текст: Ники Тодоровснимки: Елена Топлийска Във вторник вечер, около 400 човека видяха една нашумяла ъндърграунд група в един променен до неузнаваемост софийски клуб. Как може да си едновременно нашумял и ъндърграунд е дълга история, но Nasekomix я разказват с удоволствие, с помощта на преобразяваща музика и неповторимо сценично присъствие.
Бекстейдж снощи беше различен. Още отначало всичко беше много филмово - кино лентата, с която беше украсено пространството около сцената, акордеонът, който изчакваше да изиграе своята роля, оставен под приглушените прожектори, роялът, който изглеждаше гигантски в тясното пространство. Самото тясно пространство също изигра своята роля (една доста досадна и натрапваща се роля), защото натъпка около три пъти повече хора, отколкото по принцип е способно да побере. Което май доказва, че законите на физиката са безсилни пред законите за добрата музика.
От предварително обявения начален час до момента, в който Рони, Мишо, Жоро и Санди излязоха на сцената, мина точно час и половина, което си беше кофти. Абсолютно претъпканият "Бекстейдж" премина от фаза "сауна", през "лисича бърлога", до "почти нетърпима фурна". В един момент на входа спряха да пускат нови хора. По думите на охраната е имало поне 150 човека, които са били върнати от входа. Не се е разминало и без визита от полицията.
През това време в долния свят около 400 леко потни музикални фенове споменаваха в мислите си роднините на закъснелия тонрежисьор, заради който концертът се бавеше. После Nasekomix се качиха на сцената (без гореспоменатото лице) и всички неудобства се забравиха за секунди.
Щом първите тонове зазвучаха около Рони и тя се появи на сцената, цялото внимание се фокусира в една точка - като прожектора, който я осветяваше. Такава е Рони - невероятен глас и убийствено сценично излъчване, които в случая бяха подкрепени и от страшно интересното й облекло, нещо средно между английска кралска особа и пънкарска балерина.
Песните следваха подредбата в албума - "Amore mio", заглавната "Adam's Bushes Eva's Deep", "Wrong Boy", "Definitely Song"... за да се стигне до "Инжектирай ме с любов" - парчето, включено в (без майтап) най-добрия български филм в последните n години - "Източни пиеси". Парчето, заради което бяха дошли много хора, тепърва опознаващи магията на Nasekomix. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че тази магия беше подействала на всички. Публиката - в брауново движение. Групата - вече свиреща "Tick Tock Song", "Сама Танго" и излъчваща позитивни вълни.
В един момент на сцената се появиха загадъчни танцьори, в следващия Мишо беше зад рояла за "Идва ден, идва нощ". Най-новото попълнение в групата, Санди (Ambient Anarchist), се справи страхотно на барабаните, а басистът Жоро беше много вглъбен и през повечето време като че ли мислеше за нещо свое. Точно такава е и музиката на Nasekomix - едновременно вглъбена и неконтролируема, тиха експлозия под повърхността на обикновеното. Сигурен съм, че всеки от присъстващите е имал свой любим момент, който е направил концерта личен.
Всички съставки за тотална лудница бяха налице - и затова премиерата на "Adam's Bushes Eva's Deep" се превърна в едно събитие, което ни остави жадни за още. А следващият концерт задължително трябва да е в по-голям клуб.
За тези, които останаха след финала на шоуто на Nasekomix, имаше няколко бонуса. Първо, възможността да си купят един от най-красиво оформените като дизайн и перфектно смесени като звук албуми в България напоследък. Второ - фънки десерт от DJ Donna D от Англия (известна на българските брейкденс фенове с честите си гостувания по брейк фестивали у нас). Освен, че е изключително чаровна и пуска безкомпромисно, Дона е и много добра танцьорка на брейк - в един момент на дансинга се оформи нещо като брейк съркъл, в който всеки показа какво може. (Или почти всеки - в това време аз показвах умения по консумация на нискоалкохолни напитки в приятна компания).
Целият този екшън продължи до късно. Остана ми усещането за свободно летене - крилата, разбира се, бяха подарък от Nasekomix.
