текст: Росина Костадиноваснимки: Елена Топлийска Поредното професионално организирано метъл събитие вече е факт в българския концертен списък за 2009 г. От продуцентска компания Most of Evil се бяха постарали да си свършат работата добре от - до. Като се започне от PR-кампанията преди концерта, интервютата в ефира на рок радиото на България - Z-Rock, реда на излизане и озвучаването на самия концерт, та чак до афтърпартито в клуб The Black Lodge. Отвореният meet & greet с бандата, осъществен в новооткрития втори магазин О. Ч. З. (снимков материал от който беше качен още вчера на сайта ни) улесни снабдяването със снимки и автографи. Мястото се оказа метъл епицентър на България вчера между 14 и 15:30 ч., събрал всички желаещи да се срещнат с португалските си фаворити.
Минути преди 20 ч. насъбралата се публика пред столичния клуб Blue Box, домакин на проявата, беше допусната за щурм към сцената. Към 20:15 ч. се появиха българите от Embrace By Dark. След интрото, под чийто звуци заеха местата си, фронтменът на секстета - вокалист с дълга гарвановочерна коса - обяви името на първата песен за вечерта - "Between The Arrows Of Light". Любопитен беше и клавиристът на бандата, който освен че допълваше тъмния имидж на групата си със слънчеви очила, се изявяваше успешно и на цигулка. Следващата композиция се оказа въздълга, също както предишната. Втората част от 35-минутна разгрявка се състоеше от две нови парчета и даде възможност да наблюдаваме и нещо като цигулково соло. По-разчупените нови творения показаха добър прогрес и очертават успешна посока на развитие. Очакваме продължението им във вида на нов студиен албум от Embrace By Dark.
Пред все още пълнещата се зала започна едновременна техническа проверка на звука и картината - внушителна визия се появи на цялата задна стена на клуба. Подходящ и радващ избор на музикален фон по време на паузата между двете групи - Danzig, Sisters Of Mersy, Type O Negative. Млади метъли около мен се донадъхваха взаимно за предстоящия щурм на групата - ,,Ти кога се къпа за последно?" - ,,На рождения ден!" - ,,Браво, ти си тру!" Тамън зачекнахме и новия сингъл на Alice In Chains - Check My Brain, когато музиката от колоните глухо си отиде, за да даде път на всяващото страх интро At Tragic Heights.
Нещо странно озари сцената, но то сякаш не се усещаше толкова с очите, колкото с чувството за огромното присъствие на петимата от Moonspell. Фернандо , Мигел, Педро, Рикардо и Айрес (ха, какво яко име се получава от всички накуп), завладяха духовете на стотиците вече дерящи се гърла. Имахме възможност да наблюдаваме думите от интрото на видеостената, но надали някой се е разсейвал с тях при величествената португалска готик осанка на фронтмена и вокалист Фернандо Рибейро. Той доказа, че умее да контролира тъплата не по-зле от Кольо Гилъна от Контрол, стои на сцена не по-зле от Васо Гюров от Ревю, а омаята на дълбокия му басов тембър напомня мистериозната магия на Фантома от операта. Ефектът се подсилваше и от висящия над главите ни прожектор, отговорен за видеоизображенията на стената.
Фернандо обяви впоследствие доказалият се факт, че нощта ще бъде дълга, за да продължи сета с "Night Eternal", така както е и в едноименния актуален студиен албум на групата. Португалците доказаха могъществото си на сцената, правейки пътуване назад във времето до дебюта " Wolfheart" от 1995 г., докато логично наблюдавахме изображения на вълци и луни. ,,We are made of fury and beauty, we come at the shape of a "Scorpion Flower" бе анонсът за поредното творение от ,,"Night Eternal", а синхронът между живото изпълнение и вървящия на стената официален видеоклип към него беше перфектен. Видеофон по времето на ,,Nocturna" пък беше анимирана сумрачна гора с комбинация от сменящи се валящ сняг и огън... Магия! Последва малката история на едно малко момиче - "Luna", a eдиният от китаристите също се показа като двоен инструменталист (както българския си колега от подгряващата група), като се изявяваше и на клавирите. В края на въздействащата ,,Vampiria" естествено чухме характерния писък от студийната версия на песента, но този път изкрещяна спонтанно от цялото множество в пръскащия се по шевовете клуб.
Фернандо използва изпълнението на ,,Mephisto", за да изкара на сцената българското знаме - вероятно същото, което му беше подарено по-рано същия ден от българска фенка по време на meet & greet сесията, и го завърза на микрофона си в стил ала Робърт Плант и Стивън Тейлър. "Alma Mater" закри първата част от сета на Moonspell, но на всички им беше пределно ясно, че това няма да е всичко за ,,вечната вечер". Първото от трите бисови изпълнения бе ,,Blood Tells", а атмосферата се допълваше от идеен фон - картина тип ,,Матрицата" с редуващи се различни азбуки и културни постижения на цивилизацията като Тадж Махал и Айфеловата кула. Благодарности към публиката след ,,Everything Invaded" за това, че са прекарали делничната си вечер за концерта и финалната ,,Full Moon Madness", на която Фернандо се снабди с две допълнителни палки и заби на барабаните на своя колега Мигел. Поклони и комбинация от безмълвна и крещяща размяна на любов. Фернандо се зави в българския флаг и се отдалечи... оставяйки феновете в очакване на следващата обещана среща догодина. А нощта наистина се оказа почти вечна.
Ето и последователността в сета на Moonspell - 03.12.2009 г. в клуб "Blue Box":
1. At Tragic Heights
2. Night Eternal
3. Finisterra
4. The Southern Deathstyle
5. Wolfshade (A Werewolf Masquerade)
6. Opium
7. Awake
8. Abysmo
9. Scorpion Flower
10. Nocturna
11. Luna
12. Vampiria
13. Mephisto
14. Alma Mater
Бис:
1. Blood Tells
2. Everything Invaded
3. Full Moon Madness
