Елена Розберг:
Здравейте, момчета, аз съм Елена от Зи Рок.

Ейс:
Здравей! Чудесно! Плюс това ще ни интревюираш на тъмно, преди малко намалиха доста осветлението в залата.

Е:  
Да, така ще бъде по-интимно. И така, как минава лятото за вас до момента?

Марк:
Доста изтощително, но много хубаво, много продуктивно. На някои места доста горещо. А на други- много влажно.

Ейс:
Невероятно е. Публиката е фантастична. И много покорна. Били сме на места, където Скин им казва- седнете долу! И около 20 хиляди души сядат на земята. След това Скин скача по средата на парчето и извиква- скачайте! И всички подскачат едновременно. много щуро! Незабравимо!

Е:
Бяхте обявени като една от най-великите британски групи по време на фестивала Даунлоуд. Как се чувствате?

Ейс:
Всъщност, много добре. Това е един от тежките фестивали, в които е доста трудно да изпъкнеш пред останалите. По време на турнето сме имали няколко кошмарни участия на британски фестивали, заради лошото време. Беше ужасно. Наистина имахме нужда да направим едно хубаво представяне на британски фестивал.

Марк:
И на Сонисфиър беше страхотно, нали?

Ейс:
Да, на Сонисфиър миналата година беше много добре.

Е:
Леми Килмистър ви цитира  като една от неговите любими групи. Знаете ли това?
 
Ейс:
О, да. Ние се познаваме много добре с Леми. Той е приятел на групата.

Е:
Бихте ли ми разказали малко повече за вашето приятелство?

Ейс:
Срещали сме се много пъти. Записвали сме заедно. Когато свирим в Лондон и той е в града, идва на концертите ни. Понякога застава встрани от сцената, за да ни слуша. Когато ние сме в Ел Ей се виждаме там и се напиваме безпаметно. С него съм имал най-гадния махмурлук на всички времена и съм се заричал, че никога повече няма да близна алкохол. ...до следващия път....

Е:
Какво мислите за бунтовете във Великобритания в началото на август? Сигурно имате мнение по проблема.

Марк:
Разбира се, че се вълнуваме. Ситуацията е много разочароваща, много е тъжно. Вълненията започнаха като отговор на убийството на един младеж. Това беше използвано като повод и опит да се извинят всички ексцесии. Сега е по-различно от 84-та, когато бяха вълненията в Брикстън. Тогава гневът беше насочен директно към полицията. Това, което се случва сега е безсмислено и безразсъдно насилие спрямо собствената общност- хората от квартала, спрямо съседите. Няма никакъв смисъл и е много подтискащо и срамно.

Е:
Мислите ли, че това е мултикултурен проблем?

Ейс:
Не, не смятам. Обществото ни е сбор от най-различни култури, но това не е расов проблем. В бунтовете участваха най-различни хора. Предполагам, че това е проблем на бедността. Проблем, роден от липсата на възпитание и образование.

Марк:
Заради липсата на спортни съоръжения, примерно, заради липсата на смислени неща, с които да се занимават тийнейджърите.

Е:
Това може ли да бъде тема от следващия ви албум?

Ейс:
Не.

Марк:
Абсолюто не! Ние ще вървим в посоката, която сме поели.

Е:
Разбрах, че подготвяте нов музикален материал. Така ли е? Ще ми кажете ли нещо за плановете си за следващ албум?

Марк:
Все още нещата не са много ясни. Имаме няколко нови парчета. Ще напишем още. След това ще влеземе в студиото за записи. Не можем да се ангажираме с конкретна дата за излизането на албума. Нещата вървят много добре и ние се забавляваме. Получиха се няколко убийствени неща.

Ейс:
Стигнали сме до половината. Когато подготвяш албум, никога не знаеш как точно ще звучи, докато не влезеш с групата в студиото за записи. Това е като да очакваш дете. Писането на песни за нас е като бремеността. До момента на раждането, не знаеш как точно изглежда.

Марк:
Преди това, никога не сме си давали толкова време за подготовката на албум. От тази гледна точка следващият ще бъде много различен, защото ще представя песни писани по време на по-дълъг период от време.

Е:
Мислите ли, че оригиналната концепция за групата Скънк Ананси от 90-те се е променила?

Айс:
Като отношение към нещата...

Марк:
Като философия....

Е:
В какъв смисъл?

Айс:
Не много съществено. С възрастта, разбира се, ние се променяме като личности. Не може да сме същите хора, каквито бяхме през 90-те, защото сме се развивали и сме продължили напред. Но сме същите, защото всеки от нас си носи характера. Сега сме по-зрели, може би по-умни, заради образованието и опита, който сме натрупали, но дълбоко в душите и сърцата си сме същите хора в начина, по който правим музика и общуваме помежду си.

Марк:
Всъщност, краткият отговор на въпроса ти е - Не!

Айс:
И да и не!