Краси Москов поговори с Джеф Бароу от Portishead на тазгодишното издание на фестивала EXIT:

КМ - Здравей, казвам се Краси. Как си?

ДБ - Здрасти, Краси! Добре съм. Ти как си?


КМ - И аз съм добре. Мислех, че не давате интервюта. Изненадан съм. И изненанадата е добра.

ДБ - О, нямаме проблеми с това. Даваме интервюта когато имаме време. Снощи пътувахме с автобус от Словакия и ни задържаха много гълго на
границата. Затова до последно не знаехме дали ще успеем да стигнем навреме за да даваме интервюта. Но ето че успяхме. Когато всичко е наред обичаме да даваме интервюта.


КМ - Всъщност аз съм от България. Знаеш ли къде е това?

ДБ - Да, ха-ха-ха... Много хора ходят на почивка там.


КМ - Да, много подходящо място за почивка. Пробвал ли си го?

ДБ - Не, но някой ден ще го пробвам.


КМ - ОК! Групата не беше много активна напоследък. Или поне така изглеждаше.

ДБ - Не точно... Направихме парчето Chase The Tear за Амнести. Събираме се често да поговорим за това-онова. Да, музикално не сме особено активни, но се занимаваме с разни неща.


КМ - По-скоро имам предвид, че отдавна не бяхте правили концерти. Какво е усещането да се завърнеш на сцената?

ДБ - О, да, така е. Страхотно е, че пак свирим на живо. Направихме няколко концерта в Словакия, Унгария и Полша и публиката беше великолепна. Свирихме и в някои държави от Западна Европа. Участвахме на някои от големите комерсиални фестивали, но там не беше особено добре. Не се чувстваме много комфортно на подобни места.


КМ - Свирите ли някои нови песни?

ДБ - В началото свирихме Chase The Tear, но сега вече не го правим. Мисля, че трябва да я порепетираме още малко.


КМ - Кажи ни повече за тази песен - Chase The Tear. Тя показва ли как ще звучи следващият ви албум?

ДБ - Не.


КМ - А каква ще бъде новата посока?

ДБ - Не знам. Някакви предложения?


КМ - Не сте ли започнали работа по албума вече?

ДБ - Аз лично започнах, но само в главата си. Всички тези идеи, които имам, трябва да прекарат доста време там, преди да бъдат музикално реализирани.


КМ - Как успявате да се опазите от това, в музиката ви да няма влияния от това, което е най-модерно в момента - дръм ен бейс преди години или пък дъбстеп в момента?

ДБ - Лесно е. Много е лесно да не се влияеш от това, което е модерно. Просто не го правиш...


КМ - В какъв състав сте в момента? Имам предвид, ядрото от вас тримата и кой още?

ДБ - Същият състав, в който сме през последните 15 години. Това си е нашата група. Хората, с които свирим от край време. Клайв Диймър е на барабаните, Джим Бар свири на бас, а Джон Багот е на клавишните.


КМ - Разкажи ни малко повече за работата ти като продуцент. По-специално за The Horrors - техният втори албум беше продуциран от теб и беше много успешен. Чу ли третия им албум?

ДБ - Чух за него, но още не съм го слушал. Те го издадоха докато ние обикаляхме и правихме концерти. Трябва да си намеря копие от албума. Ревютата за него са наистина страхотни. Още по времето на записите на втория им албум аз им казах, че те са достатъчно добри за да се продуцират сами. Не им трябва продуцент. И те сами си продуцираха новия албум.


КМ - А твоя идея ли беше огромната стилова промяна във втория им албум?

ДБ - Не. Те са страхотно талантливи, брилянтни момчета. Беше си тяхна
идея. Аз само записах песните им заедно с моя партньор - Крейг. Иначе те си гойдоха с готови песни.


КМ - Изглежда, че когато ти си замесен по някакъв начин в даден музикален продукт, той е страхотен. Имам предвид и Malakai, и Anika, и много други. Кажи ни какво да слушаме!

ДБ - Какво да слушате ли?


КМ - Да, кажи някоя млада група.

ДБ - Не, слушайте Can! Слушайте "Ege Bamyasi" - албумът на Can от 72-а. Това е един от най-великите експериментални рок-албуми, които някога са правени.


КМ - Ти си един от най-влиятелните музиканти за много от младите групи. А кой беше влиятелен за самия теб?

ДБ - Public Enemy, Madlib, Can, Kraftwerk, Plastc People of the Universe... Чудя се кой още... Например ранните Бристолски групи като Smith & Mighty.