Текст: Росина КостадиноваСнимки: Елена Топлийска Датата 8-ми април 2010 г. беше запланувана като двоен удар с концертни прояви в София. Радио ,,Тангра Мега Рок" отбеляза четвъртата си годишнина с концерт на шотландските пънкари The Exploited, а печално известната ,,Нова музикална агенция" трябваше да зарадва феновете на готическите тонове с гостуване на яките шведски метъли от Katatonia. Да, ама не. НМА отново реши, че не е толкова нужно да поема самолетните билети на групата, или да им заплаща хонорарите... защо да се хаби? За сведение, отпада и концертът на Anathema в София, също обявен от НМА. Остава шансът да се гледат в съседна Гърция - вариант, предварително подкрепен от всички, напатили си от българската ,,промоутърска агенция".
Концертът на Exploited се явява продължение на вече състоялия се концерт на Ер Малък, Insmouth, Odd Crew и Breakpoint в края на миналия месец. Всенародните празненства на ,,Тангра Мега Рок" ще завършат на 9 май в клуб Blue Box с представление на Riverside и Pantommind.
Подгряващи снощи бяха варненците А-Морал, легендата Бичето със своята сбирщина и хардкор формацията Last Hope. Социалните призиви в текстовете на А-Морал подтикнаха все още рехавата тълпа в клуба към танци и закачки. ,,Ограбиха ни" и ,,Орехов прът" бяха сред избора на бандата за половинчасовия сет.
В паузата, докато очаквахме появата на изпълнителя, който наклони везните в полза на това да присъствам на това събитие, пънкарските души бяха намазани със сладникав мехлем. От колоните послушахме Richard Cheese с неговата джази версия на "Enter Sandman", който сякаш призоваваше на сцената олицетворението на детския кошмар, познат под звучното име ,,Бичето". Серията продължи "Love Me Tender" и даде романтичен тон за посрещане на бруталния човек от село.
Половин час след 20 ч. прокънтя познатият въпрос ,,Кой сега е номер едно", а под прожекторите се вихреше картина, наподобяваща сцена от нашумелия напоследък филм ,,Сделката на д-р Парнасъс". Първи излезе младеж, облечен в нещо, наподобяващо незакопчана усмирителна риза, който започна да ,,освещава" публиката, пръскайки я със странна червена китка. През цялата изява на Бичето не спираше да вее бели ръкави и да подскача из сцената. Шоуто се допълваше от две полуоскъдно - полукифленски облечени девойки, които палаво се шляпаха по дупетата, а едната се подвизаваше и с допълнителен атрибут - каска, която я правеше да изглежда като розов герой от Power Rangers. Музикантите от групата пък се бяха предрешили в черни маски тип ,,аз ще обирам банка" , така че концепцията беше пълна. Момчето-пиянка в типичния си омърсено-окървавен бял потник изпълни по-известните си бисери с цветисти текстове: ,,Игри на съдбата", ,,Идем", ,,Номер 1", а също и една нова песен - за да покаже, че и воистина е възкръснал.
Междувременно на 5 см от мен се състоя първата ексцесия за вечерта,. Сценката беше като от уестърн - безжизнен посетител на концерта се влачеше по земята, теглен от няколко охранители, след като явно бе вилнял сред публиката. Вместо фразата, която вече сме свикнали да чуваме от гостуващите ни групи - ,,Ще се видим догодина", прощалните думи на Бичето бяха ,,Приятели, ще се видим отново след 15 години".
В програмата следваше стегнатия хардкор сет на Last Hope. Софиянците изпъплиха на сцената под звуците на интрото от "Smack My Bitch Up" на Prodigy.
Запоздравяваха определени ,,техни хора" - някои от публиката сигурно се чувстваха специални. Следващите 50-ина минути преминаха по следния начин: ,,Ние сме Last Hope от София" - ,,wall of death" - няколко жестове с ръка от страна на вокалиста, описващи кръг и явно призоваващи към circle pit. Припомнихме си българската група Vendetta, чухме и ново парче, за което разбрахме, че можем да прослушаме отново и от myspace профила на групата.
В почивката, докато изчаквахме сцената да се пренареди за гвоздея на вечерта, атмосферата във фоайето на клуб "Blue Box" изглеждаше като по време на английски футболен мач - скандирания на възторжени, почти прегракнали агенти, други залитащи такива, трети каращи се... В 22:30 ч. започна третото забиване на The Exploited на родна земя с ,,Let's Start A War", а из въздуха запрелитаха единични кецове. Следствие от танците, разбира се. Наподскачахме се на познатите пънк химни "Chaos Is My Life", "Beat The bastards", "Fuck The U.S.A.". Вечната класика ,,Sex And Violence" прозвуча първо в нещо като караоке версия, изпълнена от няколко случайни девойки и един мъж за цвят от публиката, които ентусиазирано занизаха думичките от заглавието в нехомогенна поредица. След тях все пак ги чухме и от Уоти Бъкън. Тълпата в залата наподобяваше синхронно плуване в басейн - разни крайници се мяркаха спорадично във въздуха, досущ като хореография на канадски плувкини. Завършихме с "Punk's Not Dead" - 'щото пънко нема умре.
