Анди Кернс, вокалист, китарист и текстописец на Therapy?, даде интервю за Z-Rock, което можете да прочетете по-долу.

Очакваме с нетърпение хедлайнерския сет на Therapy? На Wrong Fest 2016! Не забравяйте, че Z-Rock Ви дава и шанс за среща с групата.

Анди Кернс: Здравейте.

Елена Розберг: Привет, може ли да говоря с Анди?

Вече говорите.

Много ми е приятно. Обаждам се от София, от радио Z-Rock.

О, супер. Приятно ми е да разговарям с вас.

И на мен. Как се чувствате? Къде сте в момента?

Аз съм в Кеймбридж, във Великобритания.

Видях на официалния сайт на група Therapy?, че поддържате дневник на участията си. Много ще ми е любопитно да видя какво ще напишете след концерта в България на 25-ти юни. Имате ли някакви специални чувства към България и нашата публика?

Ние наистина се вълнуваме от предстоящото си идване в София, защото вече сме ви гостували два пъти. Веднъж през 90-те години и втория път през 2005-та година, мисля. И двата концерта бяха много, много добри. Мина толкова много време от тогава, затова сме наистина развълнувани, че отново ще свирим в България.

Хареса ми стилът Ви на писане. Мислили ли сте някога да напишете книга?

Опитвал съм. Няколко пъти съм се изкушавал да започна да пиша. Било е по различни поводи. Дори бях влязъл в разговори с издатели. Но така се случваше винаги, че нещата съвпадаха с концерти на Therapy? или с работата по нов албум на групата и плановете ми не се реализираха.

Ще бъдете участници в събитие, което се казва Wrong Fest. Какво не му е наред на света, ако вземем буквалния превод на думата- wrong- грешно, неправилно?

Знаете ли, би било много лесно да сме песимисти след всичко, което виждаме наоколо. Да вземем например телевизионните новини напоследък, които отразяват зловещите събития, които се случиха в Орландо. Убийството на полицай във Франция. Дори и проявите на футболно хулиганство по време на Европейското първенство. Но светът е голям и аз твърдо вярвам, че повечето хора са добри. Само шепа хора искат да объркват нещата за всички останали. Смятам, че Wrong Fest e добро място да бъдеш от правилната страна.

Така е. Благодаря, че го казахте. Някой Ви беше нарекъл Херцога на Безпокойството/като заглавието на албума Disquiet/. Съгласен ли сте с такова определение?

Наричали са ме и с по-лоши неща. Хахахаха. Мисля, че това е много ласкаещо. Нашата музика е много тъмна, в песните ни има много черен хумор, но в същото време има и състрадание към другите хора. Предполагам, че сме силно повлияни от нашите ирландски корени. Един от любимите ми писатели е Самюел Бекет, който пише от името на хората, които са имали по-малко късмет от останалите. Това, което аз се опитвам, е да пресъздам с музика какво е да си отхвърлен, да си самотен, неща, които съм разбрал от собствения си опит и от живота на мои познати. Надеждите ми са, че хората, които слушат нашата музика, и са в такава ситуация, ще разберат, че не са сами.

Поздравления за вашия много силен и емоционален албум Disquiet. Песните от него- Still Hurts и Tides – са любими на нашата публика.

О, много благодаря! Ние наистина много ценим това.

Какво най-силно ви вдъхнови, за да създадете последния си албум?

Искахме да споделим това, което като група сме научили през последните 25 години. А въпросът, който непрестанно ни задават е – защо сме все така гневни? Вече не сте 20-годишни, ни казват,  но носите същата енергия на недоволство! Когато решихме да правим албума, поставихме това като централен въпрос пред нас - какво продължава да ни прави ядосани? Не става дума за сляпа омраза, а за насочен гняв, в опит да се решат проблемите. Песни, като Tides са родени на брега на реката, където често ходя и размишлявам как мина живота ми до момента и как да намеря смисъла. Все още ме боли от склонността на хората по света да съдят другите, а това е много, много несправедливо, а ние се опитваме да се примиряваме с това. Нашият стремеж винаги е бил да търсим смисъла на живота, най-важните неща- това вълнува нашите песни откакто сме били 20-годишни. Това е и основната тема на последния ни албум.

Доколкото мога да усетя като почитател на Therapy?, понятията тъмнина и светлина са ключови във вашето творчество. Права ли съм?

