Публикуваме текста на интервюто на Краси Москов с Дейв Нийбор от Dog Eat Dog, взето от Краси по време на фестивала Loop Elevation в Разлог.

КМ - Здравей, Дейв!

ДН - Здравей, как си днес?

КМ - Не много добре поради времето навън и поради това, че не знам дали ще има фестивал или не.

ДН - Да, към настоящия момент май няма да има фестивал. Dog Eat Dog прекосихме повината свят за да дойдем до тук и да свирим, но за съжаление заради вятъра май няма да можем да излезем на сцената. В същото време не искаме някой да пострада и разбираме, че ситуацията е наистина опасна. Ще направим всичко възможно да се реваншираме като дойдем някой друг път и най-накрая направим първия си концерт тук.

КМ - Какво знаеше за България преди да дойдете тук?

ДН - Не знаех нищо за България. Но се чувствахме страхотно за времето, прекарано тук. Не успяхме да видим кой знае колко от страната ви, но хората, които срещнахме, бяха изключително услужливи и приятелски настроени. Напълно се сбъдна това, което ми бяха казали, а именно, че всички тук са много добри хора и със сигурност много искам да се върнем. И ние ще се върнем, защото знам, че ако бяхме свирили тук, това щеше да е един от най-добрите ни концерти изобщо.

КМ - Разкажи ни повече за вашия риюниън и за настоящия състав на групата.

ДН - Не бих го нарекъл точно риюниън. На практика групата никога не се е разпадала официално.  Да, имало е години, в които сме свирили повече и такива, в които сме свирили по-малко, но не сме спирали да правим турнета от самото начало през 1993-а. Съставът ни в момента включва мен - Дейв, на бас, Джон Конър е вокалистът ни, а на барабаните е Брендън Финли.  Тримата сме заедно от 16 години. Роджър Хемърли е настоящият ни китарист. Той е с нас вече шест години. Друго важно нещо е, че отново сме със саксофон. Имаше един период от няколко години през които свирехме без саксофон, но феновете бяха много категорични, че го искат обратно и ние го направихме. По този начин можем да изпълняваме песни като ,,Who's The King", "Good Times" и "No Fronts" по подобаващ начин. Реакцията на публиката е изключително позитивна и мисля, че ще продължим по този начин.

КМ - Струва ми се, че Dog Eat Dog е група, която е много по-популярна в Европа, отколкото в родината си - САЩ. Съгласен ли си с това?

ДН - Абсолютно! Дори вече не правим концерти в САЩ. Ние пробихме в Европа в средата на 90-те. Оттогава до сега вашият континент продължава да обича Dog Eat Dog и поради това ние сме тук, където са нашите почитатели. В САЩ ние никога не сме имали адекватен съпорт от страна на звукозаписна компания или пък от радиата и телевизиите там. В момента бихме свирили в Щатите само и едиствено за пари. В този етап от кариерата ни - след вече близо 21 години на сцената - по-скоро бихме искали да свирим някъде из Европа. В момента Европа е нашият дом.

КМ - Струва ми се, че имате германци в състава. Човекът, който свири на саксофон е от Германия, нали така?

ДН - Да. Целият ни сценичен екип е съставен от германци. Саксофонистът ни също е германец. Доскоро имахме и китарист от Германия. В момента един от китаристите ни е швейцарец. Имали сме и белгиец. За нас музиката отдавна няма граници. Това, кой от коя държава е, няма значение. Ако те харесваме като музикант, ако и на теб ти харесва това, което ние правим, значи и ти можеш да си в групата.  Това, което има значение, е да има химия между нас и групата да продължава да свири. Докато Джон продължава да пее, аз и Брендън продължаваме да свирим и имаме подходящ китарист и саксофонист, тази група ще продължава да звучи като Dog Eat Dog.

КМ - Композирате ли нови песни?

ДН - В интерес на истината, да, в момента работим върху нова музика. Минаха 5 години откакто излезе последният ни албум и си даваме сметка за това. Честно казано, нещата с новите песни се случват бавно, но полагаме усилия да завършим поне един нов сингъл и в последствие вече цял албум.

КМ - Ако трябва да сравниш звука на новата ви музика с някой от старите ви албуми, с кой би било - с "All Boro Kings", "Play Games" или нещо друго?

ДН - Мисля, че никога не сме могли да предвидим как ще звучи дадена песен преди тя да е напълно завършена. Така че ми е трудно да кажа. Мога обаче да заявя, че искаме да създадем песен, която да съчетае двайсетгодишната история на Dog Eat Dog в едно. Това е, което се опитваме да направим. Вместо да работим върху цял албум, ние искаме да направим една такава песен, с която да кажем ,,Благодаря" на феновете си. Върху това работим сега. При добро стечение на обстоятелствата, ще сме готови до края на лятото. След това искаме да влезем в студио на есен и да започнем работа по целия албум.

КМ - Споменах "Play Games". Има една история, свързана с Рони Джеймс Дио, в този албум. Каква точно е историята?

ДН - Когато започнахме да правим този албум, тъкмо беше минала еуфорията от много успешния ни "All Boro Kings" и имахме известна свобода да правим това, което искаме. Заявихме на звукозаписната ни компания, че искаме да запишем песен с Рони Джеймс Дио за новия албум. От компанията се свързаха с Дио, той им каза ,,Да", дойде до студиото ни в Ню Йорк и записа вокали за заглавното парче в албума. Беше огромно удоволствие за нас! Той е един от идолите ни и сега, когато него вече го няма, аз се чувствам изключително щастлив, че това се случи и че записахме тази песен с него.

КМ - Имаше и някой от Ву Танг Клан в този албум, струва ми се. Това, според мен, прави "Play Games" единствения албум, в който участват Рони Джеймс Дио и човек от Ву Танг Клан.

ДН - Да, Раза от Ву Танг Клан, точно така. Това наистина са противоположностите в музикалния спектър, но именно това е същността на Dog Eat Dog. Ние включихме Раза и Рони Джеймс Дио в един албум. Не се притесняваме от това. Всичко опира до музика, до забавление и до това, да разбиваш постоянно музикалните граници.

КМ - Но предполагам, че вашите музикални корени са някъде дълбоко в хардкора.

ДН - Не само в хардкора. Всички ние харесваме различна музика. Да, може да се каже, че когато основахме групата, ние бяхме част от хардкор сцената на Ню Йорк, но още тогава чувствахме и знаехме, че не се налага да оставаме завинаги там. Можехме да бъдем това, което искаме. Това е идеята на Dog Eat Dog. Във всеки наш албум можеш да попаднеш на банджо, саксофон, акустична китара или някакви нетрадиционни перкусии. Това не ни притеснява. Никога не сме се опитвали да останем в рамките на един музикален жанр. Корените на групата са в хардкора, но Джон примерно много харесва хип-хоп и затова в музиката ни можеш да откриеш много хип-хоп, както и фънк, реге и всякакви други музикални влияния.