Ако обичаш летните  музикални фестивали и се радваш на това, за 3-4 дни около теб да има няколко десетки хиляди млади хора, няколко десетки възхитителни групи, можеш да издържаш няколко дни без много сън и имаш все пак някой лев в себе си, то трябва вече да бил на Екзит. Иначе казано, ако все още не си, какво, за Бога, чакаш?

   Освен това имай предвид, че Нови Сад е прекрасен, а хората, които го обитават, са непоносимо красиви.

  Екзит вече прехвърли  десетата си година и с всяка следваща става все по-внушителен като състав. За да илюстрирам колко добре е  организиран той, само ще кажа, че за около десет часа прекарани в Петроварадинската крепост снощи, не съм чакал и минутка на опашка за бира, Джак, храна или тоалетна. Нито минутка! А сигурно е имало  над 100 000 човека...

   Досадно недоразумение  с една от акредитациите ни води до там, че не успяваме да снимаме от фото-зоната поне през първия ден. Проронваме по една солена сълза и продължаваме напред. Прес-зоната на фестивала е отлично уредена. Има и доста услужливи сърби, работещи за фестивала. Те обясняват, че интересните групи от първия ден дават интервюта само за MTV и 2-3 сръбски електронни медии, което означава, че и интервюта няма да правим. Йеб...

   В 19:00 на Главната сцена  излиза първата група. Сръбска пънк-формация на име Atheist Rap. Макар че все още е горещо, пред сцената се събира група ентусиасти, като дузина от тях дори пробват леко пого. Групата е добре подбрана стилово като откриваща за Bad Religion. То май и името им е подходящо... Имат и фенове сред присъстващите.

   Самите Bad Religion излизат точно в 20:00 в изключително силен състав. Имайки предвид факта, че титулярният им китарист Брет Гъреуитц не свири на концерти на групата от доста време, а само записва в студио и издава едни от най-яките групи през последните 20 години чрез лейбъла си Epitaph Records, групата наистина респектира. Освен Грег Графин на сцената са двама отлични китаристи -Грег Хетсън(Circle Jerks) и Брайън Бейкър(Minor Threat), изключителният Бруукс Уакерман, свирил на барабани в Suicidal Tendencies и оригиналният басист и втори вокалист Джей Бентли, който е най-активен на сцената и се заиграва с колегите си и с феновете през целия концерт. Bad Religion като цяло имат великолен контакт с публиката, която вече чувствително се е увеличила. Грег Графин обяснява, че това им е първо гостуване в Сърбия и затова сетът им ще включва песни от всички периоди на групата. Чуваме песни като Los Angeles is Burning, 21-st Century Digital Boy, Atomic Garden, Punk Rock Song, Generator, No Control, Infected, финалното Sorrow и много други. Без да се акцентира върху новия албум, той също не е пропуснат, като от него чуваме чудесните Devil In Stitches и Cyanide. В края Грег и Джей молят да бъдат угасени всички светлини и да бъдат включени пак, за да се чувстват като на бис. Изроди!

   По време на концерта до себе си виждам момчетата от Last Hope. Малко по-късно те свирят на Explosive-сцената и обещаваме да минем да ги видим. Преди това се опитвам да хвана и концерта на Tri-O-Five на Fusion-сцената, но го пропускам буквално за три минути. За това пък виждам нашите добри познати Superhiks.

   Last Hope винаги са се радвали на голяма популярност в Сърбия и не е случайно, че за техния концерт има доста хора. Гледаме началото на шоуто им, виждаме и Vendetta, които свирят веднага след тях. Нямам много време обаче, понеже трябва да заема удобни позиции за личния ми хедлайнер за вечерта - Arcade Fire, които ще свирят на главната сцена точно след една очевидно много популярна сръбска дъб-формация, която е събрала страшно много хора.

   През последните пет години винаги съм искал да гледам Arcade Fire на живо и винаги съм знаел, че ще ми хареса. Никога обаче не съм предполагал, че е възможно една група да е чак толкова добра. Тя дори не е добра. Не е и съвършена. Думите са наистина нищожни.

   Arcade Fire идват в Нови Сад малко след най-големия си самостоятелен концерт до момента - над 65 000 в Англия. Англичаните като цяло са луди по групата и около мен има групички, които коментират, че ходят на всички европейски концерти на канадците. Точно до мен се провежда много интересен разговор - млад сънародник на Кейт и Пипа казва, че Arcade Fire са най-добрата група на всички времена. Някакво момиче от от Брикстън го пита ,,Ама вие не сте ли тук заради Pulp?". Младежът казва ,,Не съм достатъчно стар за да харесвам Pulp" :)

   Много трудно се говори за концерт на Arcade Fire, защото ако не си бил там, думите наистина са слаби. В цялостното шоу на групата на Уин Бътлър има такава мащабност, такава концептуалност, такъв размах, такава прецизност, толкова много музика и толкова силна енергия, че всеки друг концерт изглежда буквално като учлищно представление.