Това до голяма степен е така. Боравенето със светлината и тъмнината в различните художествени форми изисква много внимание - независимо дали става дума за мрачните картини на холандските майстори от 17-ти век, дали е играта на светлината на театралната сцена или думите в поетична творба. Като художествени похвати те изискват особено внимание, защото прехода от тъмнина към светлина и обратно е много внезапен. Това може да усетите и в музиката на Therapy?. Толкова много хора напоследък изпитват рязка смяна на настроенията - от състояние на лекота и радост, те стигат до чувството на отчаяние и желание за самоубийство. Като артисти, ние се опитваме с музика да уловим тези контрастни настроения и състояния на духа.

Дори от вашите видеоклипове забелязвам, че често избирате графичното, черно-бялото като художествен начин на изразяване.

Зависи. Много от последните ни клипове са такива. Задачата, която поставяме на режисьорите, е да интерпретират лириката на нашите песни, колкото се може вярно. Много от клиповете ни от 90-те са също такива. Мисля, че преди всичко, предпочитаме хората да дойдат да ни видят на живо, на сцената, по време на концерт. Тогава е цветно и пълнокръвно. Гледането на видео може да доведе до различни интерпретации.

Стана дума, че сте наследници на легендарната традиция на ирландската рок сцена. Какво я прави толкова силна?

От края на 60-те до края на 90-те години в Северна Ирландия политическата ситуация беше много лоша. За толкова малка страна, с население около милион и половина жители, държава, която можеш да прекосиш за няколко часа, броят на политическите жертви е над 4 хиляди. Ние сме израснали в среда, в която нямаше нормален живот. Експлозиите и атентатите бяха всекидневие. Световните групи не искаха да идват, защото смятаха, че Северна Ирландия е ужасно място. Всички музиканти, които познавам от нашата страна са се сблъсквали с това. Мисля, че това предопредели всички музиканти от Северна Ирландия да са много разкрепостени като артисти. В редките случаи, когато големи звезди идваха при нас, ние не пропускахме нито един шанс да ги видим на живо.  Затова като малък ходех на всички концерти, използвах всеки случай да видя от банди като Metallica, до групи като Erasure и Frankie Goes To Hollywood. Това се случваше толкова рядко, така че ходихме да гледаме абсолютно всички. Това ни помогна да опознаем музиката в различните и жанрове, да имаме отношение и симпатия към различните и лица. Това обединява артистите от нашата страна. Кара ни да се чувстваме сплотени.

Споделихте ми, че слушате различни стилове музика, но знам, че пънкът има основно влияние в живота Ви. Така ли е?

Пънк музиката запали фитила ми. Когато бях на 12  чух Buzzcocks по радиото. Влюбих се моментално. Един мой приятел ми каза, че те са пънк банда, а аз си мислех, че пънкът е много по-агресивен. Неговият по-голям брат имаше плочи на Sex Pistols, Clash и Ramones и ми ги даде да ги слушам. След това си купих всички техни записи. Като дете имах голям късмет да раста в период, когато пънк сцената на Северна Ирландия беше много оживена и свежа. Актуални бяха Stiff Little Fingers, Rudi, The Outcasts. Имахме шанса да слушаме на живо местни банди. В политическата обстановка, в която две религиозни групи непрестанно воюваха, пънк концертите бяха местата, където това противопоставяне нямаше значение. Всички ходеха на тези концерти. Затова мисля, че съм толкова силно повлиян.

Колко важно за Вас като артист е прословутото ирландско чувство за хумор?

Мисля, че ще го откриете навсякъде, дори в най-ранните записи, та чак до последния албум Disquiet. Понякога на хората им е трудно да разберат дали ирландците се шегуват или – не. Случва се на турнета да се сблъскаме с това - хората смятат, че сме твърде мрачни. Не знам дали на български има такъв израз, но ние често използваме черен хумор. Ние осъзнаваме, че музиката ни е на моменти доста депресираща и затова ни е необходимо такова по-особено и извратено чувство за хумор.

Вие сте от 25 години на сцената. И въпреки, че вашият стил е напълно разпознаваем, си мисля, че в същото време Therapy? е много разнообразна като звучене група с интересни идеи. Как се случва така, че всеки ваш албум е различен?

