Жегата е непоносима... Още в 5 сутринта е трудно да се диша, а в късния следобед е нечовешко.
 
   В полунощ ще видим  Джей Кей, ей!

   Малко след 20:00 запъхтяни  и вече лепкаво потни сме пред Главната сцена за Kraak & Smaak. Тези холандци ги пропуснах в Созопол преди няколко дни и имах сериозни угризения след това. Този път никакъв пропуск!

   Групата е нечовешка! Още преди да стане 21:00 лично аз съм толкова потен, че след това в  прес-центъра оставям мокри петна  по столовете. Но тези не ти дават никакъв  шанс! Фънк-експлозия с двама ,,електричари", жива ритъм-секция и двама вокалисти  - рус MILF и холандския фънк-брат на Ник Кейв. И двамата имат опияняващо сценично присъствие и публиката е във възторг и танцува неистово.  Kraak & Smaak са известни с великолепните си интерпретации на чужди песни и с концертите си, които са в графа ,,задължителни". Виждаме всичко това нагледно и лично аз съжалявам, че слотът им е толко рано и съответно много кратък.

   Мисля си, че ако има  нещо, което перфектно да ме подготви за Jamiroquai, то това безспорно е концерт на Kraak & Smaak.

   Следва концерт  на местна поп-рок група на име  Jinx. Нищо специално, но пък съвсем прилично. Поредната перфектно сработена група с не особено оригинална музика. Атрактивна фронтдама с къса пола. Сърбите харесват това.

   Последният акт  преди Jamiroquai на Главната сцената е Santigold. Преди това нямам никаква представа какво е това. Иска ми се и след това да не знам. Имам два варианта - да изтърпя тази плашеща тъмнокожа фурия или да си пробия път през цялата тълпа и да гледам Discharge на Explosive-сцената. Колкото и да ми се прави второто, осъзнавам, че за концерта на Jamiroquai пред Главната сцена ще се събере всичко живо и ще трябва да ги гледам почти от Унгария. Не.

   Оставам.

   Santigold е черната женска Мерилин Менсън. Според мен трябва да направят дует с Лейди ГаГа. Ако вече не са. Тогава на 100 ослепели един ще остане зрящ.

   Зад Главната сцена  има Джак Даниелс-бар със специален  пропускателен режим и собствена  музика. Точно в този момент съм  адски благодарен за това. Един Джак на спокойствие преди големия концерт. Безценно!

   След края на водевилното  представление на Santigold одобрително установявам, че някои хора се изнасят от зоната пред сцената, което ми помага да се ,,внеса" точно на парапета, леко вляво.

   Ще гледам оня  с перата от 5-6 метра, един вид.

   Една от големите ми концертни мечти е да гледам Jamiroquai на живо.Естествено, за предпочитане би било да е на самостоятелен концерт, но и на фестивал не бих ги върнал. След огромното разочарование от пропадналия концерт в България, се надявам поне сега всичко да е наред. Пред сцената се е събрала най-голямата възможна тълпа. Поне за този фестивал. Почти всички са на Главната сцена в този момент. Има може би над 100 000 човека.

   Под оглушителни  аплодисменти групата се появява  секунди след полунощ. Китаристът Роб  Харис и басистът Пол Търнър са в небрежно ежедневно облекло. Клавиристът  Мат Джонсън е със сиво-бяла коса, черен костюм, черни очила  и нос като на Гонзо. След тях се появяват двамата виртуозни тъмнокожи  барабанисти, трите беквокалистки  - също с тъмен цвят на кожата - и най-сетне Джей Кей в  спортно облекло и с шапката с големите пера.

   Следват час и  четиридесет минути, за които трудно може да се направи точна хронология, защото навсякъде е абсолютна лудница - едно море от танцуващи и пеещи хора - и не можеш да видиш и чуеш абсолютно всичко.
Сетлистът от актуалното турне на групата тази година представлява вариация на горе-долу едни и същи песни. Започва се със заглавното парче  от новия албум Rock Dust Light Star,  завършва се със сингъла White Knuckle Ride и между тях са вместени страхотни песни като Main Vein,  Cosmic Girl , Little L, You Give Me Something,   Canned Heat(в по-бавна, размазваща версия),  Space Cowboy(в може би най-хубавата версия, която съм чувал),  Feels Just Like It Should (в труден за разпознаване аранжимент),  Love Foolosophy,  Traveling Without Moving,  Alright и Deeper Underground(в също незабравима версия). Т.е. с едно-две изключения, най-доброто.
Групата свири умопомрачително. Особена наслада е наблюдаваш работата на двамата барабанисти. Мултимедията е отлична, като визуализациите на песните  са различни от тези в официалните  им видеа.

   Разбира се, голямата звезда е Джей Кей. За мен това е  най-магнетичният фронтмен. Всяко негово движение е изключително изящно. Всеки  нюанс, всеки акцент от музиката някакси  се изиграват или се изтанцуват от него. Абсолютно всеки звук се визуализира  от тялото му.

   Джей Кей очевидно не е в най-доброто си функционално състояние - изпива литри вода, чай и енергийни напитки, прави  по-дълги паузи между песните, за да си почине . Представям си как  е когато е напълно здрав! Но не се оплаква нито за миг. Напротив -  през цялото време флиртува с  публиката, която е луда по него. Поздравява сърбите за триумфа на Новак Джокович на Уимбълдън, поздравява топлес девойка  от първия ред за хубавите гърди, прави  си шантава фотосесия на фона на феновете, слиза почти долу, до публиката. Пълна програма! Отдавна не бях  виждал толкова сутиени да летят  към сцената...

   Изобщо, ставаме свидетели  на най-мащабното събитие на Екзит  '2011. И най-потното. За съжаление, като всичко хубаво, и този концерт минава адски бързо.

   След това става  страшно. Ти знаеш ли как се изнасят  над 100 000 човека от една прашна поляна? Хаотично.

   Аз бързам към  почти най-далечната част на фестивала, за да хвана поне няколко песни  на Anti-Nowhere League на Explosive. След тежка битка, тичане и блъскане, стигам за десерта - So What?, дето ,,била кавърирана от разни банди, които сигурно сте чували" и бис,който включва палавото Fuck Around The Clock и Burn 'em All. Anti-Nowhere League са адски популярни в цяла бивша Югославия и са заформили огромна агитка, въпреки че са ,,на гърба" на големия хедлайнер на фестивала. Забиват страхотно и предизвикват бодро пого. Ние пък успяваме да ги заснемем(като един чичо Манчо) и след края на коннцерта им опъваме платна към фюжън-сцената, за да завършим третия Екзит-ден с концерт на македонците Mizar.

   Mizar е най-популярната готик рок група в Македония. Имам предвид готик рок, не Найтуиш и подобни работи. Музиката им е комбинация от осемдесетарски готик и православно песнопение. Уникално и мащабно. По-новите им неща са по-атмосферични и по Исихия-подобни. Мощна ритъм-секция, тежки китари и клавири и хармония от пет ниски мъжки гласа. Адски впечатляващи. На моменти настръхваш. Всички се с черни костюми. Само барабанистът е с бермуди, което е доказателство, че всяка чета си има предател.

   Мрачната музика на Mizar едва ли е е най-подходящият край на ден, в който си гледал изброените в този опит за репортаж групи, но със сигурност това е от задължителните концерти за този фестивал.
 
   А и да, Mizar са страхотна препратка към последния ден на фестивала. Ден, в който ни очакват Portishead, Grinderman и Laibach.

Черно, а?