KM - Господин Баумгартнер, след всичките тези години чакане най-накрая идвате в България! Какво да очакваме от Де Фаз?

ПБ - Да, най-накрая! Ние започваме турнето си от България, което е нещо голямо! Първият концерт по случай новия албум, първият в тазгодишната ни програма.

КМ - Можете ли да ни кажете в какъв състав идвате в София?

ПБ - Ами идваме с барабанист, баскитарист(един мой приятел), един саксофонист, разбира се двамата ни вокалисти Карл Фрирсон и Пат Епълтън и да се надяваме, че и аз ще успея да се присъединя ако оздравея дотогава. В момента имам проблеми с ушите, но мисля, че ще се оправя до концерта.

КМ - А Барбара? Ще дойде ли Барбара Лар?

ПБ - Не. Тя работи с нас при записването на албумите, но не обича особено много сцената. Тя е много спокойна личност. Ние я помолихме и я попитахме дали иска да пътува с нас, но в края на краищата ние няма как да пътуваме винаги всички - сега ще сме между 10 и 12 човека. Доста скъпо излиза - хотели, самолетни билети и т.н., така че се налага да действаме рационално. Този път ще имаме седем човека на сцената, видео и други ефекти, но за съжаление ще сме без Барбара. Може би в близко бъдеще и тя ще дойде!

КМ - Ясно! Предполагам че по същия начин стоят нещата и с Чарити Ди Сандърс?

ПБ - Да, по същия. В моменти Чарити си е в Съединените Щати при семейството си. Тя беше част от състава ни за първите албуми. Това беше преди години. Времето тече така бързо...

КМ - Колко време ще прекарате в България?

ПБ - Мисля, че ще дойдем само за концерта. Ще видим... Може би само една нощ в България. Може би ще бъде достатъчно за този път. Надявам се да ни е достатъчно

КМ - Това е лоша новина! Надявах се да останете повече. Може би следващия път!

ПБ - Да. Както вече споменах, с този концерт започваме нашето турне. Тръгваме от Хайделберг и ще бъдем четири седмици на път. България е само първото място на което ще свирим.

КМ - Стана дума, че концертът в София ще бъде първият по случай новия албум. Кажете ни нещо повече за записването на Дейс Ъф Туанг.

ПБ - Опитахме се да бъдем възможно най-оригинални и различни този път. В този албум включихме повечко Рок & Рол елементи. Албумът е специфичен. Надявам се да допадне на хората, които харесват Де Фаз.

КМ - Струва ми се, че в Дейс Ъф Туанг не се пее много, поне в сравнение с Нейчъръл Фейк. Това ли искахте - напълно различен, албум, както обикновено?

ПБ - Да, прав си, Краси! Ние стигнахме до момент, в който сцената и концертите оказваха твърде голямо влияние на работата в студиото. Но Де Фаз, като цяло, и най-вече в ранните години на групата, беше друга идея. Беше нещо като електронен колаж, беше по-скоро смесване. Така че това, което аз направих с последния албум, беше да се върна малко назад във времето и да се опитам да намеря корените, първичната идея на Де Фаз. Този път беше дори по-лесно, следвайки нашите албуми. Имах повече пространство да следвам моите собствени идеи. Ще го усетите в албума. Надявам се, че хората ще го харесат. Но трябваше да направим нещо. Нещо трябваше да се промени.

КМ - Точно това искам да ви попитам. След Дет Бай Чоклит, който беше много добре приет и голям търговски успех, вие решихте да направите напълно различен следващ албум - Дейли Лама. Кое е по-важно за вас - да продавате повече копия или да правите музиката, която харесвате?

ПБ - Виждате ли, според мен най-важното е да има развитие. Когато работиш с хора, както казах 6-7 човека, те са винаги много важни на сцената, а след Дет Бай Чоклит ние имахме много възможности да свирим из Европа, Русия, дори Канада. Така че работата на сцената много ме впечатляваше като студиен музикант, като продуцент. Можете да го доловите в последните два албума, но смятам, че тази насока на нашето развитие вече поотмина, затова този път, както казах, ние променихме това-онова. Аз харесвам предходните два албума, те бяха ориентирани към забавлението, бяха направени за сцената. Този път си казах: "Имаме достатъчно такива песни, песни за сцена, хайде да направим пак малко по-различни неща."

КМ - Струва ми се, че сте се справили напълно! Преди няколко години вие казахте, че "Де Фаз е сладкото предателство на джаз музиката". Считате ли Де Фаз за джаз група все пак?

ПБ - Има голяма и важна част от музиката на Де Фаз, която си е джаз. Винаги, когато правя някоя песен се чудя: "Какво мога да направя с тази музика? Дали е добре така? Дали не е много тежко за слушане?" Но в края на кращата, като се замисля, си казвам: "Това е джаз!" Така че джазът е много важен за мен в смисъл на свобода в работата ми.

КМ - Минаха десет години откакто вие започнахте проекта Де Фаз. Какво ви накара да съберете тези хора през 1997-а?

