Елена Розберг разговаря със Стив Поркаро от ТОТО в навечерието на концерта на групата в София. ТОТО идват за концерт в София на 28 юни по покана на Loud Concerts. Събитието ще се проведе в зала Арена Армеец София. Началото е в 20 часа. Вратите на залата отворят в 18.30 часа.

Стив Поркаро: Здравейте!

Елена: Привет! Господин Поркаро?

П: Привет. Кой се обажда?

Е: Елена Розберг от Z-Rock, България.

П: Здравей, Елена. Как си?

Е: Благодаря, добре съм. Вие как се чувствате?

П: Добро утро. Добре съм.

Е: Къде Ви откривам?

П: Аз съм във Вроцлав,Полша.

Е: Kак се развива турнето на Тото до момента?

П: Турнето преминава много добре.  Само в  Германия направихме близо 10 концерта и ще върнем отново с дата в Мюнхен.

Е: Трябва да призная, че любимата ми песен от новия албум Тото XIV е вашата- The Little Things.

П:  Ооо, благодаря!

Е: Изящна песен, която лесно се запява. Много ми харесва. Как така най-накрая се решихте да пеете водещи вокали. Обикновено отказвате. Има само две-три песни на Тото, в които сте записали лийд вокали.

П: Момчетата от групата много настояваха. Много искаха да пея в новия албум. Когато ме поканиха да се присъединя отново към групата, ми казаха, че много искат да изпея поне една от песните в него. Те бяха слушали моите нови неща- аз подготвям соло албум- и бяха избрали тъкмо тази – The Little Things. Между другото, в японското издание на албума имам още една песен, която е включена като бонус. Тя се казва “Bent” и в нея отново пея.

Е: Целият нов албум Тото 14 е прекрасен. Ще ни кажете ли повече за него. Какво е основното вдъхновение за албума? Кои са важните теми в него?

П: Всяка песен е различна история. Албумът отразява момента, до който сме достигнали в живота си. Този път акцентът върху лириката на песните е по-силен от всякога. Досега музиката и груувът в записите на Тото са били най-важните. Сега се постарахме изключително много текстът на композициите да носи много смисъл и да е напълно откровен. Това е по-различното в новия албум.  А другото е, че дори след толкова дълги години музикална кариера, пред нас отново стоеше предизвикателството да дадем най-доброто от себе си.

Е: Всички в групата пишат песни, пеят и свирят- беше ли трудно да постигнете пълно единомислие в музикално отношение?

П: Не, ни най-малко. Ние сме си страхотни фенове един на друг като автори на музика. Не беше никак трудно да се обединим. Композиторите в Тото са толкова плодовити, че се появяват непрекъснато нови идеи. Нашият маниер на работа е такъв: записваме първите десет песни, които се появят. Никога не записваме повече от това. Понякога съм си мислил, че сме могли да имаме дори още по-добър албум, ако бяхме записали 20 песни, от които да избираме. Но такъв е стилът на Тото. Музикантите в групата работят много бързо, пишат експедитивно и приключват с подготовката в кратки срокове. Много по-повече време отделяме на работата в студиото. За да  изсвирим нещата по най-добрия възможен начин, престояваме там доста продължителен период. Изпипваме нещата, за да постигнем точната атмосфера и финото тониране на музикалния материал.

Е: Предполагам, че ви е много трудно, когато избирате песни за сетлиста за концертите, нали?

П: Така е.

Е: Какво ще слушаме на концертa ви в България? Имате ли вече нещо специално предвид за нашата публика?

П: Разбира се. Знаеш ли, много групи, които от дълго време са на сцената и издават, примерно, 14-ти албум като нас, не обичат да свирят наживо много-много от новите неща.  Смятат, че феновете просто искат да слушат само хитове. Но ние ще свирим доста песни от новия албум. Групата обмисля дълго какво точно да избере за шоуто. Разбира се, хората очакват да свирим най-популярните песни. И ние го правим постоянно. Много хитове, обаче, не свирим, за да направим някои приятни изненади за меломаните. Това са песни, които не са непременно комерсиално успешни, но са прекрасни и ние ги наричаме “deep cuts”.  Това са композициите, които оформят физиономията на групата,  дават дефиниция кои са Тото.

Е: Кой е най-емоционалният момент от шоуто за Вас лично?

П: За мен това е , когато Лукатър пее песента “The Road Goes On”. Той я посвещава на брат ми Майк и на Денис Фредириксън, които вече не са с нас. Това е, може би, най-вълнуващата част от концерта за мен.

Е: Приемете моите искрени съболезнования за загубата на вашия брат Майк Поркаро. Ще споделите ли с нас някакви специални спомени с него?

П: О, те са толкова много. Майк ми купи първия синтезатор! Никога няма да забравя това. Струваше 2000 долара, а по онова време Майк е имал по сметката си нещо като 2050 долара. Винаги ще му бъда благодарен. Тогава той се занимаваше активно със своята група Seals and Crofts, с която беше съпорт на концертите на Тото. Майк беше близък с човекът, който поддържаше студиото, в което работеха и ми издейства безплатни часове в неделя, за да записвам моята музика. Това ми беше мечта. Майк ми е съдействал много пъти да се промъкна в студиото и той и приятелите му са ми помагали. Той ми беше брат и най-добрия приятел на света. Много ми липсва.

Е: Вие сте израснали в музикално семейство. Какво насочи всеки един от вас към определен инструмент? Вас, Джеф и Майк?

