Елена Розберг направи интервю с Мик Бокс от Uriah Heep преди концерта на легендарната банда в JOY Station. Какво сподели мистър Бокс пред Елена Розберг:

Елена Розберг: Приятно ми е, че мога да говоря с Вас, мистър Бокс. Вие сте жива легенда.

Мик Бокс: Слава Богу, че съм…жива легенда. Това е чудесно…По-добре, отколкото мъртва легенда.

Как ще обясните факта, че Uriah Heep са истински музикален феномен в България? Изключително популярни сте!

Мисля, че през годините написахме и изсвирихме много хубави песни. В по-ранните години, доста групи не успяха да дойдат за концерт в България. Ние го направихме и с годините станахме част от музикалния фолклор на по-старото поколение. Печелим и по-млада аудитория. Причината да ни обичат хората, са хубавите песни, които влизат в сърцето. Парчета с хубави тестове, които вълнуват много хора.

Защо обичате да се връщате тук?

Честно казано идваме заради хората. Българите са фантастични - топли. Винаги е приятно да се връщаме. Посрещат ни с усмивка, поздравяват ни сърдечно. Прекрасно е. Където и да сме – в хотела, по магазините - срещаме дружелюбност. Тук няма никаква враждебност, не се налага да събаряме стени от недоверие. Общуването е лесно и това е прекрасно.

Как мислите, колко са се променили нещата в музиката от времето, когато сте започвали музикалната си кариера до сега?

Нещата доста се промениха в света на музиката. С бурното развитие на технологиите, настъпиха огромни разлики в начина , по който работехме тогава и сега. Позагуби се чарът на живата музика, на който се наслаждавахме в миналото. Тръпката и емоцията поизчезнаха. Сега просто натискаш един бутон - и хоп - записът вече е на компютъра, готов да бъде представен още на следващия ден. Липсва романтичната тръпка да разглеждаш дискове и плочи и да се чудиш, коя да избереш. Разликата е и в това, че хората вече могат да записват музика сами у дома. Което, според мен е ок, но истинско творчество има тогава, когато музикантите от една гурпа се събират и записват заедно в едно и също студио. Тогава се усеща специалното настроение и емоцията от живия запис. Сега, един записва в Ню Йорк, друг - в Ел Ей, третият е в Лондон. Музиката е взаимност. Тя е чувство. Нещо, което се прави заедно, когато сте група. За да докосне сърцето, да вълнува, да разбуди страстта. Когато правиш това сам, не се получава. Затова мисля, че е най-добре, когато работим с цялата група. Когато записваме заедно в студиото.

Имате ли някаква недовършена работа в студиото?

Още през януари започваме записите на нов албум. Отговорът е - да. Пишем през цялото време. Работим непрекъснато по новите неща. В средата на януари влизаме в студиото, за да подготвяме новия студиен албум на Юрая Хийп.

Ще ни кажете ли някакви подробности?

Няма кой знае какви подробности, просто се надяваме да се получат добри песни. Няма да има големи изненади, ще използваме формулата, която винаги е работила при нас. Ние сме хард рок банда. Обичаме хубавите мелодии, добрата лирика. Дълго време вече работим по това, за да се усъвършенстваме.

Ще споделите ли някакви мисли около загубата на басиста Тревър Болдър?

Беше опустошително преживяване. Не намирам думи, за да изразя емоциите си, за да опиша, колко беше ужасно. Тъкмо беше започнал да се подобрява и след това внезапно ни напусна. Всъщност, той още е с нас. Гледа ни отгоре. От рая. Докато работим, когато записваме - усещаме неговото влияние. По време на концерти все едно е с нас. Той беше много важна част от Uriah Heep. Тревър беше басист от световна класа. Певец и композитор от световна величина. И най-важното - велик приятел. Когато загубиш такъв човек е разбиващо. Докато беше болен, той настояваше да продължим да работим. Затова поканихме друг басист- Дейв, Дейв Римър. Той продължи нещата, започнати от Тревър и наистина се вписа добре в групата. Публиката го прие много добре. Така нещата се наредиха по най-добрия възможен начин.

Кажете ни за финал - кой е най-хубавият момент в историята на Uriah Heep?

Най-хубавото нещо е , че все още правим музика. Че продължаваме да свирим и да правим концерти. Вече 45 години. Това е невероятно! Чувстваме се дълбоко благодарни, че сме все още способни на това. Радваме се, когато хората идват при нас, за да си поговорим, да се снимаме заедно. Това е, което ни радва- общуването. Общуването в широкия смисъл на думата- по най-различни начини и с най-разнообразни средства. Ние ценим това, защото е много важно.