ПБ - Мисля, че това, което ни държи заедно е, от една страна, е желанието за успех и самият успех. Всеки има своята работа, всеки има своите задължения, всеки има възможността да издава музика. Това, което ни събира е любовта към музиката, която правим. В нелеките първи години ние просто се крепяхме един друг, получаваше се много хубава музика и ние просто си казахме: "Много е готино! Хайде да останем заедно!". Това е причината - музиката, любовта към музиката.

КМ - Винаги казвате, че Де Фаз е отворен проект. Има ли музиканти, с които сте искал да свирите, но поради една или друга причина все още не сте?

ПБ - Не точно. Аз вярвам в теорията на хаоса. Вярвам, че ако нещо е трябвало стане, то е станало. Аз се срещам с много хора, които аранжират нещо, правят нещо. Мисля, че хубавата музика трябва трябва да намери своя път през аранжирането, композирането и всичко останало до вратите на студиото. Хубавата музика намира пътя си, тя се случва, но аз всъщност не планирам всичко това. Правил съм много ремикси на записи на други музиканти като Ела Фидзджералд, Бой Джордж, А-Ха и беше много забавно да срещнеш тези хора по един индиректен начин - да срещнеш техните тонове, тяхната музика. Много е забавно. Това е много забавен тип дейност.

КМ - Някой от вас има ли някакви странични проекти? Разкажете ни за "Върв Ремиксд".

ПБ - О, да! Наскоро правих музиката към един филм, много интересен италиански документален филм. Вече работя и по записите на Биг Бенда на Франфуртското радио с участието на певците от Де Фаз. Албумът ще бъде хубав и ще бъде готов в края на годината - вокалите на Де Фаз с Биг Бенд звучене. Работя по това. Звучи чудесно!

КМ - Звучи интересно!

ПБ - Да, това ще бъде един вид очарователната страна на групата. Имаме екпериментална страна на групата, имаме очарователна страна. Този проект ще включва очарователната страна.

КМ - Кои други групи и музиканти ви вдъхновяват и има ли сред тях рок групи?

ПБ - Разбира се, че има рок групи, които ме вдъхновяват. Групи като Лед Цепелин или... Доста са!

КМ - Наистина ли? Лед Цепелин вдъхновяват Де Фаз! Чудесна новина!

ПБ - Да, разбира се! Аз съм музикален консуматор и слушам много музика вече повече от 30 години. Има толкова много хубава музика... Аз много се интересувам от всичко. Осемдесетте с Екс Ти Си и пънк групите, Седемдесетте със звука на Уест Коуст, дори когато пътуваме в Източна Европа, там откриваме толкова много музика която не е имало как да чуем преди, заради Желязната Завеса. В днешни дни комуникациите и достъпът до информация са много улеснени. Вземете например Интернет. И това е много интересно.

КМ - Чували ли сте някои български групи или музиканти и какво знаете за българската музика?

ПБ - Трябва да призная, че съм едва в началото на проучването си. Мисля, че знам... характера на музиката на различните страни. Просто не мога да назова никакви имена в момента. Имам само бегли представи. Не бих казал, че са точно от България. Не съм сигурен в момента какво точно знам за Изтока.

КМ - ОК, ще направим всичко възможно да изясним картината когато дойдете в София.

ПБ - Да, това би било най-добре. Преподайте ми някой урок!

КМ - Разбира се! Сред другите гости на София Джаз Пийк са Маркъс Милър и Мецофорте. Какво мислите за тях?

ПБ - Трябва да спомена, че съм ги срещал през Осемдесетте, не очи в очи, а с тяхната музика. Мецофорте имаха един голям хит по времето, когато бях Ди Джей. Маркъс Милър е голямо име в джаз музиката, но не бих казал, че съм запознат детайлно с музиката им. Това не е точно този джаз, от който аз се интересувам.

КМ - ОК, сега имам един много специален въпрос: в края на 2005-а вие имахте два концерта в Истанбул и първият от тях завърши с думите на Карл "Благодаря Истанбул, благодаря София, благодаря България"! Спомняте ли си този момент? Това се случи в един малък клуб, на име Бабилон.

ПБ - Амиииии, май си спомням концерта, на който Карл каза "София". Не бях учуден, той беше доста впечатлен, знам. За него това беше голям шанс чрез Де Фаз да пътува, да прави клубни изяви. Той е отличен на сцената. Наслаждава се на гастролите ни на места като Будапеща, като София и други такива. Именно това го е накарало да благодари на хората, които са били там.

КМ - Тогава ние бяхме една малка групичка от София там, в Истанбул и бяхме най-отпред. Сега, в София, на 21-и април,същите пак ще бъдем в първите редици.

ОК, за финал, кажете нещо на всички фенове в България, които очакват Де Фаз!

ПБ - Първо искам да кажа, че за нас е голямо удоволствие, че най-накрая имаме възможност да дойдем в София, в България. Последното ми посещение в България беше през 1974-а, когато времената бяха много различни, а и аз бях различен човек. Тогава аз просто минавах през страната ви и имах шанс да видя морето ви, Черно Море, но времето тогава беше студено. После продължих надолу към Истанбул. Първите ми впечатления са от много отдавна. Беше много забавно. Сега е забавно, че се завръщам с музиката, с групата. С нетърпение очаквам вечерта на концерта ни в София!