Първият ден на Spirit Of Burgas 2011 трябваше да покаже дали фестивалът вече си е извоювал своите лоялни посетители, които идват на плажа за три дни да се забавляват със себеподобни без да отдават много голямо значение на списъка с групи на главната сцена или пък имената  от афиша все още имат значение.

    Балансът след този първи ден показва по-скоро  първото, което говори за възникването, макар и бавно, на това, което наричаме ,,фестивална култура". Да, първият  ден на тазгодишното издание на фестивала  никак не беше сред най-посетените, но на фона на имената на хедлайнерите направо си беше препълнено.

   Триумф на музикалната  еклектика - така можем да опишем подбора на групи за петък, 12.08.

  Това, което прави  впечатление при първия прочит на програмата за деня, е застъпването на три ,,задължителни" български групи - Smallman, Kottarashky Live Band и Satan is my Bitch(новосформирана формация от известни в България и в Холандия лица). Жалко е, защото и трите групи наистина заслужават специално внимание.

  След изтощително близо 19-часово пътуване от Будапеща до Бургас не успявам да вляза навреме за дълго чаканата поява на Smallman на голяма сцена. Пропускам и Satan is my Bitch. За представянето на двете банди съдя по разкази на самите музиканти и на техни колеги по-късно вечерта. Kottarashky обаче очевидно са закъснели и успявам да гледам половината от сета им на блус и джаз сцената. Пред няколкостотин човека петимата музиканти правят адски вълнуващ концерт. Едва ли на хората извън България им е лесно да прочетат правилно името на групата, но дано в бъдеще името Kottarashky да се появява на все повече плакати и по възможност на все по-големи фестивали. Групи като тях и като Smallman биха били изключително адекватен музикален износ.



   По същото време  на главната сцена Onyx рапират пред прилично  количество трезвени млади люде.




   Опознавателната обиколка на фестивала показва, че и тази година са правени подобрения и сякаш  е по-подредено и красиво от миналата. Но пак няма достатъчно разнообразна храна. Хот-дог за 4 кинта е най-добрата оферта. Явно ще се яде преди и след.

На рок сцената  Шеки пее песни на Дио и Ковърдейл, като дори дообогатява текстовете на някои от тях. Шеката е ентусиаст!



   По пътя към Главната има и сцена за караоке, на която  можеш за малко да си като Шеката.

   На главната сцена Onyx завършват концерта си с няколко поучителни съвета, след което от колоните гръмва някакъв хип-хоп. Само за кратко. Тръгва Riders On The Storm на The Doors, което явно би трябвало да ни подготви за Suicidal Tendencies. Минавам зад главната сцена като част от опознавателния тур и с блясък в очите регистрирам нововъзникнал бар, предлагащ мента, мастика и Джак.

А?!?!

   MaxBASS-сцената е място, на което се изявяват основно диджеи, като по-късно вечерта се очаква и концерт на настоящата формация на R.O.B.T.F. Има малко хора, които не считат за нужно да извършват каквито и да е движения. Мисля си, че мястото зад главната сцена е идеално за няколко бара, накоито да се остава в компанията на много чаши и тематична музика след основните концерти. Освен за афтър-партита, мястото е много подходящо и за гурме-приключения.  Зад сцената, точно до морето, без постоянен човекопоток...

   Преди да се отдам  за пореден път на ST, отивам да видя и Млък на сцена ,,На Тъмно". За пръв път ги виждам като трио. Пред доста хора Млък свирят без своя басист, като вместо това Дедо Крас едновременно свири на бас и пее, което се отразява на сценичното му поведение. С бас не можеш да скачаш така, както го правиш без бас. Но пък публиката си скача.



