Краси Москов взе интервю със Стивън Уилсън. Една от най-големите легенди на съвременния прогресив рок ще свири за първи път в България на 30 април. Мястото на събитието е Зала 3 на НДК.

Ето и текста на интервюто, което прозвуча в четвъртък в ефира на Z-Rock:

Краси Москов:  Здравей, Стивън, как си?

Стивън Уилсън:  Много добре, благодаря.

Къде те намирам в момента?

Вкъщи съм, седя в студиото си. Имам още два дни тук, преди да потегля на турне.

Винаги съм се чудел какво кара човек с толкова много успешни групи да стане солов изпълнител.

Имаше някои неща, които не успявах да постигна с който и да е от проектите и групите си. Мисля, че един от проблемите на това да си част от група, всъщност това е и едно от хубавите неща, но един от проблемите е, че всеки в групата трябва да бъде съгласен с музиката, която ще свирите и с посоката, в която ще се развивате. Дори в групи, в които пишех цялата музикa, в Porcupine Tree съм писал почти всичко аз, все пак трябваше да получа съгласието на останалите в групата - дали им е харесала, дали искат да я свирят. Стигнахме до момент, в който не можех да правя много неща, не само в музикален план, но и като начин, по който представям музиката - шоуто, изпълнението на живо.  Например исках да работим много повече с мултимедия, визуални ефекти, видео, квадрофоничен звук, но не можех да направя тези неща с нито един от тези проекти или групи. Мисля, че беше неизбежно в крайна сметка да стана солов изпълнител. Всъщност мога да кажа, че планът беше такъв от самото начало, защото бях сам, когато започнах да правя музика като дете. Дори първите три албума на Porcupine Tree бяха солови албуми, всичко зависеше изцяло от мен. Така че още в миналото ми винаги е имало едно непреодолимо желание накрая  да стана солов изпълнител и да имам възможността да представям идеите си в най-чиста форма. Точно това правя сега.

Мисля, че разбирам. Соловото ти турне досега е доста интензивно. Видях снимки от Royal Albert Hall на уебсайта ти. Това ли е шоуто, което би искал да запомниш, най-специалното?

Двата концерта в Royal Albert Hall през септември бяха много специални. Мисля, че концертите в родния ти град винаги са такива. Първо, защото това е твоят град, но също и защото много от близките ти приятели и семейството ти са там и те гледат. Така беше и в Royal Albert Hall - майка ми беше там, брат ми, повечето от най-добрите ми приятели, хора, които познавам отдавна. Други музиканти също бяха там. А и залата е изключително красива, атмосферата е прекрасна, усещането да си на сцената беше страхотно. Освен това имах и специални гости за двата концерта - имаше певци, музиканти. Чувствах се така, все едно празнувам соловата си кариера. От 4 години съм солов изпълнител и все едно с тези концерти отбелязвах тези години - целия вложен труд, цялата музика, всички музиканти, които са работили с мен през този период. Така че мисля, че си прав. Мисля, че това бяха най-специалните концерти, които съм правил досега.

Видях, че по време на концертите си с тениска на ABBA, защо?

Така ли? Ами, ABBA е една от любимите ми групи. Не помня точно коя тениска съм носел, но може и да е била на ABBA. Винаги съм им бил голям фен, израснах, слушайки ABBA. Те са една от любимите ми групи, а и харесвам тази тениска. Целта ми далеч не е била да предавам някакво послание.

А къде се намираше David Bowie в списъка ти с любими музиканти?

На много предно място. Обичах музиката му, но понякога си мисля, че не е толкова заради музиката, а заради начина, по който David Bowie развиваше кариерата си. Нека обясня какво имам предвид. Ziggy Stardust беше огромен успех, имаше толкова много невероятни песни в албума... Но той не смяташе, че трябва да го повтаря отново и отново само защото този албум е бил успешен.  През цялата си кариера той правеше това - преоткриваше себе си. Не повтаряше нещо само защото то е било успешно. А това е нещо необичайно за музикалния бизнес. Повечето изпълнители намират успешна формула и я повтарят до края на кариерата си, а музикалният бизнес те насърчава да правиш това. Въпреки това има някои артисти, които са вдъхновение за мен, защото не постъпват така. Bowie е такъв, Frank Zappa също, те са моите герои, модели за подражание, те са хората, които винаги са ме карали да гледам към бъдещето, да се движа напред, не просто да продължавам да правя нещо, защото е успешно или ще се хареса на хората. Защото да си артист всъщност означава да си егоист, да следваш собствената си съзидателна муза, да не се опитваш просто да се харесаш на феновете. А David Bowie е един от най-великите, ако не и най-великият пример за човек, който следва собствената си съзидателна муза през целия си живот и създава изключителна музика, без нито веднъж да погледне назад. Точно това е моето верую и именно в този смисъл Bowie е едно от най-големите ми вдъхновения.

