За втора година отивам на Summer Chaos фестивала в Бургас, след предимно положителните впечатления от миналата година, тази година отивам с надеждата да е още по-добро преживяване. А още повече, лайнъпът е доста интересен и разнообразен.

За съжаление, още в началото оставам неориентиран и имам проблеми с намирането на правилния вход, от който трябва да вляза, а липсата на табелки не ми помага. От единия вход ни казват, че там е само за стоящи места, за разлика от предварително обявеното. Това няма голямо значение. Чакаме известно време на централния вход, заради опашката и се убеждавам, че предварително обявения „строг пропускателен режим“ всъщност е далеч от строг. Хартиената гривна за фронтейдж сектора ми я дават да си я лепя сам, билетът ми едва е погледнат, един приятел се сдобива с гривна за грешен сектор... абе нещата от миналата година си продължават. И вътре не е по-добре, през цялото време хора от различни сектори си прескачат и минават напред, на охранителите в повечето случаи не им прави впечатление. Въпреки това, някои от тях полагат усилия да изкарат хората към съответния сектор. Но това спира около два часа след началото. Виждам хора без билети, които обясняват как са били „вкарани“ за малко пари. Има и положителна страна на нещата: някакъв пределно пиян и агресивен тип, който явно е създавал доста проблеми, бива изведен от полицията и охраната в следствие на сигнал на зрител. Точка за тях. В двете страни, барманите са доволно забавни (и  доволно пияни към края на вечерта), работят експедитивно и не ми се налага да се редя на опашки за пиене. Цени – фестивални, като миналата година, което си е нормално. За гладните, храната е ограничена до кебапче с хлебче и до-о-о-ста големи опашки. Ами, успех в чакането! В комбинация с факта, че излизането от стадиона е невъзможно, това изглежда доста тъпо. Добре де, защо са ни тези гривни, ако не можем да излезем? Както и да е. Някой мрънка, че химическите тоалетни били малко, ама друг го подсети, че на стадиона има и нормални тоалетни до трибуните. Работят даже.

Посещаемост - определено повече хора, отколкото очаквах, но значително по-малко от миналата година. Отдавам го на разнообразния лайнъп. Опитвам се да сметна колко души е публиката, но нямам никакъв успех с това. Може би трябва да питаме някоя родна институция и да разделим на... 5?

Доколкото разбрах, отварянето на вратите се е забавило и The Exploited са чакали хората да влязат, за да почнат. Никаква идея какво се е случило с тези клети хора с Priority Access билети.

От тук нататък до Prodigy, цялата програма се движеше с час закъснение.

The Exploited са голямо име в пънка и определено го доказаха, макар и да откриха пред не повече от 30% от публиката. Стегнато звучене, готино присъствие и доста енергия струяха от тях и успяха да заразят феновете си, които спретнаха приятен мош. Всъщност, него го имаше до края на вечерта, независимо коя група свиреше. Звукът е сравнително добре, макар че не знам как трябва да звучи пънк концерт на живо. Яки са, енергични са, едно от готините неща за деня.

След известно чакане за наместване на сцената излиза DJ Lethal, който пуска разни яки рап неща и народът се забавлява, докато чака останалата част от House of Pain. Те започват ударно и яко, като след няколко песни преминават към соловите неща на Everlast, който е видимо вкиснат от някакъв проблем със звука. По едно време замерва озвучителя на сцената с чаша с нещо и си крещят за известно време. Завършват с Jump Around и си тръгват. Нямам идея дали фестивалният им сетлист е 35 минути или се изнервиха и го съкратиха на толкова. Тук е моментът да отбележа, че разнообразието в лайнъпа изобщо не се е отразило фатално на публиката. Забелязвам доста хора, които се кефят на абсолютно всички изпълнители.

Следва отново чакане за оправяне на сцената. Не съм убеден, но ми се струва, че малко бавничко стават нещата. А може и да ме е напекло слънцето.

Clawfinger ги чакам с нетърпение, защото всеки път, когато гледам тази група на фестивал, те крадат шоуто от всички останали. Ами и този път е така. Шведите определено не се взимат много насериозно, но пък свирят и звучат изключително добре – плътен, ритмичен звук, напомпан с адреналин. Важен момент е костюмът на свръх високия Зак Тел с леопардова щампа. Стилно. Той самият пък по едно време реши да се катери по сцената и да пее от високо. Другият силен момент беше качването на басиста върху колоните и стейдждайв от там (около 4 метра) в публиката. Той после сподели, че било доста страшно. Като цяло, Clawfinger се представиха адски силно, атмосферата е енергична, хората се кефят, мошът ври и кипи на моменти, а всички останали скачат. Радвам се, че избират България за част от тези спорадични фестивални участия, които правят, тъй като вече не са активна група. Определено най-силното представяне за целия фестивал, за мен лично. Винаги ще си махам главата на Biggest & The Best!

След тях идва поредното чакане, сцената малко се преобразява и на заден фон се появяват буквите BMFV. Зад тях се вижда мравкатa на Prodigy. Защо?!? Bullet for My Valentine са група, която много харесвам, но все още не съм гледал на живо, поради една или друга причина. Британците (от Уелс!) на живо звучат много добре и създават впечатление за адски професионално сработена концертна група. Силното им представяне е помрачено, на моменти, от проблеми със звука, като вокалите на Мат ми се струват доста намалени. Но като цяло са супер и оставам много доволен. По някое време из публиката започва да се прокрадва слух, че Prodigy още не са кацнали, BFMV потвърждават, като обявяват, че имат още време и ще удължат сета с още една песен, за мое щастие. Нямам идея колко време свирят, но мисля, че свирят най-дълго от всички. И определено най-професионално.

Следва разместване по сцената, но мъжки глас моли за малко внимание и обявя, че поради забавяне на полета, The Prodigy ще се забавят и ще започнат в 23:30. За справка, часът в конкретния момент е 22:30, а по програма трябваше да започнат в 21:30. Дружно се изнасяме към трибуните, а големите оптимисти се редят на огромните опашки за храна. Част от хората, вече видимо изнервени, напускат стадиона. Минаването между отделните сектори вече е напълно свободно, а охраната се подпира на оградите.

В 23:55, The Prodigy излизат на сцената, за да ни представят комбинация от песни от новия албум и стари хитове. Чуваме Breathe, Firestarter, Smack My Bitch Up, Voodoo People, която прелива в Pendulum Mix-а на песента, No Good, Their Law и др. Нещо в звука не ми харесва, защото половината от електронните елементи изобщо не ги чувам. Не знам дали трябва да е така, но и вече съм толкова изморен, че не ми пука особено. Яд ме е, че шоуто на любима група е съкратено на 60 минути от предварително обявените час и половина. Някои от песните ми се струват доста съкратени, но може и да греша. Като цяло, явно закъснението се е отразило на дължината на шоуто, но не и на качеството му. Петимата на сцената (3 + барабани и китара) създават същинска лудница в тъплата отпред. Както споменах, вече всички са frontstage и е доста задушевно и тясно. Не ми пука. Преливам от ритъм в ритъм и от песен в песен за тези кратки 60 минути и после всичко свършва. Това е. Кратко, но съдържателно от тях.

А като цяло впечатленията ми за Summer Chaos са по-скоро позитивни, въпреки посочените организационни проблеми и закъснението на хедлайнърите (за което организаторите надали имат вина). Ако догодина се оправят и проблемите с пропускателния режим на самия стадион и с храната, нещата биха били доста по-добре. И Clawfinger отновно да са в лайнъпа!

Текст: Владимир Драгиев

Снимки: Анелия Моравска