Краси Москов - Здравей, Анди, как си?

Анди Кернс - Много добре, благодаря ти!

КМ - Задава се ваш нов албум, но преди да поговорим за това, ми се иска да изразя огромното си уважение към вас - двайсет години след издаването на първия ви запис вие продължавате да бъдете неуморни и продуктивни. Това е направо невероятно!

АК - О, много ти благодаря! Наистина оценяваме това, което казваш. Много е хубаво да знаеш, че подобно признание идва чак от България. Това е фантастично!

КМ - Обикновено групи с по двайсет години зад гърба си престават да бъдат толкова активни. Therapy? продължава да композира, да издава, да прави турнета. Каква е движещата сила зад всичко това?

АК - Ние безрезервно обичаме музиката. Обичаме всякакъв вид музика. Обичаме да свирим, обичаме да записваме, обичаме да ходим по турнета. Никога не сме се занимавали с музика по някаква объркана причина, като например пари, слава или его. Винаги сме го правили само заради любовта си към музиката.

КМ - Имахте няколко много успешни години през деведесетте. Сега цялата ситуация в музикалната индустрия е напълно различна. Как се приспособихте към това? Ти каза, че никога не сте го правили заради парите, така че предполагам, че за вас е било по-лесно.

АК - Ако се вгледаш в историята на някои групи - например Fugazi - можеш да видиш как нещата могат да се случват по нормален начин, стига да не си алчен и да следваш едни съвсем прости правила. Да, ние имахме няколко наистина успешни години през деведесетте, но тогава бяхме много внимателни и правехме така, че да инвестираме всички спечелени пари обратно в групата. Знаехме, че сме били на правилното място в правилното време и че този успех няма да продължава вечно.

В същото време много ясно си даваме сметка, че свалянето на музика от Интернет чувствително намалява приходите от продажби на албуми, но ние гледаме на това, което се случва, като на част от прогреса. За нас това е просто прогрес. Затова гледаме да не се ядосваме за неща, които са неизбежни. Опитваме се да се концентрираме върху други работи - например това, да даваме по 100% от себе си по време на концерти, както винаги сме го правили. Това е най-важното нещо.

Трябва да бъдеш много внимателен при настоящата ситуация, но в същото време според мен това, което се случва с индустрията, ще повиши качеството на музиката и на отделните групи.

КМ - Значи това, което е важно в момента, е свиренето на живо, така ли?

АК - Не. Просто настоящата ситуация повишава качеството на концертите. Мисля, че в миналото много групи разчитаха на видео клипове и на много пари от маркетинг. След това отиваш някъде да гледаш такива групи на живо и те изглеждат ужасно. Те просто не са репетирали достатъчно и нямат достатъчно страст. Това е най-важното - те нямат достатъчно страст, защото не им се е налагало да се понапънат. Защото маркетинговата машина е направила така, че техните записи са дистрибутирани лесно сред много хора. Когато го има състезателният елемент, нещата се получават по-добре.
В момента групите имат стимул да свирят по-често и да стават все по-добри. Това означава и повече поводи хората да се събират заедно.

КМ - Мислиш ли, че стадионните рок групи поизчезнаха напоследък?

АК - Да, вярно е, че стадионните групи са все по-малко. Естествено, все още има групи като Red Hot Chili Peppers, Muse, Foo Fighters или 30 Seconds To Mars. Те имат много пари, както и много фенове. Имат и страшно много хитове, това е ключът. Хората ходят за да чуят тези хитове. По-малките групи, т. нар. клубни групи, нямат този шанс. Но всичко в живота е така. Трябва да бъдеш внимателен през цялата си кариера.

Не знам как е в България, но в Англия напоследък промоутърите станаха много, много алчни. Те осъзнаха, че хората вече не купуват дискове, но пък купуват билети за концерти. Затова те започнаха да вдигат цените на билетите все повече и повече. Поради това все повече хора престанаха да посещават скъпите стадионни концерти и се върнаха в клубовете.

КМ - Хм... Нека да сменим темата с нещо по-приятно - новия ви албум. Новият албум се казва "A Brief Crack Of Light". Заглавието е взето от Набоков, нали така?

АК - Точно така.

КМ - Кажи ни повече за текстовете на песните.

