Вълна от тъга и скръб след смъртта на Честър Бенингтън заля музикалния свят. Членовете на Linkin Park първоначално бяха сдържани след самоубийството на своя колега и приятел. Сега групата излезе с официално съобщение:

„Скъпи Честър,

Сърцата ни са разбити. Шоковите вълни от скръб и отричане продължават да преминават през нашето семейство, докато се борим с това, което се случи.

Ти докосна толкова много животи. Вероятно повече, отколкото сам си осъзнавал. В последните няколко дни видяхме изблик от любов и подкрепа - както публична, така и в личен план - от цял свят. Талинда и семейството оценяват това и искат светът са знае, че ти беше най-добрият съпруг, син и баща. Семейството никога няма да бъде цяло без теб.

Твоето вълнение, когато говорехме с теб за годините, които предстоят, беше заразно. Твоето отсъствие оставя празнина, която никога няма да бъде запълнена – един бурен, забавен, амбициозен, креативен, мил и щедър глас в стаята липсва.

Опитваме се да си напомняме, че демоните, които те отнеха от нас, винаги са били част от сделката. В крайна сметка, начинът по който ти пееше за тези демони, накара всички да се влюбят в теб на първо време.

Ти безстрашно ги изложи на показ, а правейки го, ни събра заедно и ни научи да сме повече хора. Ти имаше най-голямото сърце и успяваше да го покажеш.

Нашата любов към това да правим и изпълняваме музика е неутолима. Макар и да не знаем по каква пътека ще поеме бъдещето ни, ние знаем, че ти направи всеки един от нашите животи по-добър. Благодарим ти за този дар. Обичаме те и ни липсваш толкова много.

Докато се видим отново,

LP“

По-късно Майк Шинода сподели и първата снимка на Linkin Park заедно –

„1997 или 1998…Мисля че това беше първата снимка, която си направихме заедно. Тъкмо бяхме казали на Честър, че искаме да се присъедини към групата. Той каза, че е готов да се премести от Аризона в Лос Анджелис. Отидохме до една пицария, за да прекарваме и да обсъдим какво ще правим след това. Бандата се казваше Xero тогава и сигурно имахме по-малко от половин дузина песни. Без ярки татуировки, все още без червена коса, повечето от нас бяха все още в колежа“.