Мислиш ли, че в момента има или пък в някой бъдещ момент ще има артист, който притежава цялата тази дълбочина и в същото време е толкова достъпен и винаги е актуален по начина, по който беше Bowie?

Не. Не мисля, че в момента това е възможно, понеже златната епоха на амбицията и желанието да се експериментира в рок музиката е отминала. Вече не е възможно да се създаде музика или пък звук, който хората вече да не са чули. Не мисля, че на всяка цена това е нещо лошо. Беше неизбежно да се стигне до момент, в който рок музиката вече не може да шокира и да изненадва хората. Bowie беше човек, живял в тази златна ера на иновации и експерименти. Обикновено гледаме на The Beatles като на хората, дефинирали 60-те. Мисля, че Bowie дефинира 70-те. Но ние вече не живеем в такава ера. Вече изглежда невъзможно някой да създаде музика, която хората да припознаят като революционна. Ние вече чухме всичко. Ако трябва да посочим някой, който е голяма фигура в музиката в момента, това би бил Kanye West. За мен обаче неговата музика няма тази дълбочина и това качество, което би я направило неподвластна на времето, каквато беше музиката на Bowie.

Може ли да допуснем, че има неизследвани полета в електронната музика? Забелязах в Twitter акаунта ти, че си почитател на Aphex Twin. Може ли да се каже, че ти имаш музикален проект, свързан с всяко твое влияние? Например Bass Communion беше по-електронен, I. E.M. беше в по-голяма степен повлиян от краутрока.

Да, до някаква степен. Аз наистина харесвам много разнообразна музика. Голям фен съм на класическата музика, голям фен съм на индъстриъл музиката, голям фен съм и на джаза. Всичко това е оказало влияние на соловата ми кариера, но не бих казал, че конкретен мой проект е напълно отдаден на определен стил. Не съм сигурен, че и за в бъдеще бих го направил. Това, което бих искал да правя в бъдеще, е точно това, което Bowie правеше - взимаш музиката, която харесваш, и я представяш през призмата на твоята собствена музика. Има елементи на джаз, има елементи от електронна музика в това, което аз правя в момента, но това, на което съм се отдал, не е нито категорично джаз проект, нито категорично електронен. Не съм убеден, че точно определен стил ме вълнува точно в този момент. По-скоро се вълнувам от това как да адаптирам всичко, което харесвам в музиката, в това, което аз правя.

Значи можем да приемем, че нямаш интерес към това да направиш изцяло електронен солов албум по начина, по който го направиха Radiohead.

Не бих казал, че Radiohead са направили точно това - изцяло електронен албум. Все пак песните от онези албуми имаха класическа структура и вокали. Те просто въведоха в характерния за тях звук осезаемо електронно звучене. Със сигурност бих направил нещо подобно. Всъщност в момента работя върху следващия си албум и мога да кажа, че той ще звучи доста по-електронно. Въпреки всичко, аз го възприемам като рок албум. Един много електронен рок албум.

Тук идва и един от най-важните въпроси: какво е бъдещето на твоите групи - No-Man, Blackfield и в най-голяма степен Porcupine Tree? Ти каза, че работиш върху нов солов албум, но какво ще се случи с групите ти?

В момента съм отдаден изцяло на соловата кариера. Не изпитвам потребност да бъда част от група. Достатъчно дълго го правих. Това остана в миналото. Мисля, че основният проблем на това да бъдеш за дълъг период в група, е изчерпването на всички възможности, които ти предоставя работата в демократичен екип. Това повече не ме интересува. Искам да премина на следващото ниво по начина, по който David Bowie би го направил. Искам да се развивам. Не искам да се връщам назад.

Относно работата ти като продуцент или звуков инженер - би ли имал желание да работиш с други музиканти?

