Pain са завърнаха у нас за концерт на 23 април в столичния клуб Mixtape 5. Бандата представи новия си албум „Coming Home” пред българските фенове.

Вече имаме и репортаж от събитието, който е дело на Владимир Драгиев. Снимките към новината са на Цветелин Кръстев за организатора BGTSC.

„Честно казано, нямам идея за кой път Pain идват у нас, но аз ги гледам за пръв път и нямах търпение за този концерт. Peter Tägtgren или Пешо, както е познат сред родните фенове, съм го гледал преди години, когато снимаха dvd с Hypocrisy в София и беше доста силно. Освен концерта, всички помнят прословутото пренасяне на матрак от Peter. Сега не знам какво да очаквам, но мисля, че няколко години по-късно нещата ще са по-спокойни. Винаги съм възприемал Pain като по-емоционалния му проект, където си излива емоциите от нещата, които е преживял и някак Pain винаги са били по-грабващи от Hypocrisy или Bloodbath, или който и да е от многото му проекти. За съжаление, новият албум на Pain някак ми мина покрай ушите и се опитвам да наваксам в неделя през деня. 

Първи трябваше да свирят Dust in Mind, които за мен са напълно непознати – оказват се французи от Страсбург с фронт дама. Но уви, не излизат на сцената, защото поради проблем с тур буса групите закъсняват доста и организаторите от BGTSC обявиха своевременно, че концертът все пак ще се състои, но за да се спазят часовете, ще свирят само Pain. Ми случва се. Висим отвън някакви часове и пием бири, народът видимо се е поизнервил и някъде около 22 ч.  влизаме в клуба. Клубът е пълен, шоуто изглежда разпродадено (нямам инфо дали е така) и въпреки това не е прекалено тясно - капацитетът на голямата зала на Микстейп е добре разчетен. Заставам горе при втория бар с риск да не видя всичко и да не чувам перфектно, но пък е свободно и има вентилация. Пешо и компания минават покрай мен при излизането си на сцената - той в усмирителна риза, другите гримирани и всички са видимо изморени, но това не си проличава по време на концерта. Началото е около 22:30 и започват ударно с Pain in The Ass от новия албум. Звукът си е като за Микстейп - изобщо не е лош. Встрани, където съм аз, е малко по-кофти, но пак не е омазан, а в средата определено се чува по-добре. Още след първите няколко песни публиката избухва с викове “Пешо-Пешо-Пешо”, които Peter очевидно разпознава и казва как е очаквал това да е най-хубавата част от турнето и че е нямал търпение да свири отново на родна земя след концерта на Hipocrisy от 2011, когато снимаха DVD. По време на Call Me партиите на Joakim Broden от Sabaton прозвучаха на запис, а на сцената се появи куклата му, позната ни от клипа на песента.

Групата звучи много убедително на живо и звученето е плътно и много въздействащо. Винаги адски много съм обичал електрониките в звука на Pain и, за щастие, те се чуват доста добре по време на песните. Лични фаворити от вечерта са ми It’s Only Them, Black Knight Satelite, Same Old Song и On And On. Накрая, естествено, завършват с любимия рингтон от времето, когато телефоните не пускаха песни - Shut Your Mouth. Сетлистът е стандартния за цялото турне и включва балансирана комбинация от песни от актуалния албум Coming Home и известни и обичани неща от старите албуми и аз лично съм доста доволен. Като всеки, и аз имам любими песни, които не свириха, но не мисля, че някой би бил недоволен от чутото.

На излизане минах покрай мърча, за да грабна бяла Nasa тениска и отбелязвам, че Dust in Mind са там и доста дружелюбно си говорят с хората. Pain са обявили, че 30 минути след края на шоуто ще са при мърча за автографи, но решавам, че не ми се чака и излизам доволен на студа навън. Като цяло - силна вечер и силен концерт, въпреки забавянето. Благодарности на организаторите и на групите, че въпреки възникналата ситуация, шоуто се случи.

Сетлист:

Pain in the Ass

End of the Line

Zombie Slam

A Wannabe

Call Me

It's Only Them

Suicide Machine

Monkey Business

The Great Pretender

Coming Home

Black Knight Satellite

Same Old Song

Dirty Woman

I'm Going In

On and On

Shut Your Mouth

Текст: Владимир Драгиев“