чувстваш ли се свързан с Европа и европейската култура и история , заради италианския си корен?  Би ли произнесал името си, така, както би звучало на италиански.

Съли: Да! Салваторе - така се казва на италиански.

Елена: Предполагам, че фамилията ти Ърна, вероятно на италиански е Ерна...

Съли: Ерна, si ! Хората в Европа, които знаят за италианския ми произход, я произнасят по този начин. Баща ми е роден и е израстнал в Сицилия. Бил съм в Европа много пъти. Що се отнася до името ,,Съли"- това е прякорът ми от дете. Баща ми също се казва Салваторе и той не искаше да ми казват Салваторе Младши, каквато е традицията. Не му харесваше и  затова ми викаше за кратко - Съли.

Елена: Доколкото знам твоят дядо е бил класически музикант. Би ли ми разказал тази част от семейната история.

Съли: Всъщност той ми се пада пра-вуйчо. Той беше брат на прадядо ми. Доколкото знам, той е бил известен композитор и е живял в малък град, който се казва Милили в Сицилия. Градчето се намира на 30 минути южно от Катаня. Той е живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век и е бил много успешен композитор. Много от неговите творби все още се свирят там. Жителите на града го уважават много и са го обявили за почетен гражданин. Портертът му виси в кметството и в музея. Всяка година там се провежда фестивал, на който се изпълнява неговата музика. Събитието е придружено с танци и почерпка.

Елена: А ти знаеш ли италиански?

Съли: Много, много малко. Не съм отраснал там. Когато бях малък, аз и баща ми не прекарвахме много време заедно, затова не можах да се науча от него да говоря езика. Сега вече сме в много добри отношения и се опитвам да уча малко италиански от него.

Елена:  Avalon демонстрира еволюция в музикално отношение. Той звучи много еклектично. В него се долавят музикални влияния дори и от Близкия Изток. Нещо, което слушаше или прочете, ти повлия по този начин?

Съли: Групата, която ми е оказала едно от най-силните музикални влияния през целия ми съзнателен живот е Dead Can Dance.  Чувала ли си за тях?

Елена: Да, разбира се.

Съли: Основият перкусионист на Dead Can Dance свири в моята солова група - Найл Грегъри. Ако трябва да благодаря на някого, за вдъхновението, което ми дарил, това са те. Това е бандата, заради която тръгнах в тази музикална посока.  Разбира се, има и други групи, като Vas, които са оказали влияние.  Като цяло съм силно повлиян от групи като Led Zeppelin, Aerosmith, Rush и Black Sabbath. В соловия ми проект се включиха изключителни музиканти, които дадоха от себе си по нещо специално, така че записът да звучи уникално.  Найл, за когото ти разказах, е наистина много разнообразен талант. Той използва бразилски и келтски стил на свирене на барабани. Владее различни ритми.  Аз съм с рок бекграунд. Моята певица- Лиса - идва от блус сцената. Ирина, която свири на виолончелото, е от България.  Всеки един музикант от групата обогати със своя музикален аромат общият проект, за да звучи уникално.

Елена: Ирина Чиркова е нашата българска гордост. Как се запознахте?

Съли: Тя е богиня! Много я обичам!  С нея се запознахме по време на записите на албума. Соловият ми проект никога не е представлявал истинска група.  Просто събирах музикантите в студиото, за да свирим заедно.  Бях написал една песен, която се казва "Until Then", тя е седмата в албума. Нашият кийбордист предложи, че освен вокалите и пианото, ще бъде хубаво да включим и виолончело. Стив, който е собственик на студиото, където записвахме в Бостън, познаваше Ирина от сесии за други музиканти. Той моментално се сети за нея. По това време Ирина преподаваше в един от колежите в Бостън. Срещнахме се с нея и всички моментално се влюбихме в нея. Тя е страхотен човек, много щастлив и много ведър. Тя е изключително талантлива. Радостни и горди сме, че тя се включи в проекта.

Елена:  Много благодаря за тези думи. Те означават много за нас, като българи. Като автор на музика, нямаш ли чувството, че вече всичко е казано в музиката, независимо дали става дума за рок, класика или джаз?

Съли:  Да, наистина, вече всичко е направено. Ти си права. Много е трудно да измислиш нещо ново и наистина оригинално, защото е написано толкова огромно количество музика. Но единственото нещо, което можеш да направиш е да продължиш да изразяваш чувствата си и вярата си в своите песни. Убеден съм, че ако си достатъчно искрен в това, което правиш, музиката ти никога не би омръзнала. Винаги ще има хора, които ще харесат това, което си сътворил и хора, които няма да го харесат.  Не можеш да угодиш на целия свят, но можеш да бъдеш верен на себе си. Ако нещата идват от най-истинското и съкровено кътче на душата, никога не можеш да сгрешиш.

Елена:  Когато пишеш соловите си песни и когато правиш парчета за Godsmack, използваш ли различна лексика, различни стилистични фигури?

