Още по първоначални планове вторият ден на Екзит  е нещо като почивен за екипа ни. Решили сме предварително, че ще ходим късно и ще стоим по-малко. От една страна заради умората от първия ден, от друга за да си оставим достатъчно сили за събота и неделя, когато са най-дългите поредици от силни концерти.

   Около 20:30 на главната сцена попадам на нещо, което задължително трябва да се види - афро-формация на име Amadou & Miriam. Това е сляпа двойка чернокожи музиканти(китарист и певица) от Мали и изключително атрактивната им група, съставена също само от тъмнокожи музиканти. Африканците ми правят толкова силно впечатление, че решавам да поразровя малко повече за тях и разбирам, че са свирили заедно с Дейвид Гилмор, а миналата година са откривали за Blur и Coldplay. Страшна работа! Въпреки жегата, всички присъстващи правят разни движения - кой колкото може. Някои от по-младите африканци на сцената пък правят движения, които никой друг не може.

   След Amadou & Miriam излиза местна поп-рок група на име Petrol. Групата никак не е лоша, но на фона на малийците изглежда леко невзрачна. Все пак техните сънародници ги аплодират мощно.

   Малко след 22:00 на Главната сцена излиза една от основните ни групи за втория ден - англичаните  Editors. Предстои ни среща с една от най-актуалните брит-банди в момента. За първия си албум те получиха номинация за Мъркюри Прайз, след втория бяха номинирани за най-добра британска група, а третия дебютира директно под номер 1 в Англия.
 
   Момчетата от Бирмингам са явно в отлична форма. Очевидци разказват, че преди няколко дни са имали размазващ концерт в Македония. Явно в бивша Югославия като цяло са доста популярни, защото събират страшно много хора пред  Главната сцена. Аудиторията е предимно дамска и предимно красива.

  Нали ви казах  колко са хубави хората тук?

   Страхотен звук, страхотен синхрон и завидна увереност! Публиката, сред  която отново има много англичани, е много адекватна и реагира на всяка по-известна песен като "Smokers Outside The Hospital Doors", "Blood", "Munich" и т.н. Много хора пеят заедно с Том Смит. Том обича да го гледат. Той е самовглъбен и самовлюбен висок и красив мъж, който е взаимствал голяма част от поведението на сцената си от Крис Мартин, а пеенето му наподобява това на Йън Къртис. И той като покойния певец на Joy Division пее само в една тоналност. Това, както и сходното темпо на повечето песни на групата, предполага бързо отегчаване на обикновения зрител. За да не се случва подобно нещо обаче Editors са балансирали изключително хитро сетлиста си и след поредица китарно-доминирани песни идват няколко по-електронни и синт-ориентирани. След това Том Смит малко се търкаля по сцената, изважда китара, сяда на пианото и в резултат на всичко това близо час и половина Editors са интересни на всички присъстващи. Като споменах китара, да кажа и че според мен голямата звезда в групата е техният китарист. Той има доста балканското име Крис Урбанович, което допълнително му носи бонус точки сред публиката. Но той не се нуждае от тях, Крис свири толкова прекрасно и токова отдадено, че аз не бих могъл да си представя тази група без него.

   След концерта на Editors публиката пред главната сцена рязко започва да се подменя, което е отчасти тъжно, защото заедно с четирите момчета от Бирмингам си тръгват и цели тълпи романтично настроени техни фенки.
Предстои концерт  на МИА, което води до невероятна шарения  пред очите ми. Идват всевъзможни  екземпляри, които само мога да гадая  къде са се крили до преди това. Очите  почват да се съпротивляват на това, което виждат. М.д. дихателните органи също, защото прахолякът, който се вдига  пред главната сцена все едно е  предизвикан от миграция на 100 000 антилопи Гну.

   Първоначално имам големи очаквания за концерта на болния мозък МИА, но лично аз губя интерес  още по време на интрото, което е ужасно кичозна анимация с индийски мотиви на фона на изнервяща индийска музика. След това излиза самата тя, облечена с дрехи, положително закупени в района на Илиенци и в компанията на още 3 каки - барабанистка, клавиристка и вокалистко-танцьорка.

    Ушите също  започват да подготвят справедлив  бунт.

   Още на втората песен  МИА качва всички фотографи горе, на самата сцена, и става такава вакханалия, че аз вече обмислям варианти за рязка промяна на местоположението. Вариантите са два - Parkway Drive на Explosive-сцената и Underworld на Денс Арената. Избирам второто, защото това е може би най-подходящия момент да се види това чудо на чудесата, наречено Денс Арена, а и заради детската любов към Underworld. Имам подозрения, че ще е претъпкано. Но не е. То е непоносимо претъпкано. Денс Арената и прилежащата й площ наподобяват един огромен мравуняк. Поне гледката е впечатляваща. Не може да се достигне до позиция за подходящо гледане на групата. По-лошото е, че повечето хора не са там за да танцуват и да слушат или гледат групата, а за да се блъскат или да вървят в неопределена посока.

   Орки. Най-неприятни  са английските орки. Те страдат  от непоправимо чувство за вечна  безнаказаност.

    На видеостените се вижда, че Карл Хайд е запазил енергията си и се наслаждава на случващото се. За мое удоволствие забиват и "Two Months Off".

Стига толкова. Сбогом, Денс Арена!

Текст: Z-Rock

Photos by: EXIT Photo Team
http://www.flickr.com/photos/exitfestival/sets/72157627116239328/