АК - Текстовете на песните са свързани със заглавието на албума, което означава кратък лъч светлина между две тъмни безкрайности. Животът ни на тази планета е изключително малък и кратък. Текстовете на песните касаят това, как краткият ни престой тук, като човешки същества, се контролира от неща, които ние не можем да променим. От смъртта. Албумът е поглед върху това, което имаме и как да вземем максимума от него.

КМ - А нещо повече за звука? Therapy? обикновено включва много от елементите на модерната музика в своя звук. Как е този път?

АК - Този път бих казал, че направихме нещо като крачка напред спрямо предния ни албум - "Crooked Timber". Има много необичайни звукови ефекти. Има много ритмични барабани както в "Crooked Timber". Използвахме и много вокални ефекти. За да направим нещата различни, ние се опитахме да използваме гласа като инструмент. Аз не съм типичният класически рок певец, така че решихме, че вместо да крещя през цялото време, можем да използваме различни ефекти. Има нещо като дъб-ехо ефект в новите песни. Осван това използвахме и нови за нас педали, като вокоудър например, което също направи звука ни необичаен. Бас-линиите и барабаните са много грууви. Китарите, разбира се, са тежки.
В новия албум имаме много запомнящи се мелодии. До голяма степен това е крачка напред спрямо "Crooked Timber"..

КМ - Който беше доста мрачен албум...

АК - Да, в новия албум има много приятни и запомнящи се мелодии, в сравнение с "Crooked Timber". "Crooked Timber". Беше много, много мрачен. Песните в него бяха по 6, 7, дори 8 минути. В новия албум песните са дълги по 3 и половина, 4, 4 и половина минути.

КМ - Пробвахте ли да вмъкнете дъбстеп в новите песни?

АК - Да. Има една песен на име "Get Your Dead Hand Off My Shoulder", в която има много дъбстеп. Тази песен има наистина невероятен бийт. Последното парче в албума пък може да се опише като трип-хоп песен, макар че и в нея има хубав дъбстеп бийт. Има още една песен, на име ,,Why Turbulance?", която има много модерен бийт. Страхотни барабани! ,,Living In The Shadow Of A Terrible Thing" - откриващото парче - започва като песен на Bad Brains или Fugazi, а по-нататък има много грууви дъбстеп ритъм.

КМ - Мислиш ли, че днешните рок-фенове възприемат по-лесно този микс от рок и нещо, което не е точно ,,рок". Имам предвид, че в края на двайсти век не беше много лесно.

АК - Не, не мисля, че е много лесно. Повечето хора си представят комбинацията между рок музика и денс музика като ню-метъл. Мисля, че с ню-метъла трябва да се внимава. Аз наистина харесвам някои от тези групи, но много от тях действат по шаблон - спокойна денс-песен със силен и шумен рок-припев. Това, което ние правим като група, е много различно. Ние взимаме звуковите ефекти, взимаме част от бийта и го променяме по нашия начин. За много такива групи е трудно, но това е така, защото на хората прекалено дълго им е втълпявано от медиите какво могат и какво не могат да харесват. Но смятам, че все повече хора от т. нар. ъндърграунд вече правят собствените си неща. Те просто си имат камери, а за всичко останало има Youtube. Тези хора просто не се нуждаят повече от стандартните медии. Това за мен е страхотно, защото много от музиката, която съм чувал от подобни млади групи, е невероятна. Музикантите вече могат да правят това, което искат. Не им се налага повече да се опитват да се харесат на точно определени хора.

КМ -  Имате ли вече потвърдена дата за издаване на албума и детайли относно пилотния сингъл?

АК - Ще издадем албума през февруари. Ще пуснем сингъл още през октомври. Сингълът ще бъде или песен на име "Get Your Dead Hand Off My Shoulder", за която преди малко разказах, много динамична, много дъб-песен, със страхотен китарен риф, или една песен, която много напомня на на ранните неща на Therapy? - кратко парче с крещящи вокали, много напомнящо на това, което правехме в ранните си албуми.
Януари или февруари смятаме да издадем като сингъл и една песен на име ,,Before You, With You, After You". Великолепно парче! Все едно, че е песен на Fugazi - страхотен риф, страхотен груув, много силен припев. Надявам се, че този сингъл ще излезе през януари, а албумът ще се появи в началото на февруари.