Съли: Да, разбира се. Понякога пиша песни, които са изцяло метафорични.  Песента "The Rise" е за състоянието, в което попадаш, ако си бил на върха и внезапно се сгромолясаш. Надеждата е да успееш да намериш сила вътре в себе си, за да можеш да станеш и да продължиш.  Една друга песен се казва "Broken Road", в нея се пее- ,, Не знам, дали мога да твърдя, че съм преживял всичко на света, но съм го обходил целия с боси, разранени ходила в снега." Това, което имам предвид с тези редове е, че нямам претенции да съм изпитал всички неща, през които са преминали други хора, но животът ми е бил много тежък. Било ми е трудно да се задържа на крака, но съм намерил пътя, за да оцелея.

Елена:  Разкажи ми за твоята любовна история с киното, за увлечението ти по филмите. Мисля, че имаш таланта на автор на филмова музика.  И това е не само заради песента Sinner's Prayer, която е от саундтрака на филма"Expandables", а защото целият албум звучи като част от мащабна кинопродукция.

Съли: Благодаря ти. Музиката в албума наистина звучи кинематографично. Когато се вслушаш в песните, те рисуват картини в съзнанието.  Това е много визуален проект. Другата песен, която е ползвана във филм, който скоро предстои да излезе на 3D е "Departed". Да, съгласен съм, че музиката в албума звучи, сякаш е правена за филм.  Това отново се дължи на оригиналния принос на всеки един от музиканти, с които записвах. Ние искаме да правим музика, заради самата нея, а не за да ни пускат по радиото и да бъдем на върха на класациите.  Така, както е било в дните, когато са родени такива творби като "The Dark Side Of The Moon" и "The Wall" на Pink Floyd.  Pink Floyd са творили за хората, за да ги направят съпричастни с чудото на музиката, за да ги заведат на музикално пътешествие.  Мисля, че когато правиш това, музиката звучи като филм. Точно това е животът, животът е голям филм. А музиката е саундтракът на моя живот.

Елена:  Не си ли мислил да представиш албума Avalon като театрален спектакъл.

Съли: Много се надявам да го направя. Мисля че е време да тръгнем по концерти, за да представим на нашите фенове как групата свири на живо.  Мечтая си един ден да поставя истински спектакъл, мащабно продуциран, на някоя сцена в Лас Вегас.  Да се построи специална театрална зала, където да бъде представен музикалния спектакъл.

Елена: Много ми е интересно накъде ще тръгнеш със следващия албум.

Съли: О...-  добър въпрос, но сега дори не съм си и помислял за това. Досега бях зает с работата по последния албум на Godsmack и по подготовката на соловия ми дебют.  Сега не ми се пише. Искам да ходя по концерти, да дойдем в Европа. С Godsmack ни предстоят турнета в Щатите и Южна Америка. Нещата се развиват много добре. Може би поне година ще бъдем на път.  Чак след това ще започнем сериозно работа по нов албум.

Елена:  Какви са тур плановете на Godsmack. Ще идвате ли до Европа? България въобще стои ли на вашата концертна карта?

Съли: Не знам със сигурност. Засега са планирани множество концерти в Щатите до средата на лятото. Със соловия проект стратираме турне от месец май. Работим и по идеята да представим ,,Avalon" в Европа. Надявам се това да стане през есента. Аз наистина много, много искам да дойда до Европа, за да представя соловите си неща, защото съм сигурен, че той ще се хареса на европейците. Особено много държа да дойдем в България, за да свирим в родния град на Ирина.

Елена: Нека те питам нещо весело- изглеждаш много емоционален, не ми се виждаш да имаш така нареченото ,,каменно лице"/poker face/ - как тогава си толкова успешен играч на покер.

Съли: Хората обикновено очакват да си с каменна физиономия по време на игра и ако не си с такова изражение, не ти вярват.  Имал съм много забавни случки заради това. Така съм подвеждал много играчи. И съм ги обирал.

Елена: Страдаш ли, когато губиш?

Съли: Случвало ми се е да губя сериозно няколко пъти и да се ядосвам, но играта за мен е удоволствие. Не се вързвам чак толкова много.

Елена:  Накрая да те питам за една моя любима песен от албума Avalon-  "My Light". Доколкото знам тя е посветена на дъщеря ти.

Съли: Тя е моето вдъхновение за тази песен на сто процента. Тя е любовта на живота ми. Преди да се роди,  живеех сякаш светът е създаден само заради мен самият.  Не става въпрос, че имам голямо его. Просто, преди тя да се появи, ставах всяка сутрин единствено с мисъл за себе си. Когато се събудих първата сутрин, след като дъщеря ми се роди, помислих си за нея. Тогава осъзнах, че за пръв път в живота не мисля за себе си. Тя ме промени много. Помогна ми да се превърна от момче в мъж.  Пребори егоизма ми. Тя ми показа, какво е безусловна любов. А в тази песен се пее за безусловната любов. Тя е обещание на  бащата към неговата дъщеря, че ще бъде най-добрия й приятел, винаги ще я подкрепя и ще я обича.