В петък вечер в Sofia Live Music Club се състоя може би най-експерименталният концерт правен в България. Три групи, които не признават традиционния формат на песента и добре познатите ни Babyface Clan. Една вечер, в която музиката беше изключително и само за ценители. За съжаление обаче такива събития са рядкост.
Първи на сцената излезе Чес Смит или познат още като Congs for Brums. Работил с множество проекти (Xiu Xiu, John Zorn, Secret Chiefs 3 (SC 3), Carla Bozulich, Marc Ribot) той е един млад барабанист, който не се притеснява да експериметнира. Пише музиката си основно на пиано и вибрафон като със соловият си проект има едва един издаден албум през 2006. Макар че лесно можеше да бъде ,,сбъркан" като част от антуража на SC 3, влиянието на авантгардни композитори като John Zorn и Marc Ribot се забелязваше и в невероятното му солово изпълнение, като той без проблеми смесваше джаз с рок. Близо час по-късно той щеше да излезе отново на сцента, този път като част от SC 3.
След него мястото си пред сцената заеха две напълно нормално изглеждащи момчета, които се оказаха изненадата на вечерта. Малко хора знаеха какво ги очаква, но едва ли някой е останал безразличен към изпълнението им. Синтезатор и барабани поставени на площадката пред сцената един срещу друг. Под синтезатора имаше табло с ефекти което може да си съперничи дори с това на Омар от Марс Волта. За изпълнението си използват най-различни семпли, 8 битови звуци, гличове и средста за изкривяване на звука, като кийбордиста дори има сензор с бас семпли закачен на крака си за да може да свири на бас, когато тропа по земята. Забелязах Трей, който седеше до мен, как се наслаждава на изпълнението им с нескрито задоволство, а това съвсем не е първия им съвместен концерт. А най-хубавото е, че малкото информация, която се намира за тези младежи е, че записват в момента.
След тях дойде ред и на кулминацията на вечерта - Secret Chiefs 3. Един от въпросителните за мен беше колко човека ще излезнат на сцената тази вечер, тъй като SC 3 е по-скоро събирателно от музиканти около Трей Спруънс (Mr. Bungle, Faith No More), отколкото постоянна величина. Като дори самата група се разделя на 7 подгрупи, като всяка една от тях обръща внимание на отделни аспекти от музиката и влиянието на външни фактори върху нея. И така на сцената излезнаха 5 закачулени фигури, скромна бройка имайки в предвид, че излизат и по 10 човека на концерт. Свирейки неща предимно от албума си Xaphan The Book of Angels и синглите на подгрупите, те без проблеми преминаваха от тежки метъл иснтрументали към филмова музика тип Ennio Morricone и всичко това смесено с екзотични ритми от Близкият Изток. Част от концерта музикантите прекарах в гръб с публиката, но след като оправиха координацията си и се поотпуснаха контакта с публиката се увеличи. А самата публика, макар и скромна като количество, беше не по малко разнообразна от музиката на SC 3.
След хубавата и интересна, но тежка за следена музика на SC 3 на сцената излезнаха и Babyface Clan. Колкото и странно да звучи те бяха най-конвенционалата група тази вечер и единствената такава с вокали. Насо, облечен с червена тениска на Kraftwer от албума от The Human Machine (78) и ръкавици в същия цвят допълваше екзотиката на вечерта. Поредното изпълнение с неговата запазена марка. Групата свири част от новия си материал, свириха и стари такива, като споделиха, че ще продължават да го правят докато не запишат достатъчно нови неща. Въпреки късният час и поизморената публика, групата се представи на ниво и за нас остава само да чакаме нови дати и/или нов албум.
Текст: Иван Топалов