   Малко след десет  вечерта заемам място пред главната сцена за да гледам за пръв път през живота си ученическата любов Suicidal Tendencies с хубав звук. Два дни по-рано в една задимена шатра на Сигет ST звучаха ужасно и едва се разбираше какво пее Майк Мюър. В Бургас всичко е различно. Прави впечатление, че групата няма ,,своя" сцена, никакви надписи, никаква мултимедия(по време на концерта на видеостените върви нещо, което няма нищо общо с музиката) и дори няма достатъчно роудита, защото свръхголемият барабанист на групата - Ерик Муур - сам си подрежда барабаните.

   Представени от Шута, петимата излизат пред може би по-малко  хора, отколкото имаше преди това на Onyx и ни атакуват челно с може би най-големия си хит - You Can't Bring Me Down. Майк изглежда в отлична форма - свалил е доста килограми в сравнение с последното му идване в България и не спира да тича по сцената. ST идват с краткия си фестивален сет, но тук трябва да изпълнят час и половина, което налага удължени версии на песните и дълги монолози от страна на Майк, включващи философски разсъждения и култови въпроси от рода на ,,Колко от вас не разбират и думичка от това, което казвам?". 40 минути след началото на концерта, групата е изсвирила едва 5 песни...




   Групата избягва по-леките песни(няма нито една от най-успешния албум - "The Art of Rebellion"), както и по-фънкарските от периода с Трухийо, макар че има изключителна ритъм секция.  Преобладават песни от първите три албума и най-общо представящи в по-голяма степен хардкор и траш лицата на ST - "Institutionalized", "Join The Army", "Possessed To Skate", "How Can I Laugh Tomorrow...", "War Inside My Head", "Send Me Your Money" и т.н .



   Без да имам никакви  претенции към сетлиста, аз се наслаждавам  на това, че най-сетне успявам да присъствам на техен концерт и  да разпознавам веднага всяка песен и да чувам отчетливо всяка думичка на Майк Мюър. Концертът е много искрен и енергичен, като един от пиковете му е барабанното соло на поне 150-килограмовия Ерик Муур.

   Най-отпред са истинските фенове на групата, които спретват як мошпит и които очевидно си бяха купили по 7-8 бири всеки, защото на всеки 15-20 секунди във въздуха летеше по някоя пълна чаша. Кой казва, че бирата била за пиене?

   Без трикове като прибиране и повторно излизане, ST завършват с редовното "Pledge Your Allegiance", по време на която Майк се опитва да качи на сцената част от феновете(както направи два дни по-рано в Унгария), но охраната не му разрешава. Е, той слезе при тях...

   След емоционалната  среща с ST, обиколката продължава. На джаз и блус сцената ,,Койчев/Карагеоргиев" демонстрират висш пилотаж в свиренето. Мисля, че бих могъл да ги слушам цял ден, което всъщност се отнася за всяка група, свиреща на тази сцена.

   През първия ден  на фестивала е лесно и приятно  да си закупиш най-разнообразни напитки. Красимир харесва това!

   ,,На Тъмно" отново е пълна с весели хора, като този път причината е Обратен Ефект  и алко-битовата им лирика в съчетание  с югоизточни ритми. Звучна победа на разнообразието.

   Малко след полунощ  се връщам на главната сцена, за да разбера  защо Gotan Project са хедлайнери. Не успях да разбера. Но пък шокът от стиловата промяна придава все по-фестивално усещане.




Gotan Project поне са със собствено  сценично оформление и хубава мултимедия. На сцената изглеждат много добре и свирят чудесно, но... никога не съм си представял, че танго може да се свири с подобна липса на емоция. Аплодирам и адмирирам усилията на французите, но за да избегна срамно заспиване до пулта, на петата песен отплавам към рок-сцената за нова среща с Марк Фого и неговите ска-агенти.

   Там хората се забавляват, Марк Фого също. Англичанинът е като анимационен герой на Хана/Барбара.

   Концертният ми финал  на вечерта е с Blues Traffic, след които правя трафик към изхода.

   За пореден път  се убеждавам, че на Spirit Of Burgas няма значение какво гледаш. Важното е да гледаш. И след фестивален ден тук винаги сънуваш хубави неща.

Текст: Краси Москов
Снимки: Ники Тодоров