Много обичам работата си като продуцент. Истината е, че нямам време да продуцирам. Това е ангажимент, който изисква да му се отдадеш напълно. Да продуцираш някого, означава, че трябва да отделиш напълно два-три месеца от живота си на този проект. Честно казано, не разполагам с това време. Прекалено съм ангажиран с музиката, която правя. Все пак ми остава време да смесвам. Много обичам да смесвам албуми на други музиканти - както на по-познати, така и на мои приятели. Харесва ми да го правя, защото не предполага прекалено дълъг ангажимент. Отнема ми седмица или две да смеся един албум. Въпреки това успявам по някакъв начин да повлияя на крайния резултат, на звука на албума, което за мен е до голяма степен творчески процес. А и така научавам много за различна и непозната за мен музика и как се работи с нея. За мен това е съзидателен труд.

Чисто хипотетично, има ли група или музикант, с който би искал да работиш като продуцент, но до този момент не си?

Има толкова много хора, които силно харесвам... Но на челно място в моя списък има двама - Kate Bush и другият, който ти вече спомена - Richard James или Aphex Twin. Това са двама души, към които изпитвам огромно уважение и много бих искал да работя с тях. Дори не съм сигурен, а и не е важно точно под каква форма. Няма значение колко си остарял или колко музика си оставил зад гърба си. Музикалните ти герои остават такива завинаги. Аз съм в музикалния бизнес вече над 25 години и все още си имам своите идоли. Richard James, Kate Bush, David Bowie, Frank Zappa. Това са хора, чиято музика предизвиква огромно възхищение у мен и с които винаги съм искал да работя.

Би ли представил музикантите, с които идваш за концерта в София?

Групата се състои от петима членове, включително и мен. Nick Beggs е на бас, великолепен и много опитен музикант. На клавишните е Adam Holzman. Дълги години той свиреше с Miles Davis, всъщност той е последният кийбордист на Miles Davis. Adam е джаз музикант и добави такъв нюанс към музиката ми. Китарист е Dave Kilminster, който в последните няколко години свиреше с Roger Waters. Ако сте присъствали на шоуто на Roger - "Стената", сте гледали Dave да свири партиите на David Gilmour. В моята група той свири в по-голяма степен собствената си музика и отново се изявява като много добър и опитен инструменталист. С мен е и един млад барабанист на име Craig Blundell, който към момента не е много известен, но прави страхотно впечатление на всички, които са го гледали. Той е един невероятен млад барабанист.

Звучи много добре. Как изглежда сетлистът - само песни от твоите солови албуми ли вкючва? И още нещо - ти спомена за нов албум, върху който работиш. Свирите ли песни от него?

Все още свирим предимно музика от последния ми албум, "Hand. Cannot. Erase.". В първата част от шоуто ще представим целия албум, като към музиката ще добавим и мултимедия. Във втората част ще свирим някои по-стари песни, плюс парчетата от едно EP, което се казва "4 1/2" и излезе преди няколко месеца. В това число свирим и някои мои песни от 90-те. Както знаеш, имам дълга музикална история, част от тези песни са писани за някои от групите ми. Можем да обобщим, че втората част от концерта ще бъде нещо като ретроспекция на кариерата ми. Нещо като пътуване из цялото ми творчество. Но първата част ще бъде целият "Hand. Cannot. Erase.".

Концертът ви в София съвпада с Великден, така че атмосферата тук ще бъде специална.

Надявам се. Това ще бъде първото ми посещение в България, не съм идвал дори като турист. Поради тази причина сред всички концерти от турнето очаквам този в България с най-голямо нетърпение. Трупаш нови впечатления, срещаш нови хора, създаваш нови приятели и представяш музиката си пред хора, които никога не са я слушали на живо. Така че, да, ще бъде една специална вечер.

Един последен въпрос: все още ли свириш бос на концерти?

О, да! Не се чувствам удобно с обувки на сцената. Вече повече от 24 години свиря бос и ми е късно да се опитвам да го променя. 

Не се ли нараняваш понякога?

Да, случвало се е, особено в ранните години на кариерата ми. Сега имам екип, който се грижи сцената да е добре почистена преди всеки концерт, имам си дори килимче. В ранните години, докато свирехе с No-Man и Porcupine Tree, съм си тръгвал от сцената с поражения от пирони, стъкла, дори веднъж в крака ми се заби използвана спринцовка. Трябваше да ходя до болница и да ме ваксинират срещу тетанус. Беше ужасно. Определено платих висока цена за този свой навик.

Очаквам с нетърпение концерта ти тук, в София и ти благодаря за това интервю, Стивън.

За мен беше удоволствие. Радвам се, че си поговорихме. Ще се видим скоро.