Не получаваме много често писма написани на ръка...Това привлече вниманието ни и решихме да го споделим с вас.

Прилагаме текста така, както сме го получили, променихме единствено името, писмото е писано в затвора.

„Привет уважаеми екип на Z-Rock,

Ще си позволя да цитирам г-н. Върбанов от конкурентното Радио Тангра Мега Рок, което имах възможността да слушам за кратко благодарение на кабелния телевизионен оператор: „ При наличието на интернет, няма бъдеще за ефирното радио.“

Благодарен съм, че има хора, които не разсъждават така.

До преди няколко години не разбирах, какво може да ми даде труда на група хора водещи и поддържащи радио станция. В интернет лесно се намира харесваната музика, а и при наличието на толкова много други развлечения често се случва да ограничиш развитието си на музикалната култура до определен брой групи и изпълнители, които преповтаряш докато случайно не попаднеш на клипче с непозната песен.

Случи се така, че живота ми попадна във вихрушка и се преобърна на 180°. Единствения начин да слушам музиката, която ми харесва се оказа тази малка кутийка с антена и две-три копчета, която до скоро гледах с пренебрежение „Кой ли купува вече и слуша радио?!“ Е, разбрах кой.

В началото ми бе много странно да слушам паралелно с музиката и гласовете на радиоводещите, но постепенно по-често започнах да се вслушвам в това, което говорят. Научавах много неща, които не знаех за изпълнителите, откривах нови групи и неусетно разбрах, че съм пленен от магията на радио ефира.

С нетърпение очаквах любимите предавания и се ядосвах ако нещо ме откъсва от възможността да слушам. Лишен от радост, нормална човешка комуникация и непринудена искреност се привързах към вас и започнах да оценявам труда Ви от сърце.

Затова реших да подаря едно стихотворение, което написах специално за вас екипа (не само водещите, но и всички хора, които се трудят за да може сигнала да достигне до нас слушателите) на Z-Rock, както и едно стихотворение, което се вдъхнових да напиша докато слушам Бугитайм.

Продължавайте и за напред да вдъхновявате, с благодарност – Петър Георгиев, 12.06.2015, затвора гр. .....

Във века на техники чудати

не ми минаваше през главата

на стари радио-апарати,

че ще слушам музиката свята

За Барабите бях чувал само,

мислих българският рок за табу

Нали в нета - пространство голямо

слушах баналните групи в Ю-туб

Тогава бях сляп, не по-точно глух

Глупаво дете с ограничен вкус

Трябваше ми да остана без дух

За да чуя и харесам блус?

Но след грешка фатална - прокълнат,

попаднах в цигания с турбо-фолк.

И само този малък апарат

За мене е спасителният полк.

Научих за Тангра, Фактор и Клас.

Харесах Сабатон и Масив Атак.

Благодарение на всички вас

от Z-Rock. Разсейвате моят мрак.

Буги винаги оригинален,

А Елена е чаровна фея.

С Краси нов е часът музикален,

Всяка вечер във Z-Jungle пея.

Слушам и тежката Бруталика,

а във неделя – моят метъл свят.

Със Гурко българската класика.

В Тъндър спорт новини ще полетят.

Приказна утрин, слънчева милувка

обагри нейното лице прекрасно,

откраднах бързо първата целувка

и макар невинно, за мен бе страстно.

Тя лекичко потрепна във този миг

почувствала в съня близостта моя.

неусетно като влюбен ученик

настръхнах цял от тази дързост своя.

Спи любима моя. Аз над тебе бдя

верен като рицар средновековен

Цял живот до тебе зорко ще седя

да пазя хубостта ти – дар любовен.

Така отмина времето спокойно

минута ли или пък бе кръгъл час,

докато събудиш се птиче пойно

любувах ти се на красотата аз.

Няма по-добро начало от това,

така свято денят ти да започне.

Романтик съм, искам вечно да зова

тебе мила, щом мрак душата погне.

Вдъхновено от темата на Бугитайм

                                                20.03.2014“

Темата на Буги от 20 март 2014

„Как трябва да започнем деня - с кафе и по-лекичък рок...или направо с бира и брутална жица?“