   Концертът започва  с промо филм на видеостената. Филм, който ни въвежда в The Suburbs. Следва час и половина представление, което едва ли е по силите на друга група в момента. Всеки един от осмината музиканти свири буквално на всичко. И свири безупречно! С изключение на барабаниста(който свири и на китара в две песни) и едната цигуларка(която само за кратко смена цигулката с перкусии), почти никой в групата не свири на един същ инструмент в две поредни песни. Да не говорим, че голяма част от изтрументите дори не знам как се казват... И това никак не е самоцелно. Това, което се случва на сцената, е толкова динамично, че е трудно да се проследи. Аз нямам никаква представа как се постига този синхрон между осем човека, които постоянно си сменят инструментите и между още толкова човека от екипа, които се грижат тези инструменти да бъдат доставяни навреме и на място. Осветлението, мултимедийното шоу и сценичното поведение на групата са безупречни.

   Разбира се, голямата(и  като размер и като присъствие) звезда е Уин Бътлър. Много малко хора на света пеят толкова хубаво на живо. Уин свири последователно на водеща китара, ритъм китара,няколко акустични китари, банджо, бас, пиано, перкусии и сигурно още няколко неща. Дирижира цялата група и те кара да го гледаш през цялото време. Съпругата му -  родената в Хаити Режийн - свири на доста повече инструменти,  през целия концерт е с клик-трак и е най-позитивното същество, което съм виждал на сцена. Братът на Уин - Уилям - пък е най-атрактивният от всички.  Абе... Пиша си аз тук някакви работи, но няма никакъв смисъл. Това трябва да се гледа. И аз ще направя всичко по силите си за да гледам тази група колкото е възможно повече пъти през остатъка от живота си. Нищо друго не ме е зареждало толкова положително и силно.

   Какво свириха? Няма никакво значение. Песните от новия  албум звучат много по-силно на живо. А сръбската публика ги знае наизуст и ги пее. Има и разплакани хора. Ако трябва да обобщим, големите липсващи в сетлиста са My Body Is A Cage и City With No Children.

   Час и половина минават  като секунди...

   Много е трудно да гледаш каквото и да е след Arcade Fire в момента. Дори и току-що реформиралите се Pulp.

   Все пак Джарвис  си е Джарвис и се мотивирам  известно време и си казвам, че ще ги погледам малко и след това ще завърша вечерта с концерта на Beirut на фюжън-сцената.

   Точно преди концерта на Pulp има заря. Тези сърби, които по това време още не са се натъркаляли в несвяст по тревата, се впечатляват. Аз не.

   Концертът закъснява  с повече от половин час, което  е странно за фестивал от такъв  мащаб. Дълги приготовления за дълго чакано завръщане.
Дълго и леко дразнещо интро с подтискаща музика и нелепи послания на платното, закриващо сцената. Джарвис почва да пее преди  това платно да падне. Падането му(на платното, не на Джарвис) ни показва статична рок група, в която клавиристката  свири с по един пръст. Като Анди Флетчър. Джарвис обаче изглежда добре. Запазил е отличната си, леко андрогинна фигура и(най-вече) марковите  си движения тип ,,по-гъвкавата Роси Кирилова". Носи големи очила и има брада. Между песните прави опити за хумористични включвания. С променлив успех. Страхотно е да чуеш гласа му на живо. Макар и след толкова време. Но нещо липсва на този концерт и публиката го усеща. Pulp изглеждат като отлична група, която обаче очевидно е пропуснала последните десетина години.

   Джарвис отбелязва  рождения ден на Ринго Стар и запява Yellow Submarine. Не отбелязва годишнината от смъртта на Сид Барет...
Публиката се съживява чак на Disco 2000, а аз вече категорично съм решил да ходя да гледам Beirut. Пропускам Common People на живо. Представяш ли си?

   На фюжън сцената  има адски много хора, сред които  виждам и българите Tri-O-Five. Преди малко там са свирили House Of Pain. След малко предстои еклектичният концерт на Beirut. Това е може би единственото нещо, което подхожда на периода на еуфория след концерт на Arcade Fire.

   Beirut са магически, а акордеонистът им е истински виртуоз с брада и прическа тип ,,разплетена кошница". Сетът им презентира новия им албум, който излиза другия месец, а специално за сръбската публика Зак Кондън и трупата му предлагат и интерпретации на песни на Брегович. Абе, прекрасни!

Идеалният край на вечерта. Лека нощ!

Текст: Z-Rock

Photos by: Official EXIT Photo Team http://www.flickr.com/photos/exitfestival/sets/72157625791142324/