Текст: Краси МосковСнимки: Елена Топлийска По-малко от година след като имахме привилегията да гледаме New Model Army на живо в София, групата пак бе тук. На същото място. За съжаление, пред може би по-малко хора в изглеждащия полупразен Парти Център. По някаква ирония на съдбата, миналогодишното посещение на Армията се разминаваше само с един ден с първата визита на Peter Tägtgren в България - тогава с Pain. В последната събота на февруари 2010-а концертите на New Model Army и на Peter(този път с Hypocrisy) бяха по едно и също време, което беше кофти факт, защото и двата бяха в графа ,,задължителни", а и на двата се снимаше - шведите снимаха историческото за българските фенове DVD, а англичаните снимаха документален филм преди и по време на концерта. Поводът беше 30-тата годишнина на групата.
Всъщност вярно е, че е по-добре да имаме по два големи концерта на ден, отколкото да нямаме нито един. Лошото е, че посещаемостта на тези концерти напоследък сякаш спадна. Така се получи и в събота в Парти Центъра. Бутиков концерт... с бутикова посещаемост. Което наистина е жалко, защото на живо New Model Army са магични. Без значение кои песни са решили да свирят.
В сравнение с миналата година публиката не беше толкова шарена, но все пак беше достатъчно атрактивна. Преобладаваха фланелките на New Model Army и то от турнето за новия албум - тези, с черепа с венец от цветя, но освен тях можеха да се видят и някои други забележителни такива - видях един човек с фланелка на Adam Bomb, а най-много се впечатлих от фланелката на ISIS, гордо разхождана от един слаб и висок тип. Около една четвърт от гостите на Парти Центъра(отново) не бяха българи. Има една група хора, които пътуват навсякъде с New Model Army и почти не пропускат техен концерт. Същата група отново, както и миналата година, беше в София. Нямаше го онзи възрастен тип, който първия път продаваше фланелки и дискове на групата и твърдеше, че я е гледал над 400 пъти. На негово място се кипреше мадама с гарваново черна(май боядисана) коса.
Музиката, която дънеше от колоните, преди, между и след групите, беше съкрушителна - наред с популярните The Cure, The Clash, Nick Cave, Patti Smith и прочее, можеше да се чуят групи като Nouvelle Vague и Tuxedomoon.
Изобщо подборът на песни в паузите беше убийствен, но може би малко ,,по-мрачен" на фона на сравнително ,,светлата" музика на New Model Army. Далеч по-втрещяваща разлика, обаче, имаше между музиката на хедлайнерите и тази на първата група. Варненците Indignity излязоха на сцената в 20:45, свириха половин час и с музиката си и със сценичното си (не)поведение оставиха в недоумение повечето от посетителите в залата. Въпросните посетители спазваха разумна дистанция от сцената през цялото време и така и не успяха да бъдат спечелени от музиката на квинтета. Indignity е една от най-старите действащи хардкор групи в България и заслужават уважение за това, което са направили през годините от началото на 90-те до сега, но в събота или не се чувстваха на място, или не бяха във форма. И петимата останаха статични от началото до края на сета си, което е странно за хардкор група. Видях Косьо и Чиката от Last Hope в залата и си помислих, че когато те свирят на живо, енергията, която излъчват, се предава на всеки един от публиката.
Направи впечатление един кавър на ,,Студен Живот" на Нова Генерация.
Около 15 минути след като Indignity ни казаха ,,Чао", на сцената се появиха Bastardolomey. Една от най-силните концертни БГ-групи. Макар че покрай завършването на албума се активизира и концертната им дейност, все още изявите им на живо са по-скоро рядкост. Още на първата песен от сета им(Semiautomatic) публиката се изнесе рязко напред и най-после се включи в концерта, като между песните вече се чуваха силни аплодисменти и одобрителни викове. Макар че съм на мнение, че все повече българи трябва да гледат Bastardolomey на живо, смятам, че приоритет на групата трябва да бъдат големите летни европейски фестивали. Именно там тя ще бъде истински оценена. Песните от дебютния албум "Plastic Pig Society" звучат страхотно и в студийните си версии, но на живо просто къртят. Нуфри знае как да спечели вниманието на публиката. А ако сцената и декорите бъдат нагодени само за тях, шоуто ще бъде още по-внушително.
В събота вечер чухме на живо най-впечатляващите песни от албума(който звуча по Z-Rock точно 24 часа преди концерта), плюс един кавър. Кавърът не беше на "51-st State" на New Model Army, както очаквахме. Така както и миналата година, Bastardolomey ни оставиха да чуем парчето в оригинал малко по-късно. Вместо това завършиха шоуто си със смазващата версия на "Snap Your Fingers, Snap Your Neck" на Prong.
На практика
миналогодишният репортаж за концерта на New Model Army би бил достоверен източник за това, което се случи и през тази година - същата магия, същата положителна енергия, същият убийствен ритъм с изнесен напред бас, същата продължителност(16 песни + 4 на бис) и същият неповторим фронтмен. Звукът в Парти Центъра беше почти съвършен. Джъстин Съливан беше в отлично настроение и сякаш си спомняше всички детайли от миналогодишното шоу. Отново показа добро произношение на български и невероятен контакт с публиката.
New Model Army са в непроменен състав от миналата година. Обаче имат нови песни. Чухме цели шест от новия албум, в това число заглавната, която те свириха още миналата година, и моята любима "Mambo Queen of the Sandstone City". Някои от най-известните песни("Here Comes The War", "Purity" и т.н.) ни бяха спестени, на което поне аз се радвах, понеже едва ли някой има нужда да слуша едни и същи неща всеки път. Особено много ми хареса версията на "Vagabonds" със страхотната китарна интродукция на гологлавия Marshall Gill. На финала чухме и спомената вече "51-st State".
Джъстин Съливан обобщи, че след 30-годишно чакане групата е посетила България два пъти в рамките на няколко месеца. Обеща, че няма да чакаме нови 30 години до следващата ни среща. Аз пък ви обещавам, че и следващият концерт на New Model Army в София ще бъде разкошен. Те просто са си такива...
