Още при обявяването на Kasabian за втори хедлайнер на Spirit of Burgas 2015 беше ясно, че този концерт ще бъде големият, истинският тест за българската публика. Публика, която е с култов статут сред групите от близкото и далечното минало. Знаят го много добре и Metallica, и AC/DC, и много други. От петък го знае и Роби Уилямс.

Но дали тази публика щеше да „прегърне“ една съвременна и силна СЕГА група като Kasabian? Група с адски много чудесни песни и съвременен звук, но група, която няма да чуеш в супермаркета или в ефира на комерсиалните медии.

Отговорът е категорично ДА!

В събота българската публика буквално заля централния плаж в Бургас, пя всяка песен с Том и Серджио и беше на световно ниво. Дори с уточнението, че в началото на август всеки е „някъде“, а и голяма част от ядрото на фенбазата на Kasabian си беше купила билети за концерта в Букурещ, обявен повече от месец преди бургаския.

Тук е момента да кажем няколко хубави думи за двете родни рок банди, които имаха трудната задача, но в същото време и голямата привилегия да подготвят публиката за специалните гости на вечерта.

Jin Monic свирят на светло и горещо, пред все още рехава аудитория, но показват самочувствие и класа. Момчетата залагат на авторските си песни, което е много разумен ход.

Hayes & Y изживяват лятото на мечтите си. Поне така изглежда. Гледал съм много техни концерти, но този със сигурност беше най-добрият. Самочувствието на софийския квартет е подплатено с необходимата класа и публиката в събота вечер усети всичко това и дълго аплодира изпълнението на групата.

Kasabian изскачат на сцената в 22:28 с експлозивно изпълнение на един от синглите от последния си албум –“Bumblebee”. Следва ударна серия от любими песни – “Shoot the Runner”, “Underdog” и “Re-Wired”. Чак след това успяваме да си поемем дъх и да обърнем внимание на детайлите. Групата е без каквато и да е мултимедия, само с един огромен винил, на който с розови цифри на черен фон е изписано името на новия албум – “48:13”. На сцената са седем човека – четиримата постоянни членове, плюс  тромпетист,  човек на клавири и синтове и новият китарист – Тим Картър. Именно Тим е една от най-приятните изненади – изключителен музикант, който изглежда така, сякаш винаги е бил част от тази група. Том е фронтмен, който няма никакви проблеми с това да влезе под кожата на публиката. Голямата звезда обаче е Серджио! Можеш да го гледаш през целия концерт. Изглежда като добър политически виц - много смешен и в същото време много сериозен.

Оказва се, че фестивалният сет е съставен само от хитове. All killer, no filler! Чуваме “Club Foot”, “eez-eh”,  бавната и лирична “Goodbye Kiss”, “Days Are Forgotten”, миксирана с кавър на “Word Up”, “Empire”(посветена на българските фенове-“Bulgaria, you are an empire!”), “Treat” и футболната “Fire”, посветена на новия мениджър на футболния Лестър – Клаудио Раниери. М.д. Лестър започнаха с летящ старт новия сезон във Висшата лига и това несъмнено се отрази и на настроението на болните фенове на отбора Том и Серджио. Усетил, че публиката знае парчетата, Том я оставя все по-често да пее вместо него. Серджио се възползва от площадката, монтирана за концерта на Роби Уилямс, и все по-често се озовава сред феновете, призовавайки ги да скачат и да пеят с него. Уникална гледка е котешката му походка. Почти двуметров ултракльощав брадат психопат пристъпва напред с луд поглед. Все едно току-що е излязъл от West Ryder Pauper Lunatic Asylum.

Публиката припява мелодията на “Fire”, за да извика групата на бис.

Бис, разбира се, ще има. Започва със “Stevie”и продължава с връхната точка на всеки концерт на Kasabian – изпълнението на тоталния фен-фаворит, “Vlad the Impaler”. Енергията вече е достатъчна, за да компенсира повишението на тока за бизнеса.

Стигаме и до традиционния кавър на “Praise You” на Fatboy Slim, който плавно преминава във финалното парче за вечерта – “LSF”.

Няколко хиляди човека пеят “Get loose, get loose” и си избират забавления за малките часове на денонощието – дъбстеп на главната сцена, Ревю на „На Тъмно“ или бири в Морската градина.