Ние сме много безпокойни и ненаситни. През цялото време слушаме музика. Непрекъснато слушаме неща от най-различни периоди. Когато се съберем с колегите от групата, постоянно си обменяме информация на какви изпълнители и записи сме попаднали и какво ни е направило впечатление. Винаги сме отворени за нови музикални елементи - от електронна музика до дъб и хеви метъл. Ние бяхме група, която имаше определен формат- като AC DC, Motorhead, Ramones, но е необходима голяма сила и постоянство да свириш един тип музика отново и отново. Това ни уморява и затова се опитваме всеки път да внасяме нещо ново.

По отношение на звученето, с какво бихте се изкушили да експериментирате в бъдеще? Имате ли вече някакви идеи?

Вече започнахме да пишем нов материал за следващия албум на групата. Нещата, които сме направили до момента, стават много, много мелодични и много емоционални и в същото време - много тежки. Мелодиите са завладяващи, но музиката е много, много тежка. Искаме да намерим най-добрия баланс, но при всички случаи ще бъде много въздействащо.

Мислиш ли, че това има нещо общо с факта, че вече сте навършили 50?

Хахахах, никога не съм мислил за възрастта си. Когато се съберем със съпругата ми и наши приятели, които мразят своята работа, в такива моменти си давам сметка, че съм голям късметлия, с това, с което се занимавам. Смятам, че възрастта няма никакво отношение към щастието, а по-скоро е важен начинът, по който се чувстваш отвътре. Даден ни е много кратък  живот. Хората започват още от 40-те, 50-те и 60-те си години да казват- твърде съм стар. Ако гледаш по този начин на нещата, не ти остава кой знае какво до края на живота. Моите родители имат приятелско семейство, които още на 40 се отказаха да се борят- вече 30 години седят на стола на верандата, умирайки от скука. Не искам да съм като тях.

И аз- също! Все още ли сте приятели с Джеймс Дийн Братфийлд от Manic Street Preachers?

Да, бяхме заедно съвсем скоро. Свирихме на един концерт в Уелс. След това пихме по бира. Беше прекрасно да го видя отново.

Моят роден град е на морето. Вие имате ли някаква специална връзка с морето, с океана, като мен?

Когато групата започваше, двама от моите колеги бяха от пристанищно градче от Северна Ирландия. Ходихме там често, за да правим репетиции. След това те отидоха да следват в град, който е на северния бряг и там много сме се събирали, за да свирим. Продължително време сме живели до морето. Песента от последния ни албум Disquitе, наречена Tides - приливи- бе написана , докато живеех в едно морско градче в Ирландия. Тя се роди, докато си стоях на кея, загледан във вълните.

Както сам споменахте, Вие сте запален  меломан. Бихте ли ни казали какво е различното в музиката сега и през 90-те?

Мисля, че сега е много по-вълнуващо. През 90-те имаше фантастична музика, но сега е изумителна, заради интернет и възможността хората да установяват толкова бързо връзка помежду си. Харесвам много групи от края на 80-те и началото на 90-те години, банди от Чикаго, от района на Вашингтон, много пънк групи от северна Ирландия. Сега, обаче, човек има достъп до всичко – от хардкор банди от Америка като Nine Inch Nails, Arctic Flowers от Портланд, групи като Nothing, които изкараха много силен албум. Нашият 16-годишен син може да открие всичко в Youtube за секунди.

Ще свирите ли някои от 90-арските си парчета на българския Wrong Festival? Какъв сетлист сте ни подготвили?

Ще свирим песни като Nowhere, Trigger Inside, Die Laughing, може би Isolation от албума Troublegum. Също така ще направим Still Hurts и Tides от новия албум, след това вероятно Stories от Infernal Love. Ние имаме 14 албума, така че е доста трудно да изберем.

Прекрасно! Този месец е раят за футболните фенове. Гледате ли мачовете от Европейското? Кой е Вашият фаворит?

Разбира се, че гледам. Аз съм луд по футбола. Имам абонамент за всички мачове на Челси от 20 години насам. Моят любим клубен отбор е Челси, моят любим национален отбор е Северна Ирландия, същото така викам и за Ейре. Жена ми е англичанка, така че викам и за Англия. Двама играчи от Челси играят за Белгия, така че поддържам и Белгия на първенството.

Накрая, бихте ли ни казали нещо на ирландски?

Нека да видим...О ,да ...................това означава – „Приятно прекарване!“