П: Ние всички сме започнали да свирим на барабани. Вкъщи навсякъде имаше барабани. Баща ми беше изявен перкусионист. Беше най-логично началото да е такова, за да развием чувството си за ритъм. Джеф беше много добър на барабаните от много малък. Когато Beatles се появиха, вече всички искахме да свирим на китара. Джеф и Майк започнаха да вземат уроци по китара, но след няколко занимания,  Джеф се отказа и се върна към барабаните, но Майк продължи. Някъде около 6-ти клас, от китара той премина към бас. Един ден баща ми се върна вкъщи с камион, на който беше натоварено пиано. Помня добре този ден, въпреки че съм бил само на четири. Никога не съм бил отличник, но пианото и малко по-късно- синтезаторите - бяха моята страст. Открих истинската си любов в технологиите. Все още пиша своите песни на пиано.

Е: Трябва да ви споделя още нещо. Мисля, че една от най-красивите песни, написана някога, е вашата Human Nature. Какви спомени имате от онзи период, когато заедно с Джеф работехте с Майкъл Джексън? На 25-ти юни се навършиха 6 години на смъртта на Майкъл.

П: Беше велико. Беше фантастично. Пазя само топли спомени. Беше велико да работиш с Майкъл. Куинси Джоунс, заедно с Роб Темпертън и звукорежисьорът Брус Суидиън бяха непрекъснато в студиото. Беше страхотно преживяване. Пълна лудост. Това беше изключително продуктивен в творческо отношение период за всички нас- и авторите на музика и изпълнителите. Куинси ангажираше най-големите музиканти, за да участват в албума Thriller. Даваше ни пълна свобода да правим това, на което сме способни. Така беше и с песента Human Nature. Винаги ще съм благодарен за честта и привилегията, Майкъл Джексън да изпее моя песен. Невероятно е усещането да чуеш как един наистина извънредно даровит музикант, един истински артист, представя песента.

Е: А харесвате ли версията на Майлс Дейвис на вашата Human Nature?

П: Хахаха! Не само я харесвам, аз я обожавам. В нашето семейство, преди Beatles не бяха Елвис Пресли, Бъди Холи или Чък Бери, преди тях беше Майлс Дейвис! Това слушаше баща ми. В края на 50-те и началото на 60-те години такава музика звучеше в дома ни. Майлс Дейвис не само записа песента ми, но по-важното, свиреше я наживо на своите концерти, тя беше част от програмата му. Това беше невероятна, невероятна чест за мен. Имах възможността да се запозная с него и да работим в студиото. Баща ми също се запозна с него. Майлс се държеше много мило и много топло с баща ми. Тези спомени са незабравими.

Е: Какво ви дава енергия, сили и вдъхновение да се качвате почти всяка вечер на сцената?

П: Аз съм по-различен от другите в групата, които обожават да са на път, на турне. Моите корени са в студиото, където записвам не само песни за албуми, но работя върху филмова музика , правя музика за телевизионни програми, нещо което също обичам. Обожавам работата в студиото. Освен това, децата ми са още сравнително малки- едната е на 16 , а другата ми дъщеря е на 12 и ми е много трудно да бъда далеч от тях. Особено, след смъртта на брат ми Майк, е тежко да бъда раделен от семейството. Но двата часа на сцената са абсолютен рай! Особено, след като мине моя ред и изпея песните си и мога да си отдъхна. :)

Е: Бихте ли ни казали нещо и за своите солови проекти?

П: Разбира се. Работя по това от доста дълго време. Винаги съм се занимавал с писането на песни. Звезди като Майкъл Джексън и други са записвали мои неща, но доста песни са останали и незаписани. Имам мое собствено студио и искам да запиша този материал и да го покажа пред публиката. Щом харесваш The Little Things и Human Nature, сигурен съм, че ще ти допадне много. Надявам се, соловият ми албум да е готов през следващата година. Поканил съм различни певци да запишат вокалите, защото не искам да ограничавам звученето на песните, заради изключително скромните ми гласови възможности.

Е: Тото имат доста млади почитатели, харесвате ли социалните мрежи, като начин на общуване с публиката?

П: За човек на моята възраст това е нов и много различен свят.  Когато аз бях младеж имаше някаква мистерия около любимите групи. Питал съм се, какво ли харесват, какво би било ако имам възможност да се запозная с тях, да имам шанс да ги попитам нещо. В днешно време това го няма. Социалните мрежи дават огромен достъп до света на артистите. Всеки може да се срещне с любимите си музиканти, да се снима, да вземе автограф. Няма го ореола на тайнственост. Но, ако имах такава възможност навремето, да се срещна с моите идоли, пръв бих го направил. Нямам нищо против социалните мрежи, самият аз съм там, но не одобрявам силния негативизъм, който се вихри в интернет. Не мога да го разбера. Ако не харесваш нещо, защо го слушаш? Слушай нещо, което ти допада и говори за него. Добре е да има конструктивна критика, но има много хора, които не просто не те харесват, но се чувстват задължени да ти го кажат. Аз лично нямам време да се занимавам с нещата, които не харесвам, защото съм зает да слушам и да обсъждам нещата, които ми харесват. Има толкова прекрасна музика на света!

Е: Бихте ли ни казали накрая, кои са за вас важните дребни неща, които ви правят щастлив?

П: О, господи.....Някои от тях съм споменал в песента The Little Things. Но основното за мен са онези неочаквани моменти - когато някой е мил с теб без някаква специална причина, възхищението в очите на твоите деца...Много неща ни карат да се тревожим и да се страхуваме на този свят- за дома, за прехраната, за работата. Има много причини да сме недоволни. Но , лично аз съм голям щастливец, че мога да си изкарвам хляба с музика. Това е наистина благословия.