Днес излезе новият албум на Paradise Lost - "Tragic Idol". Изданието беше посрещнато с вълна от похвали в световните метъл медии, например отзивите в Metal Hammer UK: “…страхотно е, че законодателите се завръщат при нас с това, което правят най-добре".

Новият Paradise Lost идва в няколко различни издания: CD, грамофонна плоча, бокс сет с две CD-та и голям винилов бокс сет.

Повече за Tragic Idol:

Над 20 години на музикалната сцена и 13 албума зад гърба – малко групи могат да се похвалят със забележителната кариера на Paradise Lost!

От началото си през 1988 г. и първия им официален албум от 1990 (Lost Paradise) групата има своите възходи и спадове, които започват през 1993 с излизането на четвъртия им албум Icon. Той разкрива Paradise Lost като банда, която може да предложи много повече от характеризиращия ги до този момент дуум-метъл саунд и води до "Draconian Times" от 1995 г. – албум, който и до ден днешен се счита за емблема на готик метъла. Големият международен пробив, който групата прави с тази продукция, е последван две години по-късно от лек електронен уклон с "One Second", който замъглява и обърква колективното съзнание на преданата фен база на Paradise  Lost, но им печели нови последователи. Бандата прави грандиозно завръщане към корените си със "Symbol Of Life" от 2002 г. С всеки следващ албум любимите им дуум-готик елементи стават все по-мрачни и все по-силни и всеки път расте любопитството в каква посока ще се развие истинското завръщане на Paradise Lost.

Изглежда новият албум на бандата, "Tragic Idol", е албумът, който феновете на ерата на "Icon" и "Draconian Times" чакат ог години!

Записан в "The  Chapel  Studios"  в  Линкълншир,  Англия, с вокали, изведени във "Fascination Street Studios" в Оребро, Швеция и продуциран, миксиран и мастериран от Йенс Борген (OPETH, BORKNAGAR), "Tragic Idol" е албум без цензура, който според китариста Грег Макинтош, е „повлиян повече от класическия и дуум метъла, отколкото от каквото и да е друго”. Водещото парче ‘Solitary One’ и закриващото, траурно ‘The Glorious End’ илюстрират това твърдение с доближаването си до разбиващия дуум саунд, докато тежките рифове на ‘Crucify’, ‘To The Darkness’ и ‘In This We Dwell’ изкарват Paradise Lost извън готик реалността, като същевременно изтикват в ъгъла противниците на жанра. Това е общата линия на "Tragic Idol": до всяко дуум-ориентирано парче стои песен, заредена с традиционни метъл рифове и китарни сола.

Текстовете на Ник Холмс са традиционно мрачни и интроспективни и "Tragic Idol" не е изключение от това. Фокусът е върху дълбините на заобикалящата ни груба реалност.
 
„Написах много за истината и честността.”, казва Холмс и допълва: „Имаме песен, наречена ‘Honesty In Death’ и първоначалните ми идеи бяха за това колко обикновени прави хората смъртта, колко незначителни са проблемите ни. Това те кара да осъзнаеш кои са истински важните неща в живота.”

А по въпроса за името на албума, "Tragic Idol" е най-подходящото заглавие за проект, занимаващ се със съвременното общество, което по принцип вярва, че всичко, което блести, е злато. Заглавното парче е класически пример за това каква е гледната точка на Paradise Lost за живота и изстрелва основното послание:

„Той е за красотата и невинността на младостта”, казва Холмс за Tragic Idol. „Ласкателството изяжда човека и го прави грозен отвътре, кара го да вярва в собствената си значимост над останалите, неосъзнавайки своята незначителност в голямата схема на нещата.”

PARADISE LOST – Tragic Idol
1. Solitary One
2. Crucify  
3. Fear Of Impending Hell
4. Honesty In Death
5. Theories From Another World
6. In This We Dwell
7. To The Darkness
8. Tragic Idol
9. Worth Fighting For
10. The Glorious End
Bonus tracks for Ltd. Edition:
1. Ending Through Changes
2. Never Take Me Alive