КМ - Превиждате ли голямо турне в подкрепа на новия албум?

АК - Да, ще направим колкото е възможно по-голямо турне. Стига албумът да бъде издаден, ще обиколим цялата планета, за да го представим.

КМ - Това ваше фестивално участие в България ще бъде вторият ви концерт тук. Първият беше много емоционален. Поне за публиката. Помниш ли го? Помниш ли първия ви концерт в България?

АК - Помня го, разбира се. Помня го много добре. Дори си говорихме за това миналата седмица. Миналата седмица бяхме заедно и имахме концерт в Белгия. Тогава стана дума за концерта в България. Коментирали сме го и с други хора. Спомням си, че шоуто тогава беше страхотно, но това, което ми направи най-силно впечатление, беше срещата ми с няколко българи след концерта. Стори ми се, че българите страшно много приличат на ирландците - настроени са много приятелски и са много емоционални. Тогава се чувствахме наистина страхотно и сега се вълнуваме от това, че се връщаме в България.

КМ - Какво ще бъде различно този път? Имам предвид, свирите ли някои нови песни?

АК - Ще вземем предвид факта, че не сме имали концерт в България от тринайсет години и затова ще свирим песни, които предполагаме, че хората искат да чуят - основно парчета от "Troublegum" и "Infernal Love", но определено смятаме да изсвирим и две или три нови песни. Може би ще представим песента, за която преди малко говорих - ,,Before You, With You, After You" и друга страхотн песен от новия албум, на име ,,Living In The Shadow Of A Terrible Thing", която е много тежка и много мелодична. Тези двете песни почти сигурно ще ги изсвирим, защото напоследък много често са в сетлиста ни.

Ако ни бъде предоставено повече време от организаторите, ще можем да представим музика от повече наши албуми.

КМ - Звучи много добре! Ще те попитам още нещо извън групата и извън темата за концерта ви в България - можем ли да очакваме някой ден нова музикална революция като тази от началото на 90-те, водена от Nirvana и включваща Therapy? и още много други групи? Можем ли да очакваме нещо такова?

АК - Не мисля, че можем да очакваме нещо подобно от група, която има зад гърба си вече двайсет години, както е при нас. Можем да очакваме като цяло мисленето на хората да се промени. Виждаме че хората стават все по-отегчени от комерсиалната поп и рок музика. Всичко това започва да омръзва. Има една група хора, която започва да става все по-голяма, и която има желание за промяна. Тази промяна ще бъде в духа на хората. Силно се надявам да е така. Иска ми се да гледам и на нашия нов албум като на част от целия този процес. Албумът ни наистина е много вълнуващ. Но това, за което говориш ти, ще дойде от някоя млада група. Може да е от България, примерно. Никой не знае... Но неизбежно някоя нова група ще се появи и ще взриви всичко.

КМ - Как си представяш звука и визията на тази група?

АК - Ами... Я да видим... През тези години имахме гръндж, след това ню-пънк, след това ню-метъл, след това имаше завръщане към класическия рок от групи като The Darkness, след това доста групи започнаха да се връщат към класическия, по-героичен метъл. Според мен следващата вълна ще бъде ориентирана към по-лесно запомнящите се песни, към химните. Нещо като все по-нерафиниран и груб, но мелодичен рок.

КМ - Може би търсене на звука на 80-те?

АК - Надявам се да не е това, хахах...

КМ - ОК. Все още ли си фен на Челси?

АК - Да, разбира се.

КМ - Харесва ли ти новия мениджър на отбора?

АК - Да, харесва ми много. Мисля, че е страхотен. Ходих на първите ни два домакински мача и бях много впечатлен от това, което видях. Знам, че ни очаква много тежък сезон, но се радвам за това, че се доверихме на млад мениджър.

КМ - Имате страхотен състав.

АК - И аз съм на това мнение. Най-добрите сред по-опитните останаха в отбора, а освен това взехме футболисти като Мата и Лукаку. Чакат ни  добри времена.

КМ - ОК, Анди, за мен беше удоволствие да говоря с теб. Ще се видим тук, в България.